Решение № 15077 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2011 г.

Решение № 15077 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Венелина Вангелова Димитрова от гр. София против решение № 10746 от 18.07.2011 г., постановено по адм. д. № 8600/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-26-249/25.05.2010 г. на министъра на отбраната за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е извършено реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, а за да постанови оспорения правен резултат първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по спора, включително и приетото заключение на съдебната експертиза. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания индивидуален административен акт като незаконосъобразен. Претендират се разноски. Ответникът министърът на отбраната на Република България, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационната жалба за неоснователна. Венелина Димитрова е изпълнявала длъжността "старши експерт" в отдел "Електронни разпращания" в Дирекция "Финанси" на Министерството на отбраната. С ПМС 54/2010 г. е приет Устройствен правилник на МО и е утвърдено ново длъжностно разписание със заповед от 17.05.2010 г. Тези актове са фактическите обстоятелства, въз основа на които е прекратено служебното правоотношение с Димитрова, извършено със заповед № РД-26-249/25.05.2010 г. на министъра на отбраната. Правното основание за издаване на административния акт е чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съдебен състав е приел, че е налице действително съкращаване на длъжността на жалбоподателката, поради което и законосъобразно е прекратено служебното му правоотношение. Съпоставяйки приложените по делото длъжностни разписания на Министерството на отбраната - старото, в сила от 1.07.2009 г. и новото от 17.05.2010 г., е прието, че в длъжностното разписание на Министерството на отбраната продължава да съществува Дирекция "Финанси", като е премахнат отдел "Електронни разплащания", т. е. премахнати са всички 12 щатни единици в този отдел. Новосъздаденият отдел "Себра" е с обща численост 9 щатни бройки, като не е предвидена длъжност "старши експерт". Една щатна бройка е съществувала в стария отдел "Електронни разплащания", която е заемала жалбоподателката. Основният спор между страните е дали е налице действително съкращаване на заеманата от служителката длъжност. Съобразявайки легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" като нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение и като система от функции, задачи и задължения, утвърдена с длъжностна характеристика, тричленният съдебен състав е извършил съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, включително коментирайки и заключението на вещото лице по съдебната експертиза. Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е обсъдил заключението на експерта ведно с останалите доказателства по делото. В конкретния случай, предвид установената фактическа обстановка по делото правилно е прието, че е налице действително съкращаване на длъжността на Венелина Димитрова по смисъла на цитираната законова норма, с оглед на което прекратяването на служебното й правоотношение е извършено в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Действително, само заличаването на дадена длъжност като наименование и нормативно установена позиция от щатното разписание на съответната администрация не е достатъчно основание да се приеме, че е налице нейното съкращаване. Необходимо е безспорното установяване, че освен заличаването на длъжността като наименование, от задълженията на това звено на администрацията са били премахнати и функциите, задачите и задълженията, изпълнявани от съкратената длъжност. Освен че длъжността "старши експерт" не фигурира в новото щатно разписание в новия отдел "Себра", то и не се установява в дирекцията да има друга длъжност, която да съответства като система от функции и задължения на длъжността, която е заемала Димитрова в закрития отдел "Електронни разплащания" към Дирекция "Финанси". Изводът на вещото лице, че е налице припокриване на функциите в порядъка на 75 - 77 % от длъжностите "държавен експерт" и "главен експерт" е обсъден в контекста на представените длъжностни характеристики по новото щатно разписание, от които се установява, че няма идентичност във възложените функции, задачи и задължения. Правилно съдът не е съобразил даденото в т. 2 от заключението на вещото лице становище, защото то съдържа правен извод, което е недопустимо и е единствено в компетентността на съда. Установено е, че във връзка с новите цели и задачи, поставени на дирекцията и на създадения нов отдел "Себра", са възложени и нови задължения с различно естество от изпълняваните до този момент от служителите. При това положение съответен на материалния закон и доказателствата по делото е изводът на съда, че прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателката е извършено при наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Тезата на касатора е, че те съществуват и се изпълняват и след издаването на административния акт, тъй като е налице единствено промяна в структурата на конкретната администрация и на наименованието на длъжността, но не и нейното действително съкращаване като система от функции, задачи и задължения. Тези възражения са неоснователни. Както е посочено в обжалваното решение, функциите, задачите и задълженията не са идентични с тези за длъжността "старши експерт", заемана от жалбоподателката. Законът не изисква пълно премахване на функциите, задачите и задълженията на съкратената длъжност или изпълването им със съвсем различно съдържание. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение с Димитрова именно длъжността "старши експерт" на закрития отдел "Електронни разплащания" е отпаднала от щатното разписание. Наведените твърденията на жалбоподателката досежно поименното съкращаване и преназначаване на служители в държавната администрация са ирелевантни за конкретния правен спор, тъй като контролът за законосъобразност на оспорената заповед се осъществява с оглед фактически заеманата от служителя длъжност и правното основание за нейното съкращаване. В тази връзка и възраженията за липсата на критерии за подбор са неотносими към упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. За прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл законът не вменява като задължение на издателя на акта да извършва подбор. След като по делото е безспорно установено както премахването на длъжността на Венелина Димитрова като нормативно установена позиция от новото щатно разписание, както и системата от конкретни функции, задачи и задължения, то правилно тричленният съдебен състав е отхвърлил жалбата на служителя като неоснователна. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор разноски в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат. Такива се дължат в полза на ответника по касационната жалба. Искането за разноски е своевременно направено и съобразно решението по делото, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от ГПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в тежест на касатора следва да се присъдят такива в размер на 150 лв. Воден от горното, Върховният административен съд,