Решение № 13781 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2018 г.

Решение № 13781 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1011/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби от ЕТ "Г. Милчев-Н." и от община Казанлък срещу Решение № 318 от 24.11.2017 г., постановено по адм. дело № 276/2017 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. ЕТ "Г. Милчев-Н.", гр. Казанлък, чрез пълномощника си адвокат Раданова обжалва решението в частта с която е отхвърлен искът му против община Казанлък за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от зам. -кмета на община Казанлък. Счита, че решението в тази му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и уважаване на иска. Претендира разноски. Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Илиева оспорва решението в частта, с която е оставено без уважение искането на общината за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Релевирани са доводи, че решението е неправилно и се иска отмяната му в тази част. В писмен отговор община Казанлък изразява становище за неоснователност на касационната жалба на ЕТ "Г. Милчев-Н. " и правилност на решението в обжалваната от търговеца част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби, както и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка страна част, в законоустановения срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд - Стара Загора е отхвърлил предявения от ЕТ "Г. Милчев-Н." против Община Казанлък иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, недоказана по делото реално причинена вреда, която да произтича пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на ищеца не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. Несъстоятелно е твърдяното, че решението не съдържа изискуемите се от чл. 172а, ал. 2 АПК мотиви. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая по делото е установено, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - наказателно постановление, постановен в резултат на административната дейност на административния орган, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Споделят се изводите на решаващия съд, че при исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения представляват пряка последица от отменения акт. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Приетото в тълкувателното решение, което е задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на наказателно постановление. В производството по чл. 203 и сл. АПК върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатени адвокатски възнаграждения в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление с наложена на ищеца санкция, приключили с отмяната му. В тези съдебни производства не са представени договори установяващи размера на възнаграждение на адвоката за осъществяване на правна защита по тях и начина на заплащането им, а пълномощно за процесуално представителство. Представените договори в производството по чл. 203, ал. 1 АПК като документи с недостоверна дата не могат да бъдат съотнесени към извършените процесуални действия. Като частни документи тези договори имат достоверна дата за трети лица само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.". В случая не е налице нито една от хипотезите на посочената разпоредба, тъй като от представените по делото писмени доказателства такова установяване не може да бъде извършено. Правилен е изводът на съдът от първата инстанция, че представените по делото заверени копия от договори за правна помощ и платежни документи нямат връзка помежду си. Налице е такава единствено при извършено плащане по договор от 7.03.2017 г., който договор обаче включва пътни разноски, които не съставляват вреда по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При установената по делото фактическа обстановка обоснован и при правилно приложение на закона е изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на твърдяната за претърпяна от ищеца вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление. Касационната жалба на община Казанлък е неоснователна. Правилно е прието в обжалваното решение, че разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. С оглед резултата от делото искането на ЕТ "Г. Милчев-Н. " за присъждане на разноски е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение