Решение № 6084 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12817/2020 г.

Решение № 6084 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12817/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "К. В." АД със седалище в гр. София, представлявано от пълномощник, против решение № 4034/21.07.2020 г. по адм. д. № 12490/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № 158/10.06.2015 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), издадено в условие на заместване, с което е потвърдено решение от 10.05.2014 г. на отдела по опозиция вх. № 69-00-2985/21.12.2012 г. срещу регистрацията на марка Q-VENT вх. № 121218, словна, с което опозицията е отхвърлена като неоснователна. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът е анализирал събраните по делото доказателства избирателно, а не в тяхната съвкупност, не е обсъдил и съобразил представен дневник за продажба, рекламни материали, декларации от съконтрахенти, изображения, които сочат на различен от приетия от съда извод. Оспорва извода, че не са изпълнени всички изискуеми от чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм.); предпоставки, като поддържа, че количественото изражение на реалното използване на нерегистрираната марка е ирелевантен факт в конкретната хипотеза. Според касатора съдът е обсъдил и неотносими критерии. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество с отмяна на оспорения административен акт или, алтернативно, връщане на делото на първоинстанционния съд за събиране на нови доказателства. Претендира разноски. Председателя на Патентното ведомство, чрез пълномощник, оспорва подадената касационна жалба. От своя страна е подал частна жалба против определение № 6948/17.09.2020 г. по адм. д. № 12490/2019 г. на Административния съд София-град, с което е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските. Твърди, че съдът недопустимо е намалил със 100 лева определения с решението по делото размер на юрисконсултското възнаграждение, тъй като не е бил сезирал с такова искане от другите страни, а председателят на ПВ е поискал присъждане само на пропуснати разноски, сторени от него пред предходните съдебни инстанции. Претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт за настоящата инстанция. Ответникът "Е. Б." ЕАД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските, направени пред предходните инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на подадената частна жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че производството пред Патентното ведомство е започнало по заявление на "Е. Б." ЕАД с вх. № 121218 от 19.10.2011 г. за регистрация на марка Q-VENT, словна, за стоки и услуги от клас 6 - метални строителни материали, преносими метални конструкции, клас 19 - неметални строителни материали, неметални стоителни конструкции, клас 37 - строителство, ремонт, монтажни услуги и клас 42 - строително проектиране, на МКСУ. Срещу регистрацията е подадена опозиция от "К. В." АД на 21.12.2012 г. Дружеството е посочило, че ползва нерегистрираната марка от 8.08.2011 г. - датата на общото събрание, на което дружеството е учредено, като е представило и заявка за регистрация на марката като марка на Общността, подадена на 15.11.2011 г. След изпълнение на законовата процедура, с решение от 10.05.2014 г. на отдела по спорове подадената опозиция е отхвърлена. Решението е обжалвано от дружеството и с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 158/10.06.2015 г. председателят на ПВ, в условие на заместване съгласно приложена негова заповед № 286/29.05.2015 г., е приел становището на отдела по спорове и е отхвърлил подадената от "К. В." АД опозицията. Решението е обжалвано пред Административния съд София-град, който с решение по адм. д. № 8926/2015 г. е отменил акта и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Съдебното решение е отменено по реда на чл. 208 и сл. АПК с решение по адм. д. № 3791/2019 г. на Върховния административен съд и делото е върнато на АССГ за ново разглеждане със задължителни указания. При новото разглеждане на делото съдът е постановил обжалваното в настоящото производство решение. Приел е, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Анализирал е в съвкупност доказателствата по делото и е подвел релевантните фактически установявания под относимите правни норми. Анализирал е представени от жалбоподателя по делото и проверени от експерта фактури за закупени материали. Приел и кредитирал е заключение на допусната съдебно-маркова експертиза. Според заключението на вещото лице използваният от жалбоподателя знак и заявената марка са идентични както визуално, така и смислово; марката е регистрабилна за стоки и услуги от заявените класове. От правна страна съдът е приел, че използване на марка в търговската дейност съдържа четири елемента, посочени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм.); Това съдържание на използването на марка следва да бъде вложено и в чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм). Съдът е съобразил чл. 17, ал. 4 от Наредбата за реда за оформяне, подаване и разглеждане на опозиции по Закона за марките и географските означения (Наредбата), който изрично регламентира подлежащите на оценка факти и обстоятелства при преценка на доказаността на използване в търговската дейност на нерегистрираната марка. Изследвал е мястото, продължителността, обема и естеството на употреба на нерегистрираната марка във връзка със заявените стоки и услуги. Приел е, че използвания от жалбоподателя знак е идентичен със заявената марка като звучене, също и визуално, а смислово словосъчетанието Q-VENT може да изпълнява функциите на марка и да отличава стоките и услугите, дори да не се обозначава във всички случаи и като ventilated facade sistems. Марката е регистрабилна за стоки и услуги от процесните класове. Съдът е установил, че представените и обсъдени по делото фактури от "К. В." АД, които са отрезени в счетоводството на дружеството за релевантния период 8.08.2011 г. - 19.10.2011 г. не съдържат данни за обозначени с процесния знак стоки и услуги, а съдържат само името на фирмата К. В. Макар и да няма пречка наименованието на фирмата и търговската марка да бъдат идентични, релевантно е обстоятелството дали марката е използвана в търговската дейност на дружеството според нейната основна функция да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица. Обстоятелството, че дружеството на места се е обозначавало като К. В., без да посочва правноорганизационната си форма, според съда не води до извод, че е използвала процесната марка в търговската си дейност като обозначаване на стоки и услуги от заявените класове. Съдът е приел също, че жалбоподателят не е доказал по убедителен начин ползване на нерегистрираната марка за стоки и услуги от заявените класове, което да сочи на придобита определена известност, налагане на име и отличителност от другите стоки и услуги от съответния вид. Така мотивиран е отхвърлил жалбата на "К. В." АД като неоснователна. Решението е правилно. За да откаже регистрация в хипотезата чл. 12, ал. 6 ЗМГО, органът следва да установи кумулативно няколко предпоставки: да е налице нерегистрирана марка, която да се използва в търговската дейност на територията на Република България; датата на подаване на заявката да е по-късна от датата на действителното използване на нерегистрираната марка; към датата на подаване на опозицията, притежателят на нерегистрираната марка да е подал заявка за регистрацията й; идентичност или сходство между нерегистрираната марка и марката - обект на заявката за регистрация, както и между стоките и услугите, обект на марката. Спорен е въпросът дали касаторът е използвал нерегистрираната марка в търговската си дейност. От представените по делото и обсъдени от административния орган и от съда доказателствата не може да се направи категоричен извод за участие в търговския оборот и стопанския живот на стоки и услуги от заявените класове на процесната търговска марка. Представените от "К. В." АД доказателства се отнасят към релевантния период 8.08.2011 г. - 19.10.2011 г. с изключение на договор от 6.07.2011 г., както и представени копия от ценови листи от юли 2011 г. От последните е видно, че същите се отнасят към "Т. И." и "Haglaitner", като в горния ляв ъгъл е поставено лого Q-VENT ventilated facade sistems. Това лого е поставено на представени от "К. В." АД фактури за разнообразни стоки, включително матраци, без конкретни обозначения на видовете стоки. От съдържанието на коментираните законови норми е видно, че има разлика между използване в търговската дейност като действително търговско използване по смисъла на чл. 12, ал. 6 и използване в търговската дейност като реално използване по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. Ето защо, относимата правна норма на чл. 12, ал. 6 ЗМГО съдът правилно е съобразил във вр. с чл. 17, ал. 4 от Наредбата. В случая както административния орган, така и съдът са отчели обозначаване на логото върху фактурите като обозначаване на търговското име на дружеството, което не представлява обозначаване на стоките и услугите, произхождащи от "К. В." АД. Видно от приложените фактури, същите са издадени от дружеството-жалбоподател или от трето лице, но в една част от тях са вписвани материали в общ вид, без допълнителни обозначения, други фактури касаят сделки с превозвачи, трети фактури касаят различни услуги, напр. по изготвяне на уеб сайт на дружеството. Посоченият сайт q-vent. eu няма достоверна дата и няма представени доказателства в тази насока. В тежест на жалбоподателя е да проведе пълно и главно доказване за установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Жалбоподателят е трябвало да докаже, че използва нерегистрираното наименование Q-VENT в съответствие с основната му функция, която е да гарантира идентичността на произхода или стоките/ услугите от подадената заявка. Когато се преценява дали използването на марката е истинско, трябва да се имат предвид всички факти и обстоятелства от значение за определяне на действителната търговската експлоатация на знака. Основателно е възражението, че конкретната хипотеза не изисква използване на марката за продължителен период от време или добиване на известност. Достатъчно е жалбоподателят да гарантира, че стоки и услуги с процесния знак са стигнали до потребителите. Ако представените доказателства могат да свържат използването на нерегистрирания знак със стоки и услуги, предлагани от касатора, то ще бъдат налице и предпоставките за интензивност на използване на нерегистрирания знак, което обаче в случая не е установено. Дружеството-касатор е използвало знака Q-VENT като лого върху фактурите на фирмата. В националното право правото на име не е нито сред абсолютните, нито сред относителните основания за отказ от регистрация на марка. Доколкото основанията за отказ са императивно и изчерпателно изброени, разширително тълкуване е недопустимо. Защита на правото на име е въведено като основание за заличаване на марката по силата на чл. 26, ал. 3, т. 5 ЗМГО, но не и като основание да се откаже регистрация. Неоснователен е касационният довод за допуснати от съда съществени нарушения на производствените правила. Съдът е обсъдил относими за спора доказателства, като е приел за правилни фактическите установявания на административния орган. Предвид изложеното, като е приел оспореното решение на председателя на ПВ за законосъобразно и е отхвърлил подадената от "К. В." ЕАД жалба, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение съдът е присъдил в полза на Патентното ведомство на Република България съдебни разноски в размер на 200 лв. за защита от юрисконсулт. С искане от 10.08.2020 г. председателят на ПВ е сезирал АССГ за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, с което да му бъдат присъдени и направените съдебни разноски за защита от юрисконсулт пред предходните съдебни инстанции - за първото разглеждане на спора от административния съд и пред Върховния административен съд, както и платената държавна такса за касационното производство. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че на Патентното ведомство се дължат разноски за защита от юрисконсулт за всички съдебни инстанции, както и платена държавна такса в размер на 70 лв., и е определил юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка инстанция - по адм. д. № 8926/2015 г. на АССГ, по адм. д. № 3791/2019 г. на ВАС, както и по проведеното пред него съдебно производство. С тези мотиви е осъдил жалбоподателя да плати разноски в общ размер от 370 лв. Определението е неправилно, тъй като съдът фактически е намалил размера на вече присъдените с решението по делото съдебни разноски на Патентното ведомство със 100 лева. В подаденото искане по чл. 248 ГПК председателят на ПВ е посочил пропуск на съда да съобрази направените от него пред предходните съдебни инстанции разноски, които му се дължат с постановяване на акта по съществото на спора. Другите страни не са подали искане за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на Патентното ведомство. В мотивите на определението съдът е определил размер на разноските за защита от юрисконсулт, по-нисък от вече присъдените с решението разноски от 200 лв. За производството по адм. д. № 12490/2019 г. съдът се е произнесъл, като с решението е присъдил на Патентното ведомство разноски от 200 лв. Пропуснал е да присъди съдебни разноски за защита от юрисконсулт за производството по адм. д. № 8926/2015 г. на АССГ и по адм. д. № 3791/2019 г. на ВАС, както и платената пред този съд държавна такса за подадената касационна жалба от 70 лв. Ето защо обжалваното определение, с което съдът е изменил постановеното си решение в частта за разноските и е осъдил "К. В." АД да заплати на Патентното ведомство съдебни разноски от 370 лв. следва да бъде отменено и, вместо него, да бъде постановено друго, с което в полза на Патентното ведомство се присъдят допълнително съдебни разноски в размер на 270 лв. С оглед изхода на настоящото производство своевременно направените искания от ответниците за разноски са основателни. В полза на Патентното ведомство следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 100 лв. за защита от юрисконсулт на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 1 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и платена държавна такса за подадената частна жалба от 30 лв. В полза на "Е. Б." ЕАД като касационен ответник се дължат разноски само пред настоящата инстанция, но доколкото страната не е представила доказателства за реализирането им, претенцията е недоказана по размер. Воден от горното, Върховният административен съд