Решение № 5950 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2017 г.

Решение № 5950 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8744/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) и на законните представители на [фирма], подадена чрез пълномощника им Е. Р., и двете против решение № 3773 от 6.06.2017 г., постановено по адм. д. № 928/2017 г. от Административен съд С.-град. С него съдът е отменил решение № Ж-117 от 21.12.2016 г. на КЕВР и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите. Със същото решение съдът е осъдил КЕВР да заплати на жалбоподателя направените разноски. В касационната жалба на председателя на КЕВР се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение. Касаторът релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касторът е направил твърдения, че присъединяването на обекта на жалбоподателя към електроразпределителната мрежа на [фирма] е свързано с неизпълнение на задължения от страна на жалбоподателя, произтичащи от сключен договор за присъединяване, а именно неплащането на цената за присъединяване. Поддържа, че се касае за неизпълнение на задължения от облигационен характер. По изложените съображения и тези на процесуалния представител на председателя на КЕВР юрисконсулта Церовски моли, съдебното решение да се отмени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на [фирма] също се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като в нея се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът не бил разгледал и обсъдил всички доказателства представени от административния орган, включително и представения договор и сключеното споразумение. На следващо място този касатор твърди, че съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, като се акцентира върху приложението на отменената Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните мрежи. По изложените съображения в нея касаторът моли, съдебното решение да се отмени, като му се присъди юрисконсултско възнаграждение. От ответната страна по касация [фирма] е постъпил писмен отговор, подаден от адвокат-пълномощника му С. Б.. В него се съдържа становище за неоснователност и на двете касационни жалби. С отговора са направени възражения срещу твърденията в касационните жалби. По изложените съображения в тях ответната страна по касация моли, съдебното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на договорените разноски, за които представя писмени доказателства, че са направени. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Прокурорът счита, че съдът правилно е установил фактите по спора, които е съпоставил с приложимото материално право и е извел законосъобразни изводи, че при възникналия спор между [фирма] и [фирма] КЕВР дължи произнасяне с решение по същество, тъй като това е в нейната компетентност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са против неблагоприятен за тях съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни. От данните по делото се установява, че [фирма] е обжалвало пред КЕВР отказа на [фирма] да го присъедини към електроразпределителната мрежа. КЕВР е изискала становище на [фирма] по жалбата. В становището си електроразпределителното дружество е посочило, че част от сключения договор за присъединяване не е била изпълнена, а именно невнасянето на таксата за достъп до електроразпределителната мрежа, установена в чл. 13, ал. 2 от него в размер на 21 360 лв. Била е назначена работна група, която да разгледа жалбата и даде становище по нея. Докладът на работната група е разгледан на заседание на КЕВР, на което е било взето и решение на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, наричана в изложението само "Наредба № 3" във връзка с чл. 221, ал. 1 ЗЕ за прекратяване на административното производство по жалба с вх. № Е-12-00-122 от 8.04.2016 г., подадена от адвокат – пълномощника на [фирма] против [фирма]. Решаващият мотив за това е, че КЕВР има конкретни законови правомощия, а в случая се касае за неизпълнение на престация по облигационен договор, по който Комисията няма правомощие да се произнася. Поради това и с решение № Ж-117 от 21.12.2016 г. КЕВР е прекратила образуваното производство. Решение № Ж-117 от 21.12.2016 г. е било обжалвано от [фирма] чрез КЕВР до Административният съд С.-град. Т. е приел жалбата за процесуално допустима, а по същество и за основателна, поради което е отменил обжалваното решение на регулаторния орган. За да постанови този резултат съдът е съобразил установените факти относно сключения договор за присъединяване на обект на потребител към разпределителната електрическа мрежа (ДПЕРМ) по реда на чл. 117, ал. 5 ЗЕ № 1200259721 от 21.03.2011 г. между [фирма], наричано в договора "дружеството" и [фирма], наричано в договора "присъединено лице" и клаузите в него. Относим към спора е бил чл. 13 от него, според който присъединеното дружество дължи цена за присъединяване, определена съгласно Наредбата за регулиране на цените на ел. енергия, утвърдени с посоченото решение на ДКЕВР (предходното наименование на КЕВР). В чл. 13, ал. 2 от договора е посочено, че цената за присъединяване е в размер на 21 360 лв., с включен ДДС, която според ал. 3 се заплаща в 5-дневен срок от подписването на договора. В ал. 4 е посочено, че неизпълнението на някое от задълженията за плащане води до спиране на действието на договора за срока на забавяне на това изпълнение. На 7.08.2013 г. между страните по договора е било подписано и споразумение, в което са променени само някои от клаузите по техническите изисквания за присъединяване, но не и чл. 13 от договора за плащането на цената за присъединяване. Между страните не е имало спор относно факта, че съоръженията за присъединяване са изградени изцяло със средства на [фирма] и са въведени в експлоатация на 13.11.2015 г., а на 20.11.2015 г. е било подписано споразумение за съвместна техническа експлоатация. Не е бил спорен и следващият факт, че [фирма] не е поставил под напрежение съоръжението, а освен това не е предложило на [фирма] сключване на договор за продажба на ел. енергия. При така установените факти административният съд е приел, че решението на КЕВР е взето от компетентен орган, при спазване на изискването за мнозинство и състав. Но е направил и правни изводи, че решението на КЕВР е незаконосъобразно, защото тя дължи произнасяне по жалбата с оглед на правомощията й по чл. 22, ал. 1 ЗЕ, чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3, което тя не е изпълнила, като е прекратила образуваното пред нея производство, поради което го е отменил. При извършения контрол върху обжалваното решение при условията на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав установи, че съдебното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Безспорно е, че [фирма] извършва дейност, свързана с експлоатация и управление на eлектроразпределителната мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, която служи за пренос и разпределение на електрическата енергия с цел предоставяне на електроенергия на фирми доставчици. Тази дейност е част от лицензионната му дейност, която е от обществено значение, осъществявана на територията, определена с лицензията, в която попада и съоръжението на [фирма]. Като оператор на електроразпределителната мрежа, той е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на неговата територия, при изпълнение на трите изисквания, визирани в чл. 117, ал. 1, т. 1-3 ЗЕ. [фирма] би имал качеството на небитов клиент, ползвател на мрежата според § 1, т. ЗЗ а и т. 41 б, б. "а" ДР на ЗЕ, който е сключил договор за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма]. Редът за присъединяване на съоръжението на [фирма] е нормативно установен и се съдържа в Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, обн. в ДВ, бр. 74/2004 г., отм. ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., действала към момента на сключването на договора за присъединяване през 2011 г., както и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи, обн. в ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г., защото съоръжението е пуснато в експлоатация през 2015 г. Спорът между [фирма] и [фирма] е относно присъединяването на обекта на клиента към мрежата на разпределителното предприятие, при безспорност, че съоръжението за присъединяване е изградено изцяло със средства на клиента. В чл. 13, ал. 2 от сключения договор за присъединяване е определена цената за присъединяване, която е нормативно установена, а размерът й е определен с решение Ц-002 от 29.03.2002 г. на ДКЕВР. В същия този член на договора за присъединяване е пропусната разпоредбата на чл. 20, ал. 5 и 7 от отменената Наредба № 6 от 2004 г., включително и чл. 21, които норми уреждат взаимоотношенията между страните в случай, че съоръжението за присъединяване е изградено изцяло със средства на потребителя или клиента. Тези норми са възпроизведени и в чл. 21, ал. 5, ал. 7, съответно и в чл. 22 от новата действаща Наредба № 6 от 2014 г. Изводът е, че както в отменената, а така също и в действаща наредба взаимоотношенията между потребител или клиент и разпределителното предприятие са уредени по сходен начин. От съществено значение, че и в двете наредби се съдържат клаузи, които задължително трябва да бъдат включени в договора за присъединяване, а в сключения такъв се съдържат само такава част от тях, която не е обвързана с разходи, дължими от разпределителното предприятие на клиента, които последният е направил вместо [фирма]. След като [фирма] по силата на чл. 117 ЗЕ е длъжно да присъедини към разпределителната си мрежа съоръжението на [фирма], в правомощията на КЕВР е да се произнесе по спора между клиента и разпределителното предприятие според чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3. В конкретния случай КЕВР неправилно се е позовала на сключения договор за присъединяване, без да разгледа неговата същност и съдържание. Вярно е, че договорът е облигационна връзка между страните по него, но съдържанието му е определено нормативно, освен това, което е уговорено между страните, различно от нормативните изисквания. Тъкмо нормативно установената цена за присъединяване и дължимостта й е предмет на спора. Не следва да се забравя, че цената за присъединяване е нормативно установена, а страните могат да договорят изграждане на съоръжението от едната страна или частично от двете, след което следва приложението на която и да е от разпоредбите на чл. 21 от отменената Наредба или чл. 22 от действащата. Конкретно разписаното правомощие на КЕВР за разглеждане на такъв вид спорове свързани с осъществяване на дейността по лицензията не може да бъде заменено с решение за прекратяване на производството по жалбата с позоваване на облигационно правоотношение. Частите от сключения договор за присъединяване, които са нормативно установени не са предмет на облигационни правоотношения, а въпрос на спазване на закон и подзаконов нормативен акт. Поради това КЕВР дължи произнасяне по същество на жалбата на [фирма], до какъвто правилен и законосъобразен извод е достигнал и административният съд. Касационната жалба на КЕВР против съдебното решение е неоснователна. В нея е изложено съдържанието на спора и действията от страна на КЕВР свързани с приетото становище, че се касае за облигационен спор. Твърдението, че съдебното решение е необосновано е неоснователно, защото на първо място то не е аргументирано, а от друга-съдът е установил изцяло фактите по спора, въз основа на които е извел и правилни законосъобразни изводи. Неоснователна е и втората касационна жалба на [фирма]. Твърдението, че е административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, защото не бил обсъдил както сключения договор за присъединяване, а така също и споразумението за изменение на първоначалния договор се опровергава от мотивите на съдебния акт. Позоваването на приложеното писмо с изх. № 100000088019 от 20.04.2016 г. на [фирма] не може да обоснове допуснато от съда съществено процесуално нарушение, включително и приложеното към касационната жалба писмо с изх. № 1202093710 от 16.02.2016 г., издадено от касатора в настоящото производство. И в двете писма се коментира неплатеното задължение за цената за присъединяване от страна на [фирма], което е сочено като основание за неизпълнение на сключения договор за присъединяване, поради което разпределителното предприятие не е изпълнило и своето задължение. В тази връзка интересен би бил отговорът на въпроса защо след като договорът е сключен през 2011 г., а цената за присъединяване е дължима за период от пет дни от сключването му, в рамките на четири години [фирма] не е предявило вземането си. Изграждането на присъединителното съоръжение от [фирма] е станало със знанието на разпределителното предприятие, осъществявало се е под негов контрол и негов служител е присъствал и се е подписал при приемането му. Едва когато [фирма] е следвало да изпълни задължението си за присъединяване, то се позовава на неизпълнението на чл. 13 от договора, при положение на нормативно установеното задължение за прихващане на разходите по изграждане на съоръжението, направени от двете страни и цената за присъединяване. Относно неплатената цена за присъединяване, нормативно установена, по ред и начин също нормативно установен в посочените разпоредби на отменената и действаща Наредба № 6 е нужна намесата на регулаторния орган, който вместо да изпълни законовите си правомощия е прекратил производството по преписката. До същия правилен извод е достигнал и административният съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. КЕВР ще следва да се произнесе с решение по съществото на жалбата на [фирма] в срок от един месец, от влизане в сила на решението на административния съд, на основание чл. 174 АПК. С оглед на изхода на спора искането на касаторите за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация [фирма] за присъждане на разноски следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. В отговора на касационните жалби и в списъка на разноските ответникът не е направил разпределението им относно двамата касатори. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че разноските са направени по равно във връзка с двете касационни жалби, поради което двамата касатори следва да ги заплатят по равно, съответно по 360 лв., всеки един от тях. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение