Решение № 16192 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16459/2010 г.

Решение № 16192 от 8.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16459/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Верка Георгиева Златева от град Банско против решение от 19.10.2010 г., постановено по адм. дело № 3806/2010 г. на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният секретар на ДНСК София, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Верка Георгиева Златева срещу решение № ГС-05-18/6.04.2010 г. на главния секретар на ДНСК, с което е отказан достъп до обществена информация, поискана със заявление вх. № Ю-3798-02-403/11.02.2010 г. Първоинстанционният съд е установил, че с посоченото заявление Златева е поискала от ДНСК да й бъде предоставен достъп до обществена информация, на хартиен носител относно следното: вида и резултатите от извършена проверка на ДНСК по преписка № Ю-3798/2003 г., която информация е обективирана в писмо с изх. № Ю-3798-08-869/29.11.2007 г. на началника на ДНСК и касае започнат обект - механа, лоби бар и кухненски бокс. В оспореното решение административният орган е изложил мотиви, че поисканото писмо не представлява обществена информация, същото представлява служебна информация по чл. 11 от ЗДОИ, свързано е с издаването на крайни административни актове, поради което няма самостоятелно значение. В мотивите на решението е прието, че оспорения изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. Прието е също така, че исканата информация не представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ няма задължение да предоставя на заявителя исканата информация. АССГ е изложил мотиви, че правилно административният орган е квалифицирал тази информация като служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, достъпът до която е ограничен на основание чл. 13, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от закона, като такава, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и нямаща самостоятелно значение. Прието е, че органът не е съобразил изтичането на 2-годишния срок от създаването на тази информация, след който забраната за предоставяне отпада, но от друга страна е счел, че решението за отказ не следва да бъде отменено, предвид представеното по делото писмо, с което жалбоподателката се е запознала с него и искането и е било изцяло удовлетворено. Изложени са и мотиви за злоупотреба с права от страна на жалбоподателката, която чрез искане за достъп до обществена информация се домогва да получи данни за извършен строеж в съседен на нея имот. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задълженият субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е законосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е главният секретар на ДНСК София е длъжен да предостави съхраняваната в ДНСК обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Исканата информация в заявлението на жалбоподателката, касаеща писмо на административния орган до трето лице - Владимир Лазаров Гюмов във връзка с прекратяване на производство за незаконно строителство, поради издадено разрешение за строеж и отстраняване на допуснати нарушения на издадени строителни книжа относно строеж "Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда" в УПИ V-2095 в кв. 2 по плана на град Банско. Процедурата по преценка законността на издадено разрешение за строеж и строителни книжа, не представлява "обществена информация " по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като този вид информация не е свързана с дейността на задължения субект - ДНСК, а касае само част от процедура по установяване на административно нарушение и засяга лични данни на трето лице. Административнопроизводствените действия, които органът извършва по реда на АПК с цел постановяване на административен акт не представляват информация, която да е свързана с основната дейност на дирекцията за строителен контрол и в този смисъл, такъв вид информация не може да даде възможност на гражданите да си създадат мнение за нейната дейност. Поради това решението на АССГ, с което е отхвърлил жалбата срещу изричния отказ на административния орган да предостави информация от заявлението е правилно, като съответстващо на разпоредбите на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба са правят оплаквания, че неправилно съдът е счел, че представеното писмо удовлетворява искането на жалбоподателката, тъй като то не е адресирано до нея, и от друга страна, както и че тя е поискала не самото писмо, а информация от органа кой е извършил проверката, какво е отразено в съставения констативен протокол и дали действително незаконно извършените строителни работи са отстранени. Касационната инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. Основният спор по делото е дали исканата от касаторката информация представлява обществена информация и дали административният орган е длъжен да я предостави. Както се отбеляза по - горе в мотивите на решението, исканата от касаторката информация не попада в понятието "обществена информация", дефинирано в чл. 2 от ЗДОИ, поради което е тя не представлява и обществена служебна информация. АССГ е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 11 и чл. 13 от ЗДОИ, което е правилно, но неправилно е подвел исканата информация като обществена служебна по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗДОИ. Правилни са обаче мотивите в оспореното решение, че по същество касаторката цели да получи информация за административноправен спор между нея и собственикът на съседен имот, в който е извършено строителство, което тя счита за незаконно. Този спор може да бъде решаван по реда на оспорване на издадени индивидуални административни актове по реда на ЗУТ, но не могат да бъда предмет на искане за достъп до обществена информация. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,