Решение № 5521 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2011 г.

Решение № 5521 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14504/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 498/03.10.2011 г., постановено по административно дело № 352/2011 г., Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлил жалбата на Радан Банков Чолаков против решение № Ж-42-1/28.03.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против разпореждане № 4708088520/03.12.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - Хасково, 2) осъдил жалбоподателя да заплати на РУСО - Хасково 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Радан Банков Чолаков от гр. Хасково, действащ чрез повереника си адв. Челебиев. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и потвърдените с него административни актове, и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане със задължителни указания. Претендира се и присъждане на разноските, представляващи адвокатски хонорари по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение като правилно и при липса на отменителни основания да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след служебна проверка на решението на Хасковския административен съд за валидност и допустимост, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на касаторовия повереник за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията му за необоснованост. С потвърденото от директора на РУСО - Хасково разпореждане от 03.12.2010 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" към РУСО - Хасково, на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО на Радан Банков Чолаков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 236.72 лв. Недоволството на последния е свързано с размера на отпуснатата му пенсия, който според Чолаков е занижен поради това, че посоченият от осигурителя "Марса" ЕООД гр. Хасково в УП-2 изх. № 75 от 01.09.2010 г. осигурителен стаж за периода от 01.05.1993 г. до 01.05.1996 г. не съответства на действително изчисления и заплатен доход. Въз основа на компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза и надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че не се е установила невярност на отразените данни във въпросното УП-2, и административният орган правилно е преценил размера на осигурителния доход на жалбоподателя за периода от 01.05.1993 г. до 30.04.1996 г. За формиране на този извод съдът е съпоставил установените факти с относимата материалноправна уредба на чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 40, ал. 2, 3 и 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В случая е установено пълно съответствие на взетия от пенсионния орган за база осигурителен доход с получения доход по разплащателните ведомости и фишовете за работна заплата. Данните от наличните разплащателни документи - фишове за работни заплати за процесния период, са послужили за определяне на осигурителния доход за същия. Подобен източник обаче не са представените договори за възлагане на управление на търговско дружество и допълнителните споразумения. С тях се установява само заеманата длъжност и изпълняваната работа, предвид определяне на категорията на положения труд, както и стаж, но не и удостоверяване на осигурителния доход, което обстоятелство е относимо и за трудовата книжка, защото не съдържат данни, доказващи изплащане на възнаграждение. В договорите за управление и контрол, както и с допълнителните споразумения към тях, се отразява възнаграждение за труд, за което страните са се уговорили. Те обаче не могат да служат за доказателство за размера на изплатените суми, както и, че такива са изплащани. Трудовата книжка действително е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, но от нея също не може да се черпят сведения относно изплатените възнаграждения. Характер на документи, доказващи изплащане на възнаграждения, са фишовете за изплатени трудови възнаграждения и разплащателните ведомости, които са съобразени както от пенсионния орган и директора на РУСО, така и от решаващия съдебен състав. Съгласно чл. 70а, ал. 4 от КСО, при определяна на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО, от който се изчислява пенсията, за периода до 31.12.2006 г. не се включват начислени и неизплатени възнаграждения, а Чолаков като изпълнител по договор за управление и контрол е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Неоснователни са и касационните оплаквания за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът не е допуснал разпит на свидетели за установяването на факти, изискващи наличие на писмени доказателства. Сочената от жалбоподателовия повереник задача за експертиза, свързана с изчисляване на средния доход в дружеството в периода, в който му е бил ръководител касатора, е неотносима към изясняване на релевантните за спора факти, поради което с основание такава не е възложена на вещото лице. Не може да бъде споделен и касаторовия довод, че административният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Както прецизно е отбелязано в тази връзка в мотивите на подложеното на касация съдебно решение, с оглед представените по делото доказателства за оправомощаване в хипотезата на заместване на подписалото оспорения акт лице от страна на титуляря на длъжността директор на РУСО - Хасково, административното решение е постановено от компетентен административен орган. От изложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдените по същество с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,