Решение № 481 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2016 г.

Решение № 481 от 12.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Г. К. - Босия против решение № 5933 от 19.09.2016 г., постановено по адм. дело № 9722/2015 г. на Административен съд - С.-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган - Л. П. П., полицай от "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" към СДВР на МВР, не изразява становище по нея. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Н. К. - Босия срещу заповед за задържане на лице рег. № 225зз-2772 от 30.09.2015 г., издадена от полицейски орган - Л. П. П., полицай от "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" към СДВР на МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наредено задържане на Н. Г. К. - Босия за срок от 24 часа. Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма, като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват основания за отмяната й. Според първоинстанционния съд, в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване, които обуславят извод за спазване на приложимия материален закон. Върховният административен съд намира, че съдът е установил точно фактическите обстоятелства по делото и въз основа на тях е достигнал до обосновани правни изводи. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗМВР. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя е било извършено във връзка с неизпълнение на законосъобразно писмено разпореждане, издадено от полицейския орган по опазване на обществения ред. Установено е било, че на 30.09.2015 г. около 08.50 часа Н. К. се е намирал района около Народното събрание. На посоченото място жалбоподателя е имал предварително намерение да извърши "хвърляне на развалени домати по депутатите до Народното събрание". По делото е приложено разпореждане на полицейски орган от 30.09.2015 г., 08.50 ч. с което е предупреден да спазва законите на Р. Б. и Наредбите на Столична община, регламентиращи опазването на обществения ред. В него конкретно е посочено какво не бива да върши неговия адресат - да не нарушава обществения ред, хвърляйки домати. Съдът е изтъкнал, че органът е направил възможното разпореждането да бъде възприето от Колев - първо е било издадено устно и когато не е имало ефект - и писмено. Адресатът му не е пожелал да го възприеме и съответно - да го изпълни. Това е наложило издаването на оспорената заповед. Съдът е посочил, че несъмнено жалбоподателят е знаел какво му се разпорежда да не върши. Задържането на жалбоподателя е извършено поради неизпълнение на законосъобразно писмено разпореждане на полицейския орган. С оглед установените фактически обстоятелства, съдът е намерил, че така както са описани фактическите основания за издаване на заповедта, са били достатъчно ясни за адресата, независимо че в заповедта като правно основание е визиран чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР - лицето се задържа в други случаи, определени със закон. Действително, както и съдът е установил съответстващата правна норма на фактически установеното е - чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР - задържане на лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Това несъответствие, с оглед събраните по делото гласни доказателства, не е довело до неразбиране какво е разпореденото дължимо поведение от полицейския орган към гражданина и защо той е задържан и съответно не е ограничило правото му на защита. Първоинстанционният съд е обсъдил всички наведени доводи от жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт и обосновано ги е приел за неоснователни. В касационната жалба се релевират основания за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд и съответно - материална незаконосъобразност на съдебния акт. Доколкото по същината си те отново съдържат и оплаквания за незаконосъобразност на административния акт, касационната инстанция следва да отбележи, че изцяло възприема изложените правни изводи на решаващия съд относно законосъобразността на обжалваната заповед и неоснователност на доводите на оспорващия. Правилно съдът е приел, че представените съдебни решения по казуси при сходни обстоятелства не налагат извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Отсъствието на данни за инкриминираност на поведението на жалбоподателя, съответно - за липса на основания за ангажиране на отговорността му за административни нарушения по реда на Указа за борба с дребното хулиганство имат различен предмет от този по настоящия случай и не опровергават верността на изводите на решаващия съд за законосъобразност на оспорения административен акт. Съдът правилно е отчел, че колкото и да е справедлива и благородна каузата на жалбоподателя, това не оправдава постигането й с нарушения на обществения ред, още повече засягащи чисто физически други хора и сгради на държавни институции, чието опазване е правомощие на ответника. В този смисъл, целта на задържането на жалбоподателя е била да не се пречи на органа да изпълнява задълженията си по опазване на обществения ред, поради което наложената принудителна административна мярка е пропорционална и съответна на преследваната от закона цел. Предвид изложеното, не са налице основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,