Решение № 14481 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2019 г.
ВАСIV отделение29.10.2019 г.докладчик т Аделина Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 760 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 786/2018 г. на Административен съд – Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14481 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1463/2019 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от едноличния търговец И. Георгиев с фирма ЕТ "Ейвис – И. Георгиев" чрез адвокат И. Гявурова против решение № 760 от 10.12.2018 г. по адм. дело № 786/2018 г. на Административен съд – Пазарджик. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против уведомително писмо № 01-6500/5738 от 2.08.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта му, в която е отказано финансово подпомагане за кампания 2012 г. Направени са възражения за наличие на трите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" не взема отношение по касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от едноличния търговец против уведомително писмо № 01-6500/5738 от 2.08.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в частите му, в които е отказано подпомагане по СЕПП и НР1 за описаните четири парцела за кампания 2012 г. Писмото е издадено шест години след относимата за подпомагане кампания, тъй като е налице отменително решение на административния съд, оставено в сила с решение на Върховния административен съд - /същите са приложени, като доказателства по преписката/. Възраженията са за непълнота на мотивите, както по отношение на БЗС № 476-2-5, за който се цитират различни заповеди на МЗХГ, така и по отношение на другите три БЗС, за които отчетените, като недопустими части, са в резултат на приети за неразрешени застъпвания. Отделно от това жалбоподателят твърди, че за имота във ФБ 476 допустимият за подпомагане слой е изготвен в нарушение на закона, тъй като са използвани теренни проверки, отменени с последващо решение на Върховния административен съд, също приложено по делото. За застъпените части от другите три парцела твърди, че е представил надлежни документи, установяващи правото на ползване. По делото е приложена вцялост административната преписка. За изясняване на спора е допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена по искане и с поставени въпроси от оспорващата страна. Частично заключението е оспорено, но в тази връзка не е поискано събиране на допълнителни доказателства или повторна експертиза. Разпитана е свидетелка, чиито показания не касаят релевантната 2012 г., а имат по-скоро общ характер. При тези данни по делото, съдът подробно е описал доказателствата и приетите за установени факти. Счел е за напълно потвърдени данните в уведомителното писмо, както относно излизането на част от парцел 476-2-5 извън границите на окончателно обявения допустим за подпомагане слой, така и за констатираните застъпвания в останалите три парцела, а също и за направените изчисления за дължимите, респ. отказаните суми. Съобразил е липса на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата срещу частта от уведомителното писмо, съдържаща отказ за подпомагане, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят под формата на касационни доводи, възраженията, правени неколкократно в първоинстанционното производство. На първо място се оспорва, като незаконосъобразно, позоваването в уведомителното писмо на заповед на министъра за обявяване на окончателния специализиран слой. Касае се за група възражения, които се базират на факта, че по отношение на парцел 476-2-5 са извършени само теренни проверки, които са обявени за противоречащи със закона с решение на Върховния административен съд № 1155 от 2.02.2015 г. Доводите са неоснователни. Постоянна е вече формираната съдебна практика, че отмяната на чл. 16а от Наредба № 105 от 22.06.2006 г. има действие от момента на влизане в сила на решението – чл. 195, ал. 1 АПК. А съгласно чл. 194 от същия кодекс, то влиза в сила от датата на обнародването му. Анализът на нормата на чл. 195, ал. 2 показва, че с отмяната, не се считат за неосъществили се правните последици от прилагането му. Поради това и проведените до нея теренни проверки, залегнали, като технически метод за изготвяне на специализирания слой, не се игнорират. Те са уредени, като част от действащото право и не е основателно да се твърди противоречие на наредбата със закона. Неоснователно е на второ място възражението, че при провеждането им са нарушени правата на уведомяване на земеделския производител, за да присъства на тях. Жалбоподателят допуска смешение между проверките на място и теренните проверки. Касае се за различни типове проверки, които се правят от различни административни органи и имат различна насоченост. Проверките на място се правят от техническия инспекторат на ДФЗ и имат пряко значение за преценяване допустимостта на заявленията за подпомагане. Задължително при тях е уведомяване на заявителя за датата на провеждането им. Техен предмет са отделните заявени за подпомагане БЗС. Теренните проверки на свой ред се извършват от експерти при областните дирекции "Земеделие", като териториални структури на МЗХГ, проверяват се физически блокове, в които са разположени заявени за подпомагане парцели и служат за изготвяне на допустимия за подпомагане слой. В тези случаи експертите нямат нормативно задължение да уведомяват земеделските стопани, заявители на парцели в проверяваните физически блокове за датата на проверките. Правото на защита на стопаните се обезпечава с правото им първо да подат възражение срещу одобрения специализиран слой, който в настоящия случай е извършен със заповед на министъра от 3.01.2013 г., а при неуважаването му да обжалват окончателния акт по обявяване на слоя за за кампания 2012 г. Това е заповед № РД 09-148 от 28.02.2013 г. на министъра. Наличието на две самостоятелни заповеди, пораждащи различни правни последици, неправомерно се интерпретира от жалбоподателя, като неяснота в мотивите на уведомителното писмо. Необосновано се сочи в касационната жалба, че в административния акт напълно липсвали мотиви за прилагане на специализирания слой, доколкото административният орган се позовавал само на извършени автоматизирани проверки в ИСАК. Възражението е или тенденциозно или показва пълно неразбиране на източниците, етапите и действията, които различните органи извършват при автоматизираните проверки на заявените за подпомагане парцели. Те са регламентирани в Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за административен контрол в относимата й към момента на издаване на акта редакция от 18.12.2012 г. Съгласно чл. 16г, одобреният със заповед на министъра окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" се предоставя в структуриран вид на ДФЗ, който извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за следващата година. Той е базата, въз основа на която се извършват автоматизираните компютърни проверки. При такава проверка е установено, че част от 1. 21 ха от БЗС № 476-2-5 е останала извън окончателния специализиран слой. Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба, че по отношение на посочения парцел, не е извършена теренна проверка, а той е отразен след дешифрация на снимки от самолетно облитане през 2010 г. – година, която не е предхождаща 2012 г. Подобен довод изцяло игнорира данните по делото и в частност тези, посочени в констативната част на приетата експертиза. Преценени в съвкупност, те водят до извод, че дешифрираните снимки от самолетните заснемания през 2010 г. са залегнали в изходната база цифрови данни при очертаване на блоковете, с които конкретно се кандидатства при подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2012 г. А състоянието на парцелите и одобряването на окончателния специализиран слой за референтната стопанска година е по резултатите от теренна проверка, направена за физически блокове № 35 и № 476, където са разположени процесните четири парцела. Констатациите на проверяващия екип са отразени в протокол и са залегнали в цифровите данни, съпътстващи заповедта за обявяване на окончателния специализирания слой. Тя не е обжалвана от кандидата за подпомагане и е задължителна за прилагане от ДФЗ при автоматичните компютърни сравнявания. Втората група възражения в касационната жалба касаят установените застъпвания за останалите три парцела. Страната отново се позовава на притежавани и представени от нея в процедурата по отстраняване на констатираните застъпвания документи за собственост или надлежно предоставено право на ползване. Изследването на тези въпроси е ирелевантно за административното производство, тъй като при представени от двамата заявители документи, ДФЗ не е оправомощено да разреши кой от тях е с по-голяма правна сила. Правната уредба на тези правоотношения се съдържа в Наредба № 5/2009 г. за условията и реда на подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съгласно чл. 17, ал. 3 от нея когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато за никой от кандидатите не са налични такива данни, Разплащателната агенция им налага санкции, предвидени в европейското законодателство. Тъй като и двамата участници в застъпването на представили документи за ползване, използваният конкретен подход от фонда е - дублираните площи да се разпределят между двамата, като недопустими за подпомагане. По отношение на БЗС 35-1-3 неотстраненото застъпване е в резултат на двойно заявена площ от 2. 67 ха. При разпределението между двамата, за жалбоподателя е приета за недопустима площ от 1. 39 ха. Тя надвишава половината с 0. 060 ха, което обаче по никакъв начин не рефлектира върху крайните изводи за общата недопустима за подпомагане площ и от там за преценка на наддекларирането. Извършените изчисления в касационната жалба, водещи до промяна на този процент, включват и други застъпвания, които са оценени от експертизата, като неотстранени. На последно място в касационната жалба се твърди неправилно изчисляване на ставката по НР1. Този въпрос е предмет на проверка по задача № 10 на вещото лице, което напълно потвърждава изчисленията, съдържащи се в уведомителното писмо. По тези съображения касационната жалба на изложените в нея основания е неоснователна. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение