Решение № 9434 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2010 г.

ВАСVII отделение06.07.2010 г.докладчик т Ваня Анчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 51 от 12.01.2010 г., постановено по адм. д. № 2030/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9434 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за висшето образование (ЗВО). Образувано е по касационна жалба на ректора на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна против решение № 51 от 12.01.2010 г., постановено по адм. дело № 2030/2009 г. по описа на Административен съд - Варна. Чрез процесуалните си представители - юрк. Николов и адв. Велинов, касаторът поддържа оплаквания за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба и в допълнително представено писмено становище доводи за законосъобразност на административния акт се моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което спорът да бъде решен по същество. Ответникът - Мартин Любомиров Петков, чрез пълномощника си - адв. Стойкова оспорва касационната жалба. Моли за оставянето й без уважение по изложените в депозирани писмени бележки съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, същата е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Варна е отменил заповед № Р-105-15/10.06.2009 г. на ректора на МУ - Варна, с която Мартин Петков, студент II курс във факултета по Дентална медицина, е отстранен до успешното полагане на приемните изпити по химия и биология. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон, нарушение на административнопроизводствените правила и превратно упражняване на власт. От фактическа страна е установено, че по молба на Мартин Петков - немски гражданин, завършил средно образование в Република България, със заповед № Р-105-7/28.09.2007 г. на ректора на МУ - Варна същият е записан като чужд гражданин за редовен студент по специалност "Дентална медицина" в I-ви курс за учебната 2007/2008 г. Между Петков и МУ - Варна, представляван от ректора, е сключен договор за платено обучение на студент - чуждестранен гражданин, обучаващ се в МУ - Варна. По делото е безспорно, че лицето не е положило изпити за прием в МУ - Варна. По повод констатация, че Мартин Петков е бил записан като студент във висшето училище в нарушение на разпоредбите на чл. 68, ал. 6 (редакция ДВ, бр. 83/2005 г.), вр. с ал. 1 ЗВО без да е положил необходимите конкурсни изпити за приемане в МУ - Варна, с процесната заповед ректорът е наредил отстраняването му до успешно полагане на приемните изпити по химия и биология. Със същата заповед е постановено възстановяването на студентските му права да се извърши след успешно полагане на конкурсните изпити, предвидени за специалност "Дентална медицина", в Наредбата за държавните изисквания за приемането на студенти във висшите училища на Република България и Правилника за прием на студенти в МУ - Варна. Като правно основание за издаване на акта са посочени разпоредбите на чл. 32, ал. 1, т. 4 от ЗВО и чл. 48, т. 3 от Правилника за дейността на МУ - Варна. При тези данни решаващият съд е приел, че заповедта, по силата на която Петков е придобил качеството на студент по горепосочената специалност в МУ - Варна, е влязла в сила и представлява стабилен административен акт, поради което възражението на ответника за неправомерност на записването е преценено като неоснователно. Навел е извод, че в конкретния случай не е налице някоя от изчерпателно изброените в чл. 74, ал. 2 ЗВО хипотези, при осъществяване на които студентите се отстраняват за определен срок от висшето училище. Този извод е мотивиран с обстоятелството, че нарушаването на условията и реда за прием, обусловило прилагането на принудителната административна мярка на студента, не е предвидено в закона като предпоставка за отстраняване. Първоинстанционният съд е заключил, че визираната от административния орган разпоредба на чл. 139, ал. 16, т. 4 от Правилника на МУ - Варна, която регламентира възможност за отстраняване при установяване, че студентът е приет в нарушение на реда за това, е неотносима към случая, т. к. ректорът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, от една страна, а от друга - цитираният правилник е приет от ОС на МУ на 9.03.2009 г., т. е. не е действал към момента на записването на Петков като студент през 2007 г., нито съдържа уредба на заварените положения. Според съда административният акт е опорочен и поради допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на доклад на декана на факултета, какъвто се изисква съгласно чл. 139, ал. 17 от Правилника за дейността на МУ - Варна. Като основания за отмяна на атакуваната заповед първоинстанционният съд е посочил немотивирането на обективираното в същата волеизявление, отсъствието на изложени от административния орган фактически основания в контекста на чл. 74, ал. 2 ЗВО, неотносимост на визираната в акта като правно основание за издаването му норма на чл. 48, т. 3 от Правилника за дейността на МУ - Варна, както и наличието на противоречие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му. Видно от мотивите на решението, съдът е обсъдил обстойно фактите от значение за предмета на спора, както и всички доводи и възражения на страните, изложени в първоинстанционното производство. Съдът е приложил точно разпоредбата на чл. 168 АПК, като след извършен правен анализ по всички изброени в чл. 146 от Кодекса критерии е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на заповедта, с която ректорът на МУ - Варна е отстранил студента във II-ри курс Мартин Петков от висшето училище до успешното полагане от същия на приемните изпити по химия и биология. В този смисъл не е налице процесуално нарушение или необоснованост на съдебния акт. Що се отнася до оплакването за извращаване на данните по делото, в резултат на което са формирани неправилни изводи за законен прием на жалбоподателя, същото касае проверката на правната интерпретация на фактите и доказателствата по делото, извършена по-долу. Изводите на решаващия съд по същество за незаконосъобразност на заповед № Р-105-15/10.06.2009 г. на ректора на МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна поради противоречието й с материалноправните разпоредби са съответни на събраните по делото доказателства, на установените факти и на материалното право. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗВО приемането на студенти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви "а" и "б" с. з., при спазване на: държавните изисквания; определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните; капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация. Видно от ал. 6 на същата законова разпоредба (в сила от 1.01.2007 г.) приемането на студенти - граждани на държави - членки на Европейския съюз (ЕС) и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани. Следователно правният режим за прием на граждани на ЕС, какъвто е немският гражданин Мартин Петков, за студенти във висшите училища в Република България, е приравнен на този, на който се подчиняват и българските граждани. В тази връзка и предвид въведеното в регулиращото спорното правоотношение законодателство изрично разграничение досежно държавните изисквания за прием на категориите кандидат-студенти в зависимост от тяхното гражданство, настоящият състав намира, че предвиденият за чужденците специален ред за приемането им за студенти у нас (виж раздел IV от Наредба за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България) е неприложим по отношение на гражданите на ЕС, чийто достъп до висше образование в България се осъществява съгласно правилата за собствените граждани на приемащата държава-членка. Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите "Медицина" и "Дентална медицина" за образователно-квалификационна степен "магистър" постановява, че приемането на студенти се извършва чрез писмени конкурсни изпити по биология и химия, провеждани по ред, определен от висшето училище. Действително, разпоредбите на чл. 68, ал. 4 и ал. 5 ЗВО допускат изключение от общия принцип на конкурсното начало, като уреждат конкретни хипотези на прием на студенти без полагането на конкурсни изпити, но при осъществяване на визираните в тях материалноправни предпоставки, които не са налице по отношение на Мартин Петков, поради което изключенията по чл. 68, ал. 4 и ал. 5 ЗВО са неотносими към случая. При това положение, за да бъде приет за студент по специалността "Дентална медицина" в МУ - Варна, Петков е следвало да положи нормативно изискващите се приемни изпити, което не е сторил и действително е бил записан неправомерно като студент във висшето училище без конкурсни изпити, при условията и реда за приемане на чужденци за студенти във висшите училища на Република България. Ето защо отразените в обжалваната заповед констатации на компетентния административен орган, че приемането на Мартин Петков - гражданин на ЕС, е станало в нарушение на нормативните изисквания, като се визира чл. 68, ал. 6 вр. ал. 1 ЗВО, са правилни сами по себе си. В този аспект настоящата инстанция не споделя възприетото от административния съд становище за липса на обективирани в акта фактически основания и за немотивираност на същия, нито изводът му за наличие на смислова колизия между фактическите установявания и правните основания за издаване на заповедта, т. к. безспорно се касае за допусната явна фактическа грешка при цитирането на чл. 47, т. 3 от Правилника за дейността на МУ - Варна (изписан погрешно като чл. 48, т. 3). Освен това непосочването на правното основание или неправилното му посочване не съставлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Законосъобразно е обаче заключението на съда, че установяването на нарушение на реда за прием на студента няма за правни последици отстраняването му от МУ - Варна, поради което процесната заповед противоречи на материалния закон. Отстраняването на студент от висше училище за определен срок и при осъществяването на определени предпоставки е регламентирано в чл. 74, ал. 2 ЗВО. Като основания за прилагане на процесната мярка законът е регламентирал следните три хипотези: 1) предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение; 2) системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище и 3) осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер. Анализът на законовата разпоредба сочи, че с оглед съдържанието и правните му последици, предвиденото в специалния закон временно отстраняване има характера на преустановителна принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и административните наказания (ЗАНН), като съгласно императивната норма на чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. С други думи, с оглед обстоятелството, че мерките се изразяват в едностранно неблагоприятно засягане на правната сфера на лицата и са свързани с ограничаването на права, първичната им уредба с подзаконов нормативен акт е изключена. В чл. 139, ал. 16 от Правилника за дейността на МУ - Варна, на който се позовава касаторът, са регламентирани хипотезите, при които студентите се отстраняват от МУ за определен срок съгласно чл. 74, ал. 2 ЗВО, като в т. 1- т. 3 са възпроизведени посочените в закона основания, а с т. 4 е въведено ново, допълнително такова, а именно - при установяване, че студентът е приет в нарушаване на реда за приемане, определен в ЗВО и в Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България. Оплакването на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е игнорирал цитираната подзаконова норма, е неоснователно. Доводите на касатора, че разпоредбата на чл. 139, ал. 16, т. 4 от Правилника за дейността на висшето училище е приета в изпълнение на законовата делегация и съобразно предоставената от ЗВО академична автономия на университета, не се възприемат от настоящия състав. Действително, съгласно чл. 37 ЗВО всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници, а видно от чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗВО, академичното самоуправление включва и правото на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници, но при всички случаи в съответствие с този закон. В частта, в която Правилникът допълва основанията за отстраняване (т. е. в т. 4 на чл. 139, ал. 16), същият не съответства на закона и не може да послужи като основание за издаване на заповед от вида на оспорената. Следователно предпоставките за временното отстраняване на Мартин Петков от висшето училище не могат да се черпят от разпоредбата на чл. 139, ал. 16, т. 4 от Правилника за дейността на МУ - Варна, както правилно е счел решаващият съд. Обстоятелството, че предвидената с Правилника хипотеза не фигурира в изброяването по чл. 74, ал. 2 ЗВО, налага извод, че същата е в противоречие със закона, поради което приложение намира принципът на чл. 5, ал. 1 АПК. В случая не сме изправени пред хипотеза на доразвиване, конкретизиране или детайлизиране на заложена в закона обща уредба. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗВО в същата са изброени изрично и изчерпателно основанията за отстраняване на студентите за определен срок от висшето училище, поради което не е налице неуредено положение по смисъла на чл. 37 ЗВО, нито общо положение, налагащо конкретизация с подзаконов регламент. Така, както е формулирана, нормата на закона не предоставя възможност за разширяване на приложното й поле с разпоредба от по-нисък ранг, в случая - с правилник, съгласно йерархията на нормативните актове. Разпоредбата на чл. 139, ал. 16, т. 4 от Правилника е извън рамките на въведените в специалния закон хипотези на отстраняване, като по същество въвежда за първи път ново, допълнително основание, непредвидено в закона. В случая органът по приемане на правилника на висшето училище е дописал закона, като е регламентирал различно основание за отстраняване на студентите, каквото не се съдържа в по-високия по степен нормативен акт. Позоваването от страна на касатора на притежаваната от МУ - Варна академична автономия е неотносимо към конкретния казус. Видно от разпоредбите на Глава четвърта от ЗВО, академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. Съгласно чл. 19, ал. 1, изр. 2 ЗВО в академичната автономия на висшите училища намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности. В този аспект, с оглед смисъла, обхвата и предназначението й, академичната автономия на висшите училища, чийто израз е самоуправлението (по аргумент от чл. 19, ал. 3 вр. с чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗВО), не може да поставя ограничения извън допуснатите от закона, когато се касае за отписване или отстраняване на студенти. Следователно изводите на съда, че не са налице предвидените в закона материалноправни предпоставки за издаване от ректора на оспорената заповед са правилни и обосновани. Действително, заключението на първоинстанционния съд за неприложимост на процесния Правилник за дейността на МУ - София поради това, че е приет след записването на Петков като студент и не засяга заварените положения, е неправилно само по себе си, но не променя изхода на спора. От значение в случая е обстоятелството, че е недопустимо с подзаконов нормативен акт да се разширява кръга на основанията за прилагане на ПАМ, установени в закона, поради което въпросът за действието на правилника във времето е ирелевантен. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в случая произнасянето на ректора при липса на предвидения в чл. 139, ал. 17 от Правилника за дейността на МУ - Варна доклад от Декана на факултета не може да бъде прието за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като преценката на съда в обратния смисъл е неправилна. Доколкото обаче разпоредбата на чл. 139, ал. 16, т. 4 от същия Правилник не намира приложение поради несъответствието й с чл. 74, ал. 2 ЗВО, то правилото на чл. 139, ал. 17, свързано с процедурата по прилагане на мярката по ал. 16 на същия подзаконов текст, е без значение за правилното решаване на спора. Що се отнася до ангажираните пред касационната инстанция доказателства, свързани с молба на Мартин Петков от 17.09.2008 г. до ректора на МУ - Варна относно промяна в размера на заплащаната от него такса за обучение, същите са изцяло неотносими към спорното правоотношение, респ. - към предмета на делото, поради което не подлежат на обсъждане в настоящото производство. По изложените съображения не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1