Решение № 10774 от 3.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Карлово, чрез юриск. Трифонова, против Решение 4027/30.04.2025г., постановено по адм. д. 1919/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, се иска отмяната му. В съдебно заседание, чрез юриск. Трифонова, поддържа касационната жалба, иска присъждане на разноските за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатски хонорар. Ответникът - Р. С. 2011 ЕООД, чрез адв.Атанасов, в писмен отговор, оспорва с подробни доводи касационната жалба. Претендира присъждане на разноските в настоящото съдебно производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Р. С. 2011 ЕООД, против Заповед РД-495 от 16.05.2024г. на Кмета на община Карлово, с която на основание чл.224а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 224, ал.1, т.2 и чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на част от строежа, а именно: върху съществуващата стоманобетонна плоча на кота +6.50 м, и над нея на строеж: Хотел с ресторант , намиращ се в УПИ III-обществено обслужване, кв. 40А по плана на град Калофер, община Карлово, област Пловдив, с извършител на строежа - Р. С. - 2011 ЕООД. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верен краен извод. Правилно и обосновано е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата писмена форма. Установил обаче, че нито в съставения констативен акт /КА/ за извършена проверка на процесния стоеж, нито в процесната заповед са конкретизирани параметрите на строителството, за което се твърди, че е извършено при съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти, на таванския етаж и покривната конструкция на сградата. И в КА, и оспорената заповед, е отразено само най-общо, че таванският етаж и покрива на обекта Хотел с ресторант са осъществени в отклонение на одобрения инвестиционен проект, като се променя строителната конструкция и видът на конструктивните елементи. Липсва описание на изпълнените в отклонение на одобрените проекти СМР, както на таванския етаж, така и досежно покривната конструкция, степента им на завършеност, достигнати нива, продължава ли строителството или е довършено, както и сравнение между одобрения проект и изпълненото на място. Заповедта по чл.224а ал.1 във вр. с чл.224, ал.1, т.2 във вр. с чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ има за цел да бъде спряно изпълнението на строителство с констатирани нарушенията по чл.224, ал.1 от ЗУТ до отстраняване на пречките за продължаването му. С посочените основания процесната заповед може да се издаде при наличието на две комулативно съществуващи предпоставки 1. констатиране на строителство при съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти, и 2. това строителство да не е завършено към момента на проверката, а да се извършва. Заповедта има временен характер, доколкото строежите с нарушения по чл.224 ал.1 от ЗУТ по презумпция не страдат от толкова съществени недостатъци, че да не подлежат на отстраняване, поради което и нейното действие отпада след изпълнение на указанията по чл.224а ал.3 от ЗУТ. Ето защо тези указания са предвидени като задължително съдържание на административния акт. Същите е необходимо да бъдат конкретни и ясни и не трябва да пораждат каквито и да било съмнения относно задълженията, които създават. В КА и в процесната заповед липсва уточняване извършват ли се към момента на проверката СМР или строежът вече е завършен при констатираните отклонения от одобрените проекти. Според приетата СТЕ, покривът, чието изпълнение е спряно с процесната заповед, всъщност е напълно завършен като конструкция, покритие и обшивки и този факт не е оборен в първоинстанционното производство от административния орган. Оспорената заповед е издадена при нарушение на материалния закон, тъй като административният орган не е изяснил действително ли се извършват строителни дейности към момента на проверката, обективирана в КА, кога са били извършени и какъв е техният характер, не е конкретизирал параметрите на строителството, за което се твърди, че е извършено при съществено отклонение от одобрените инвестиционни проекти, продължава ли строителството или е довършено, както и подробно сравнение между одобрения проект и изпълненото на място. Дадените в нея указания /7.3. от диспозитива/ по чл.224а ал.3 от ЗУТ, са идентични с действията на Р. С. 2011 ЕООД, който е подал Заявление до главния архитект на Община Карлово с вх. 90-00-1048 още на 16.11.2022г., с което иска издаване на заповед по чл.154, ал.5 от ЗУТ за допълване на Разрешение за строеж 182/16.12.2014г., допълнено със Заповед 25/01.10.2018г., като се одобрят инвестиционни проекти за преработка на конфигурацията на покрива на сградата и промяната на неговата конструкция от стоманобетонна в дървена конструкция за двускатен покрив с покритие от керемиди, с топлоизолация от минерална вата, пароизолация и гипсофазерни плоскости. В настоящият случай изпълнението на тази част от строежа е спряно, за да се извършат извършени вече от адресата на заповедта действия, които не са предизвикали търсеният законосъобразен резултат единствено поради бездействието на компетентния административен орган - главен архитект на Община Карлово. Не са налице, сочените в касационната жалба, отменителни основания на чл. 209 от АПК. Решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, своевременно направеното и доказано от ответника искане за присъждане на разноските, направени за адвокатско възнаграждение, такива следва да му се присъдят, в условията на своевременно възражение от касатора за прекомерността им. Процесуалният представител на ответника е депозирал по делото писмен отговор, не е участвал в проведеното едно съдебно заседание, делото не е с фактическа или правна сложност надвишаващи обичайните за този вид дела, поради което съдът редуцира претендираните разноски от 1500 лева на предвидения, съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, минимален размер от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,