Решение № 1227 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2019 г.

Решение № 1227 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3688/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2262/22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 383/2018 г. по описа на Административен съд-Варна. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на съдебното решение в отменителната обжалвана част поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът не е обсъдил възраженията по същество на спора и доводите на административния орган, не е коментирал съществени доказателства, поради което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба – Я. Велков, в качеството му на ЕТ "Я. – Я. Велков", [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-Варна е ревизионен акт № Р-03000317000813091001 от 09.10.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 449/21.12.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна, с който на ЕТ "Я. – Я. Велков", [населено място] са установени задължения по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2014 г. главница в размер на 191, 45 лв. и лихва 47, 53 лв. и по ЗДДС за данъчен период м. януари 2016 г. главница в размер на 11 610, 12 лв. и лихва 1 945, ЗЗ лв. С обжалваното решение частично е отменен РА, а именно относно допълнително начисления ДДС в размер над 11 176, 51 лв. главница и съответната лихва, която част е предмет и на настоящето производство. В останалата част РА е потвърден, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че през ревизираните периоди от 01.10.2015 г. до 31.12.2015 г., ЕТ "Я. – Я. Велков" е извършвало търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия в обект магазин в гр. Варна, като от 01.01.2016 г. лицето е декларирало, че прекъсва дейността си, поради което в спорния период м. януари 2016 г. ЕТ не е осъществявал дейност. Приел е, че към 01.01.016 г. по счетоводни данни, ревизията е установила налични при ЕТ стоки на стойност 58 540, 13 лв., а към 31.01.2016 г., след покупка на цигари и бракуване на част от стоките, по счетоводни данни, остават налични стоки на стойност 58 050, 61 лв. Във връзка с тези фактически установявания и констатациите на приходните органи при извършената на 12.01.2016 г. проверка, че в обекта не се осъществява дейност, няма разположени стоки по стелажите, а няма данни за друг обект, където да се съхраняват стоките, нито доказателства същите да са бракувани, съдът е приел, че към 31.01.2016 г. се установяват липси на стойност 58 050, 61 лв., произтичащи от записани счетоводно стоки, но които фактически не са налични. Като се е позовал на заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, съдът е приел, че размерът на стоките, осчетоводени през януари 2016 г., за които не е ползван данъчен кредит е 2 168, 06 лв., която сума е включена в стойността на наличните стоки към 31.12.2016 г. - 58 050 лв., но не следва да участва при определяне размера на допълнително дължимия ДДС. Приел е, че след като се приспадне сумата, за която не е ползван данъчен кредит, остатъка от стоките е на стойност 55 882, 55 лв., поради което дължимият данък е 11 176, 51 лв. Така мотивиран съдът е отменил РА за допълнително начисления над този размер ДДС. Постановеното решение е неправилно. Основателни да възраженията на касатора за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. При формиране на решаващите си изводи съдът не е обсъдил и съобразил съществени доказателства, от значение за правилното решаване на спора. Не е изложил мотиви и по възраженията на ответната страна, подробно изложени в писмени бележки, представени от Дирекция "ОДОП" Варна, в отговор на предоставената им от съда възможност. Видно от протокола от последното съдебно заседание, съдът е уважил молбата на пълномощника на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна за представяне на писмени бележки. В същите ответната страна е изложила подробни съображения във връзка с бракуването на стоки на стойност 2 657, 58 лв., документирано с протокол за брак от 31.01.2016 г., за които се твърди, че е ползван данъчен кредит, но не е извършена корекция на данъка. Протоколът е коментиран от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, подробно в табличен вид е отразена стойността на придобитата и бракувана стока, както и оставащата към 31.01.2016 г. наличност на стоки и за каква стойност не е ползван данъчен кредит. Протоколът за брак от 31.01.2016 г. не е съобразен от съда, не е обсъдена доказателствената му стойност и сила, не са направени фактически и правни изводи въз основа на него, нито е коментирано заключението на вещото лице във връзка с посочения протокол и дадените в съдебно заседание от 03.10.2018 г. пояснения. Допуснатите нарушения на процесуалните правила от съда са съществени доколкото липсата на мотиви относно осъщественото бракуване на стоки по протокол от 31.01.2016 г. и пропускът на лицето да извърши корекция по реда на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, както и отражението, което тези действия имат върху крайния размер на дължимия данък, препятства възможността за касационна проверка на решението в тази му част. Предвид изложеното, касационният съд намира решението на АС-Варна в обжалваната част относно установените с РА задължения по ЗДДС за постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – пропуски при обсъждане на доказателствата, липса на мотиви относно възраженията и доводите на страните, поради което решението следва да бъде отменено в тази обжалвана част и върнато за ново разглеждане и излагане на правни основания на крайния акт. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските на страните за водене на делото във ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение