Решение № 5832 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2010 г.

Решение № 5832 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Смолян чрез неговия процесуален представител срещу решение № 257/16.12.2009 г. по адм. д. № 182/2009 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Мария Атанасова Илчева, Атанас Йорданов Кехайов, Виктор Стоев Бозуков, Йордан Щерев Кехайов и Славка Йорданова Кехайова не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Мария Атанасова Илчева срещу заповед № ДК-10-15/12.06.2009 г. на касатора. С нея по жалба на Илчева, както и на Славка Йорданова Кехайова, Йордан Щерев Кехайов и Атанас Йорданов Кехайов е постановено да останат в сила одобрените от главния архитект на община Чепеларе проекти и акт за узаконяване № 1/13.04.2009 г. за строеж "пристройка в груб строеж към жилищна сграда" в УПИ 7-98, в кв. 6 по плана на гр. Чепеларе. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед и акта за узаконяване. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и констатацията за липса на съгласие на всички собственици на земята по чл. 56, ал. 3 ЗТСУ /отм/, която разпоредбата е действала по време на изграждането на строежа през 1990 г., както и по чл. 183 ЗУТ, действаща по време на издаването на акта за узаконяване. Разпоредбата на § 184, ал. 5 от ПЗР на ЗИДЗУТ предвижда, че строежите се узаконяват на името на собственика на земята, на името на лицето, на което е учредено право на строеж, или на името на лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Следващата ал. 6 на същия текст урежда узаконяването на незаконно извършените строежи в съсобствени недвижими имоти - какъвто е и настоящият случай, като предвижда възможност строежи, които са допустими за узаконяване и могат да се ползват самостоятелно, да бъдат узаконени на името на всички съсобственици, ако те не са възразили срещу незаконния строеж по време на извършването му. Актът за узаконяване замества разрешението за строеж, поради което за издаването му се изисква спазване на същите законови изисквания. За да е допустим за узаконяване, строежът следва да отговаря кумулативно на трите предпоставки в горецитираната норма. В случая те не налице - строежът не може да се ползва самостоятелно. Касае се за строеж, който не може да предмет на собственост отделно от земята и останалите сгради в имота - същият е свързан със сградата, до която е долепен и няма самостоятелен вход към изградените апартаменти. Не е възможно узаконяването на строежа и на името на всички съсобственици на имота, какъвто е и оспореният акт за узаконяване, защото останалите съсобственици са възразявали по време на извършването му. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед и акт за узаконяване, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,