Решение № 4004 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2010 г.

Решение № 4004 от 21.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14729/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Александър Еленков Производството по настоящето адм. дело № 14729/2010 г. е за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на влязлото в сила определение от 27.10.2010 г. по адм. дело № 12867/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение. Образувано е по общо искане на Иво Лазаров Кунчев, Петя Георгиева Кунчева и Елена Иванова Кунчева, тримата от гр. София, наименовано от тях "Възражение, частна жалба и искова молба за обявяване нищожност и евентуално съединена с тях молба за отмяна по чл. 237 и следв. от АПК на определение от 27.10.2010 г., плюс отвод на състава", и регистрирано във входящия регистър на Върховния административен съд с вх. № 16438 от 28.10.2010 г. С определение от 15.02.2011 г. на молителите са дадени указания да уточнят отмяна на кой съдебен акт или на кои съдебни актове са поискали и на кое от основанията или на кои от основанията по чл. 239 АПК са основали своето общо искане. Становище по тези въпроси е изразил единствено молителят Иво Лазаров Кунчев, който и в съдебното заседание на 17.03.2011 г. заявява, че искането е за отмяна на определението от 27.10.2010 г. по адм. дело № 12867/2010 г. на Върховния административен съд, трето отделение (ВАС-III отд.) и е направено на всички основания по чл. 239 АПК, но е заявено евентуално - след като бъдат обсъдени заявените едновременно с него частна касационна жалба и искова молба за обявяване нищожността на същото определение. Едновременно с това уточняване на общо заявеното искане за отмяна на посоченото определение Иво Лазаров Кунчев е заявил, че на неговата майка - молителката Елена Иванова Кунчева - следва да бъде предоставена правна помощ, тъй като същата поради заболяване не е в състояние да се грижи за своите интереси, а и той не приема да бъде неин процесуален представител по делото. По всички поставени от тримата молители въпроси настоящият петчленен състав на Върховния административен съд изразява следното становище: По делото не е заявено обосновано искане за спиране на съдебното производство поради необходимост да се учреди настойничество или попечителство на молителката Елена Иванова Кунчева, поради което в процесния случай не е налице принципно съществуващото основание по чл. 229, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК за спиране на настоящето съдебно производство. Искането да бъде допусната правна помощ на молителката Елена Иванова Кунчева по настоящето дело е неоснователно - според чл. 24, т. 1 и 2 от Закона за правната помощ не се предоставя правната помощ процесуално представителство по съдебни дела, когато претенцията е очевидно необоснована и/или неоснователна и поради това предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Именно поради очевидната необоснованост, респ. поради неоснователността на искането за отмяна (защо това е така виж по-долу в тези мотиви) настоящият петчленен състав на Върховния административен съд не уважи искането, макар и непрецизно направено от друго лице (молителя Иво Лазаров Кунчев) да бъде предоставена правна помощ по делото на молителката Елена Иванова Кунчева. По останалите въпроси, заявени от Иво Лазаров Кунчев в съдебното заседание на 17.03.2011 г.: Частната касационна жалба е институт на гражданския процес, неприложим в административното правораздаване. Определението от 27.10.2010 г. по адм. д. № 12867/2010 г. на ВАС - III отд. е постановено във второ инстанционно производство по чл. 229 и сл., образувано по частна жалба на същите лица. Тъй като съдебните производства по АПК са двуинстанционни (чл. 131 АПК), това определение не подлежи на последващ инстанционен контрол, т. е. срещу него не могат да бъдат подавани нито частна жалба по чл. 229 АПК, нито касационна жалба по чл. 208 АПК. Иск за обявяване нищожност на съдебен акт е по правило допустим (чл. 128, ал. 1, т. 7, предложение първо АПК), но е подсъден на административен съд като първа съдебна инстанция, а не на Върховния административен съд (арг. чл. 132 АПК; в този смисъл е и трайно установената съдебна практика), поради което следва да бъде предявен самостоятелно и по установения процесуален ред за това исково по своя характер съдебно производство. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че е надлежно сезиран единствено с искане за отмяна на влязлото в сила определение от 27.10.2010 г. по адм. д. № 12867/2010 г. на ВАС-III отд. (за каквото производство е и образувано настоящето адм. дело № 14729/2010 г.). Това искане, според уточнението, направено от молителя Иво Лазаров Кунчев в съдебното заседание на 17.03.2011 г., е заявено на всички основания по чл. 239 АПК. Молителите обаче не представят никакви доказателства, които да бъдат обсъдени дали установяват данни за наличие на някое от основанията по чл. 239 АПК за отмяна на посоченото определение. Поради това настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че общото искане или по-точно общо заявените искания на Иво Лазаров Кунчев, Петя Георгиева Кунчева и Елена Иванова Кунчева за отмяна на определението от 27.10.2010 г. по адм. д. № 12867/2010 г. на ВАС-III отд. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,