Решение № 13114 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5223/2021 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Дженералс Ауто ЕООД, :[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], против Решение 548/15.03.2021 г., постановено по адм. дело 1841/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ Р-16001619005713-091-001 от 30.03.2020г. на органи по приходите към ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/- Пловдив, потвърден с Решение 250/29.05.2020 г. на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП"/ Пловдив към Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението. Счита, че съдът не прави коментар на доказателствата, представени по делото. Развива подробни съображения в жалбата. Иска отмяна на решението, а в условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция ОДОП Пловдив към ЦУ на НАП, чрез юрк. Бонева, оспорва касационната жалба в писмена защита. Счита касационната жалба за неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 559,65лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е ревизионен акт /РА/ Р-16001619005713-091-001 от 30.03.2020г. на органи по приходите към ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 250/29.05.2020 г. на директор на дирекция ОДОП" Пловдив към ЦУ на НАП, с който на Дженералс Ауто ЕООД не е признат данъчен кредит в размер на 59 548.41лв. с прилежащи лихви в размер на 15 525.61лв. по фактури, издадени от Тай консулт ЕООД, Мост фин ЕООД, Стан трейдинг ЕООД, Варм 2000 ЕООД, България фарма ел ЕООД и Нутрика ЕООД, и допълнително е установен корпоративен данък за 2017 г. в размер на 21 955.88лв. с прилежащи лихви в размер на 4 452.52лв. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесния РА, като е осъдил Дженералс Ауто ЕООД да заплати на НАП разноските по делото. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури на Тай консулт ЕООД и Варм 2000 ЕООД съдът е приел, че към фактурите няма съпътстващи документи, както няма и представени приемо-предавателни протоколи, от които да се установи какви стоки, брой, количество, са предадени, респективно приети от дружеството-жалбоподател. Първостепенният съд е стигнал до извод, че приложените протоколи по делото, които копират данните по фактурите, не са за приемане/предаване на стоките. Според съда тези протоколи представляват описите, които са към фактурите, като тези описи са вътрешни документи, защото са подписани само от управителя на жалбоподателя, не и от представител на доставчика. Аналогични са изводите на съда и по отношение процесните протоколи към фактурите от България фарма ел ЕООД. По отношение отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от Мост фин ЕООД, Стан трейдинг ЕООД и Нутрика ЕООД, съдът е приел, че процесните фактури не се обвързват със съпътстващи документи като приемо-предавателни протоколи, транспортни документи и др. По отношение на установения корпоративен данък по ЗКПО съдът е стигнал до извод, че с оглед неопроверганите констатации в РА въпросните фактури не отразяват реално извършени доставки, а отчетените въз основа на тях разходи са в нарушение принципа на документална обоснованост. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221,ал.2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При извършена проверка от настоящия касационен състав се установява, че РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обосновал извод, че РА е законосъобразен. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактическата обстановка по спора е изяснена правилно. Необосновано е твърдението в касационната жалба, че съдът не е направил коментар на доказателствата, представени по делото. Видно съдът подробно се е мотивирал, защо не приема, че представените протоколи по делото са приемо-предавателни протоколи. Съгласно чл. 24, ал.2 от ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. Без да бъде извършено такова предаване не може да бъде извършено прехвърляне на собствеността върху стоката поради липса на индивидуализирането ѝ. Относно фактурите с предмет резервни части за автомобили по опис на Варм 2000 ЕООД липсват представени описи към фактурите. Правилно е приел съдът, че в този случай представените протоколи представляват описите, които следва да са издадени към фактурите, при положение че част от тях са подписани само от страна на управителя на дружеството-жалбоподател. Фактурите с предмет резервни части за автомобил не отговарят на изискването на чл. 71, т. 1 вр. с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Съдържанието на фактурата не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС в описанието на доставката не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представените съпътстващи документи. Към фактурите липсва опис. В предмета на фактурите не е посочен вида на резервните части, количество и единична цена. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Според константната практика на ВАС наличието на фактура и нейното осчетоводяване не са достатъчно доказателство, за да обосноват убедителен извод за наличието на извършена реална доставка. Остава неизяснен механизмът на доставката наличие на договорни отношения между ревизираното лице и доставчика, договорени цени, как вещите, предмет на доставките са били индивидуализирани за всяка конкретна доставка, както и кога и на кого и от кого са били предадени, като се държи сметка за родовоопределения характер на вещите и начина за прехвърляне на собственост върху тях. Правилен е изводът на съда, че с оглед неопроверганите констатации в РА, въпросните фактури не отразяват реално извършени доставки, а отчетените въз основа на тях разходи са в нарушение принципа на документална обоснованост. Правилно е приел, че това представлява достатъчно законово основание за увеличаване на счетоводния финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане и доначисляване на корпоративен данък за ревизираната година. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация е основателно. В полза на данъчната администрация следва да се присъди сумата от 3544 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,