Решение № 6668 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2013 г.

Решение № 6668 от 19.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Огняна Димитрова Тенчева - Василева срещу решение № 5187 от 24.07.2013 г., постановено по административно дело № 1281/2013 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 5237/20.12.2012 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция". По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, като претендира и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) - МВР в представено от процесуалния му представител писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Безспорно по делото е установено, че касаторката е извършила описаното в заповед № 5237/20.12.2012 г. на ответника нарушение, като за времето от 20,00 часа на 24.10.2012 г. до 08.00 часа на 25.10.2012 г. не е изпълнила едно от основните си задължения по длъжностна характеристика - да изучава оперативната обстановка в зоната на ГКПП, своевременно да реагира и взема решение при настъпили изменения, да информира началника на ГКПП и неговия заместник. Няма съмнение, че в това задължение се включва и задължението при сигнал с възникнал проблем в зоната на граничния контролно - пропусквателен пункт с дадено да е лице да бъде проверен изяснен същия, тъй като задължението да бъде изучавана оперативната обстановка включва и изясняване на всички въпроси, възникнали в зоната на пункта. Макар наложеното в заповедта наказание да е за това, че Тенчева-Василева не е изпълнила служебно задължение, предвид особеностите на деянието, с което е осъществено нарушението на служебната дисциплина - бездействие следва да бъде отбелязано, че по отношение на същата възниква и въпросът дали в случая действията й са в съобразени с разпоредбите на чл. 6 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаващ ги да извършват своите задължения в услуга на гражданското общество и тази на чл. 18, задължаваща същите да оказват помощ на всяко лице в опасност, като независимо от възможностите си, съдействат за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред. Действително в случая при подаване на сигнала не е имало данни за здравословен проблем с български гражданин, но пък е имало данни за особено поведение на български гражданин, които е следвало да бъдат проверени за да се установи именно оперативната обстановка. Още повече, че една от основните задачи на МВР, посочена в чл. 6, т. З ЗМВР е защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот и здраве. Наведеният довод за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, при налагане на наказанието, изразено в необсъждане на формата на вината, на първо място е неотносимо в настоящето производство, в което се осъществява инстанционен контрол за валидност, допустимост и правилност на постановеното съдебно решение, а на второ не съществува нормативно задължение за дисциплинарнонаказващия орган в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание да посочи формата на вината. С оглед на това не може да се приеме, че е налице извършено съществено нарушение на съдопроизводствените правила от страна на съда, в какъвто смисъл е наведен доводът. Напротив, в проведеното първоинстанционно производство съдът е изяснил напълно фактите, като е събрал необходимите доказателства, като въз основа на тях е извършил пълна проверка на обжалвания пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение