Решение № 4972 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15961/2011 г.

Решение № 4972 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15961/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1619/1.11.2011 г., постановено по адм. д. № 729/2011 г. Административен съд гр. Благоевград е отхвърлил жалбата на Атидже Джамалова Максимова от гр. Благоевград срещу решение № 082/2.08.2011 г. на директора на ТП на НОИ гр. Благоевград, с което е изменено разпореждане № ПОВН-303/22.06.2011 г. на началник сектор администрация в сектор "ПОВН" при РУ "СО" гр. Благоевград в частта му, в която е разпоредено да възстанови сума в размер на 1475 лв. главница и 696,72 лв. лихва, начислена до 22.06.2011 г., представляваща неправомерно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст, за периода 24.11.2008 г. -31.05.2009 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Атидже Джамалова Максимова с оплакване, че е постановено в нарушение на материалния закон и административнопроцесуалните правила. Не ставало ясно каква е сумата на задължението, освен това обезщетението е получено добросъвестно. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът по делото - директорът на ТП на НОИ гр. Благоевград, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, спазил принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 от АПК и изложил обосновани мотиви за законосъобразността на акта в частта, установяваща задължението на Атидже Максимова. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неяснота в диспозитива на обжалваното решение. В производството по реда на чл. 117 от КСО относно частта, в която е потвърден административният акт, административният орган е изложил своето разпореждане жалбоподателката да възстанови сума в размер на 1475 лв. главница и 696,72 лв. лихва, начислена до 22.06.2011 г. Основанието е чл. 114, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 53, ал. 4 и чл. 113 от кодекса, поради неправомерно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст, за периода 24.11.2008 г. - 31.05.2009 г. В рамките на своите правомощия по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отменил първоначалния акт - разпореждане № ПОВН-303/22.06.2011 г. на началник сектор администрация в сектор "ПОВН" при РУ "СО" гр. Благоевград в частта му, в която е разпоредено да възстанови сумата 584,05 лв. главница и 328,73 лв. лихви като получено обезщетение по чл. 53 от КСО за периода от 3.09.2008 г. до 23.11.2008 г., тъй като в хода на извършената от него проверка по жалбата на Максимова е установено, че детето Максим Бориславов Максимов е записан за посещение на детската ясла № 3 на 24.11.2008 г. Настоящата инстанция намира за правилен изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Благоевград, с което е потвърдено разпореждането на началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - Благоевград. Обосновано е прието, че е осъществена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО - недобросъвестно получено от жалбоподателката парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете на основание разрешен допълнителен платен отпуск по чл. 164 от КТ за периода от 24.11.2008 г. до 31.05.2009 г. Според текста на чл. 53, ал. 4 от КСО, една от хипотезите, при която не се изплаща парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 е настаняване на детето в детско заведение. След като жалбоподателката не е декларирала пред работодателя си по надлежния ред настаняването на детето в детско заведение, обосновано и в съответствие с материалния закон съдът е приел за изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, при която недобросъвестно полученото обезщетение през процесния период се връща заедно със законната лихва. При липсата на легално пояснение на термина "настаняване в детско заведение", съдът обосновано е извършил тълкуване на нормата съобразно целта на закона и основните начала на правото в Република България. Настоящият състав споделя изложеното становище, че "настаняването на дете в детско заведение" е равносилно на "приемане на дете в детски ясли и градини". Изложените подробни и обосновани мотиви съответстват на нормите от Наредбата за устройството и дейността на детските ясли, детските кухни и здравните изисквания към тях. За наличието на качеството "дете, настанено в детско заведение" от основно значение е дали то е било прието през процесния период въз основа на установения ред и при подаване от страна на родителите на изискуемите документи. При положителен отговор е без значение, дали след това детето реално е посещавало детската ясла. Безспорен факт са реално осъществените взаимоотношения по прием на детето в ДДЯ № 3 за полагане на грижи от страна на персонала на яслата и отразяването името му в присъствените документи за посочения период. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (в приложимата за казуса редакция), в срок от седем дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 8.01.2008 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Благоевградският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,