Решение № 14210 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2020 г.

Решение № 14210 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8859/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Б. Митев от [населено място], подадена чрез упълномощения представител адвокат Алексиев, срещу решение № 135 от 10.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1/2020 г. от Административен съд – Добрич. С него е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против заповед № 1772/10.12.2019 г. на кмета на Община Добрич. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основния по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът – кметът на Община Добрич в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното съдебно решение в сила, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, счита касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Добрич е било образувано по жалба на Б. Митев срещу заповед № 1772/10.12.2019 г. на кмета на Община Добрич, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено изземване от оспорващия на общинско жилище, находящо се в [населено място], [адрес]. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на императивните изисквания за форма на административните актове и на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Според съда били налице предвидените с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС предпоставки. По делото нямало спор, че процесният имот е общинска собственост. Не се спорело между страните също, че общинският имот се държи от оспорващия Б. Митев. След като е установил, че след смъртта на И. Митева - майка на жалбоподателя и титуляр по договора за наем на процесното общинско жилище, е била издадена заповед № 1065/07.08.2019 г. на кмета на Община Добрич за прекратяване на наемното правоотношение, която след оспорване по съдебен ред е влязла в сила, съдът е приел, че жилището се държи от Б. Митев при липса на правно основание за това. Обжалваното решение е правилно. Обоснована се явява преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 65, ал. 1 от ЗОС, послужил като правно основание за издаване на заповед № 1772/10.12.2019 г. на кмета на Община Добрич – предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Съгласно този текст общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва със заповед на кмета на общината. Това означава, че следва в условията на кумулативност да е установено, че имотът е общинска собственост и че същият се държи не на правно основание. В случая страните не спорят, че имотът – предмет на оспорената заповед за изземване е частна общинска собственост. От данните по делото се установява, че в него със заповед № 52/02.07.2003 г. на кмета на Община Добрич е настанена И. Митева, заедно с членовете на семейството й – Б. Иванов, Р. Митева и Д. Митева. Тази заповед е променена със заповед № 259/22.02.2011 г. на кмета на Община Добрич, с която в процесното жилище е настанена майката на касатора И. Митева, а на основание чл. 31 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, за настаняване под наем и разпореждане с жилища от общинския жилищен фонд (НРУУЖНННРЖОЖФ) от него са отписани Б. Иванов, Р. Митева и Д. Митева. След смъртта на И. Митева на **** г. със заповед № 1065/07.08.2019 г. кметът на Община Добрич е прекратил наемното правоотношение с обект процесното жилище. В заповедта е посочено, че Б. Митев следва да освободи същото в двуседмичен срок от връчване на заповедта. Заповедта е обжалвана от Б. Митев пред Административен съд - Добрич, който с определение № 362/19.09.2019 г., постановено по образуваното пред него адм. дело № 557/2019 г. е оставил жалбата без разглеждане със съображения, че жалбоподателят не е активно легитимиран да обжалва заповедта по чл. 46 от ЗОС, както на лично основание, така и като наследник на И. Митева. Определението е влязло в сила. При тези данни правилно съдът е приел, че липсва правно основание, на което Б. Митев да държи процесния общински имот. Неоснователно е единственото възражение в жалбата, позоваващо се на изоставена съдебна практика, основана на цитираното от касатора Постановление на Пленума на ВС № 5 от 1976 г., актуално към съществуващата към момента на постановяването му правна уредба. Дори и да се приеме за приложимо посоченото постановление, следва да се има предвид, че за касатора правното основание за ползване на общинското жилище е отпаднало с издаването на заповед № 259/22.02.2011 г. на кмета на Община Добрич, с която той и членовете на неговото семейство са отписани от първоначалната заповед за настаняване. С това категорично се опровергават претенциите на касатора за наличие на правоприемство по отношение на общинския имот. По изложените съображения и по мотивите на първоинстанциония съд, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, решението като правилно следа да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено. Касационният жалбоподател следва да заплати на Община Добрич 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,