Решение № 120 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 16/2010 г.

Решение № 120 от 10.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 16/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано по повод искане на осъденото лице М. Б. Т. за тотмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 131/24.06.2009 г., постановено по в. н. о. х. д. № 340/09 г. на окръжен съд-гр. Пазарджик. Развити са съображения за нарушение на процесуалния и материалния закон. Отправено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Осъденият, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Неговият защитник в писмен вид поддържа искането за възобновяване на наказателното дело и излага допълнителни съображения в подкрепа на подадената молба. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните, провери въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, взе предвид следното: С атакуваният съдебен акт е потвърдена присъда № 158/14.04.2009 г. по н. о. х. д. № 642/09 г. на районен съд - гр. Пазарджик, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и е осъден на три месеца лишаване от свобода, при условията на чл. 66, ал. 1 НК, с тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Искането на осъдения е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 24.06.2009 г., а искането - постъпило във ВКС на РБ - на 23.12.2009 г., т. е. в законоустановения срок. Разгледано по същество е неоснователно. При постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати заявените процесуални нарушения. Инстанциите по установяване на фактите са изложили аргументирани съображения при отхвърляне аналогичните възражения на молителя. След обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, е взето решението по вътрешно убеждение на базата на съвкупна оценка на събрания доказателствен материал (в противовес на заявеното в допълнението към искането). Процесуалните права на Т. не са ограничени. На същия е дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза. По категоричен и несъмнен начин е установено авторството на извършеното деяние и вината на дееца. Обясненията на подсъдимия, са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал - показанията на свидетелите Д на инцидента, на П. и К. служители и писмени такива-АУАН, талон за медицинско изследване. Съдилищата изцяло са кредитирали показанията на свидетеля Д, не само защото са подкрепени от тези на С., но и с оглед поведението му след инцидента, което е в негова вреда същият категорично е настоявал на мястото на произшествието да бъдат извикани органите на КАТ, независимо че той е бил виновен за пътно-транспортното произшествие видно от съставения протокол за ПТП - л. 14 от досъдебното производство. Подсъдимият отрича факта, че в момента на полицейската проверка е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол и твърди, че това е сторила свид. Д. В., като последната потвърждава посочените факти. Защитната версия на молителя е опровергана от останалия доказателствен материал и изводите на съдилищата почиват на задълбочен анализ на доказателствената съвкупност в тази посока. Аргументиран отговор е получил и въпросът за параметрите на фабрично предвидената техническа грешка при отчитане на "Алкотест Дрегер 7410", с фабр. № 0085, безспорно установен като изправен след лабораторна проверка. Отхвърлени са аналогичните доводи на защитата, че изводите на съда са изградени в разрез с процесуалните изисквания върху документ, който не е официален - писмото, издадено от КАТ, на което липсва печат, предвид безспорно установената техническа годност на дрегера. Несъстоятелни са възраженията за незаконосъобразното включване в доказателствената съвкупност на ксеро-копие на английски език, представляващо извлечение от паметта на техническото средство, свързано с датата на калиброването му, поради некредитирането му от окръжния съд. Не може да бъде споделено виждането на защитата за нарушение на процесуалните права на Т., свързани с посоченото писмено доказателство, защото доказателствените изводи на въззивната инстанция не са изведени на базата на този източник на информация, относно правно релевантни факти. При установената по предвидения процесуален ред фактология по делото, материалният закон е приложен правилно. Безспорно подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - "Опел Астра", с ДКН СО 0707 РА, с концентрация на алкохол в кръвта-2.39%, установена по надлежния ред. В съответствие с изискванията на чл. 6 от Наредба № 30 (доп. ДВ, бр. 23/2006 г.), съдилищата са приели, че концентрацията на алкохол е тази, отчетена от техническото средство, независимо че показателят е за издишани алкохолни пари, а за съставомерността по чл. 343б НК е задължително установяването на посочената концентрация в кръвта. При отказ от кръвна проба на водача на моторно превозно средство, употребата на алкохол се установява въз основа показанията на техническото средство. Всички доводи, свързани с необходимост от изслушване на съдебно-медицинска експертиза, която да установи съпоставимост между концентрацията на алкохол в издишаните пари и тази в кръвта, което според защитата е от кръга на тези по чл. 102 НПК, настоящият съдебен състав не възприема, поради категоричната законова разпоредба за начина на установяване на този факт. При индувидуализиране на наказанието, съдилищата са подложили на цялостна преценка, всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, степента на обществена опасност на деянието и дееца и за постигане целите, визирани в чл. 36 НК, правилно са определили вида и размера наказанието в законовия минимум, преди всичко въз основа на изключително позитивните характеристични данни, събрани за подсъдимия, което е предопределило и начина на изтърпяване на наложеното наказание. Не са налице предпоставките на чл. 55 НК - многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, или изключителен характер на някое от тях и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. Кумулативно наложеното наказание-лишаване от права е съобразено със същите условия, като е отчетена двукратно надвишената степен на алкохолна концентрация, необходима за определяне на деянието като престъпление. По изложените съображения касационната инстанция намира, че искането на М. Т. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение