Решение № 6003 от 16.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11685/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на ЕКОИНВЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ ООД с ЕИК 202638587, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. Бунар Хисар 6 (съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. Васил Левски 31), подадена чрез пълномощника му адв. Костадинов, против Решение 267/02.11.2023 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. 548/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-04000421006735-091-001/15.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в оспорената и потвърдена част с Решение 68/11.07.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 501.08 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението на административния съд поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Алтернативно е заявено искане за прогласяването на акта за нищожен. Иска се присъждане на разноски и се възразява против размера на юрисконсултското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Велико Търново оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Лазаров по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 501.08 лв. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е РА Р-04000421006735-091-001/15.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в оспорената и потвърдена част с Решение 68/11.07.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново. С него е установен допълнително дължим от ревизираното дружество ЕКОИНВЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТООД корпоративен данък за 2019 г. в размер на 19 342.22 лв. и лихва за забава към датата на акта 4 003.09 лв. в резултат на установени от приходните органи неотчетени приходи от продажби в размер на 174 253.94 лв. След подробен анализ на установените факти Административният съд е обосновал изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите. Позовавайки се на приетата по делото съдебно техническа експертиза, изготвена от вещото лице Стойчев, неоспорена от страните, съдът е приел, че електронните документи ЗВР, РД и РА - са подписани с квалифицирани електронни подписи от техните издатели при спазване изискванията на Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Макар да заявява искане за прогласяване на РА за нищожен, касаторът не излага в касационната си жалба конкретни доводи за неправилност на съдебното решение в тази част. Такива са изложени допълнително в молбата от 12.04.2024 г. Същите са неоснователни. Към датите на подписване на ЗВР, РД и РА подписалите ги лица притежават валидни квалифицирани удостоверения за електронни подписи, противно на твърденията на жалбоподателя. Вещото лице е изследвало всички изисквания на посочения регламент към квалифицираните електронни подписи и е дало заключение, че те са изпълнени. Обстоятелството, че към м. декември 2022 г. (датата на проверките, извършени от експерта), а не към датите на издаване на електронните документи, някои от удостоверенията са с изтекъл срок не променя тези изводи. Удостоверено е и времето на подписването на електронните документи и вещото лице заключава категорично, че след това съдържанието им не е променяно. Доводите си за необоснованост на РА и материалната му незаконосъобразност касационният жалбоподател е изложил и в първонистанционното производство. Същите се свеждат до: 1. недоказаност на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК данни за укрити приходи и 2. липсата на документи, доказващи реалност на доставките, във връзка с които приходните органи са приели, че не са отчетени приходи. Тези доводи са обсъдени от съда и правилно са преценени от него като неоснователни. Неотчетените приходи от продажби са установени с РА след анализ на отчетените продажби от дружеството за периода 12.06.2019 г. 22.10.2019 г. по клен от регистрираното ФУ с номер DT825840 в негов обект - склад, находящ се в гр. София, в ж. к. Надежда на ул. Петър Панайотов 22. Част от неотчетените приходи по ФУ са по издадени от ревизираното дружество фактури за продажби, невключени от него в дневниците му за продажбите, но включени в дневниците за покупките на получателите, другата част са без издадени фактури и третата по издадени три фактури, към които няма приложени ФБ. Според основното заключение на съдебно счетоводната експертиза за 2019 г. по дебита на сметка Стоки са отчетени като получени стоки на стойност 4 758 013.95 лв. от внос. Към края на годината изписаните стоки като продадени са на същата стойност, т. е. колкото са заприходени, толкова са изписани, и сметката към края на 2019 г. е с нулево салдо. Както правилно е посочил съдът, реализираните касови и безкасови приходи от продажбите следва да намерят отражение при формирането на данъчната печалба на ревизираното лице за 2019 г. В случая обаче това не е сторено по отношение на част от касовите приходи, в което именно намира проявление обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Независимо от провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и следв. ДОПК, данъчната основа за облагане с корпоративен данък не е определена с РА по реда на ал. 2 на чл. 122 ДОПК, а въз основа на данните от отчетените от самото лице приходи от продажби чрез ФУ и издадените от него фактури, което е достатъчно, за да се приеме, че доказването на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от страна на приходните органи не е предпоставка за законосъобразното определяне на данъчните задължения. Правилно с оглед изложеното са преценени от съда като неоснователни и доводите на жалбоподателя, че приходните органи не са доказали реално осъществени от него доставки на стоки чрез двустранно подписани от доставчика и получателя приемо предавателни протоколи или разписки и товарителници. Данните за неотчетените приходи от продажби не са установени от приходните органи въз основа само на включени в дневниците за покупките на получателите фактури, издадени от ЕКОИНВЕСТ ИМПОРТ ЕКСПОРТ ООД, а въз основа на данните от счетоводството на ревизираното лице за продадени стоки и регистрирани чрез ФУ приходи от продажби. В потвърждение на това са и дадените от самото ревизирано лице обяснения за изгубени фактури и допълнително осчетоводени от него през м. октомври 2019 г. с протокол фактури, издадени през м. август 2019 г. на стойност 385 000 лв., както и писмените обяснения на л. 162 от том 1, с които се признават допълнителни неотчетени приходи от продажби в размер на 84 213 лв., включени в общия размер от 174 253.94 лв. Правилни са и изводите на съда във връзка с размера на пренесената данъчна загуба. Същите са подробно аргументирани и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Доводи за не правилност на решението в тази част касационната жалба не съдържа. С оглед така изложените съображения решението на Административен съд Велико Търново следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в размера на минималното адвокатско възнаграждение. Не са налице основания за намаляването му под този размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на пъ рво отделение