Решение № 5457 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1518/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С. П. . чрез процесуален представител, срещу решение 2099 от 09.12.2024 г., постановено по административно дело 507/2024 г. от Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му против решение 369005-30/17.07.2024 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Враца в ожалваната у част, с която е отказано изтриване на личните му данни, обработвани от МВР. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменен обжалвания от него акт, с който е отказано изтриване на личните му данни по посочените четири броя производство и бъде постановено изтриването им, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на ОДМВР Враца в представено писмено становище лично и от процесуален представител отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение, като излага подробни доводи за неговата законосъобразност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Няма спор между страните относно установените по делото факти какви данни и по какъв повод се обработват от АИС на МВР. Спорът е дали са налице законовите предпоставки за обработването им т.е. дали постановеното решение е при правилно приложение на материалния закон. Настоящият състав намира, че правилно и обосновано в решението е прието, че в случая органът , за да постанови акта си е извършил дължимата от него преценка дали обработването им е в съответствие с принципа по чл. 4, § 1, б. в от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (Директивата), която е приложима в случая предвид факта, че обработването им е за целите по чл. 1, § 1 от същата личните данни на касационния жалбодател се обработват от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване. Правилни са и изводите, че в случая органът е извършил дължимата преценка, като са отчетени естеството и тежестта на престъпленията, за които лицето е осъдено с влязла в сила присъда, както и други обстоятелства, като образувани срещу него досъдебни производства, които са продължили през дълъг период от 2000 до 2019 г., за което са изложени мотиви в акта, като същата е извършена в съответствие с постановеното от СЕС в решението му по дело С-118/2022 г. Обстоятелството, че лицето е реабилитирано за извършените престъпления, за които е осъдено с влезли в сила присъди правилно е прието от органа, че не представлява абсолютно основание за изтриване на обработваните от АИС на МВР лични данни, като в случая този извод е съобразен с т. 61 от посоченото решение на СЕС. Наведените доводи за изтекли давностни срокове по четирите осъждания на жалбодателя и липсата на яснота чрез коя форма от посочените в чл. 6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация и чл. 68 ЗМВР поради липса на изложени мотиви в акта са неотносими към спора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение