Решение № 8201 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2010 г.

Решение № 8201 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1889/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик против решение № 627/19.12.2009 г. по адм. дело № 734/2009 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Георги Петров Лютаков, от гр. Пещера счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е частично основателна. С решение № 627/19.12.2009 г. по адм. дело № 734/2009 г. Административен съд - Пазарджик е отменил решение № 29/5.10.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 5002183424/14.07.2009 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на Георги Петров Лютаков, от гр. Пещера на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4 от ПЗР на КСО. Отбелязал е, че за периода 3.06.1980 г. - 31.07.1991 г. положеният от лицето труд като заварчик в ТД "Чико" ООД гр. Пещера следва да се зачете от II категория и при тези фактически установявания да се приложи разпоредбата за ранно пенсиониране. Приел е, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. № МП - 26167/29.12.2008 г. до РУСО - Пазарджик Георги Петров Лютаков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 от КСО. Приложил е изискуемите документи, удостоверяващи осигурителен стаж и декларация за прекратяване на осигуряването. Пенсионните органи са приели, че заявителят не притежава минимално изискуемия осигурителен стаж от първа или втора категория за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Спорен между страните е осигурителният стаж, положен от лицето в "Промкомбинат - Чико", гр. Пещера през периода 3.06.1980 г. - 31.07.1991 г. на длъжност "шлосер" и "шлосер - заварчик". Пенсионните органи са го зачели при условията на трета категория труд. Приетата в първоинстанционното производство експертиза установява, че труда на заявителя за процесния период е полаган като заварчик в цех за изработване на метални фургони. Записът в трудовата книжка шлосер/заварчик е несъвместим с трудовите функции по двете професии. Лютаков притежава свидетелство за правоспособен заварчик и е работил като оксиженист, елекроженист, заварчик и газозаварчик. По разплащателните ведомости е получавал възнаграждение за длъжността заварчик. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели са изяснили същността на работния процес в цеха за фургони, които обстоятелства подкрепят фактите, установени от експертизата и кореспондират с останалите писмени доказателства по делото, изчиствайки противоречията от различните записи досежно длъжността на заявителя. Предвид гореизложеното първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че трудът за времето от 3.06.1980 г. до 31.07.1991 г. следва да бъде зачетен като положен при условията на втора категория. Това обуславя различен фактически състав от този, възприет от пенсионните органи и сочи наличие на основанията за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. По изложените съображения съдебното решение в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно. Касационната жалба е частично основателна досежно размера на присъдените разноски. Настоящата инстанция счита, че е налице искане за присъждането им, но същото не е уважено според събраните доказателства. Съгласно договор за правна защита и съдействие серия АБ, № 006350/19.11.2009 г. Георги Лютаков е уговорил възнаграждение за упълномощения да го представлява адв. Иванка Барбова, от АК - Пазарджик в размер на 250.00 лева. Липсват доказателства сумата да е платена, а реквизита от договора "внесена сума, платимо както следва" е останал непопълнен. При така констатираните факти заявената като разноски сума от 250.00 лева е недължима. Присъждат се действително направените разноски, а не уговорените такива. Съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение