Решение № 11041 от 6.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас срещу решение 5305/10.06.2025 г. по адм. дело 655/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Ревизионен акт Р - 02000223001935 - 091 - 001 от 30.10.2023 г. на началник сектор Ревизии - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, поправен с ревизионен акт /РА/ П - 02000223223081 - 003 - 001 от 28.11.2023 г., потвърден с решение 28 от 16.02.2024 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с който на Земя Житосвят ЕООД, ЕИК/Булстат 202295583, със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, [улица], представлявано от Г. Грунов, са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период месец февруари 2023 г. в размер на 90 000.00/деветдесет хиляди/ лева - главница. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът- Земя Житосвят ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчните органи. Действително, приходните органи не са доказали и обосновали в необходимата степен констатациите си, въз основа на които са приели, че не са извършени реално процесните доставки. Правилен е изводът на съда, че от събраните и анализирани в хода на съдебното производство множество доказателства се опровергават изводите на приходните органи, че доставчикът Агрошанс комерс ЕООД не е разполагал с достатъчно количество компост, за да извърши фактурираните към Земя Житосвят ЕООД доставки. Представените множество доказателства относно транспортирането на компоста - пътни листи, товарителници, кантарни бележки, макар и с установени непълноти в тях, потвърждават извършването на транспорта на фактурираните количества компост, като извършените превози и съответно товаро - разтоварни дейности се потвърждават от управителя на Мела транс ЕООД. Налице са също така и доказателства сочещи, че транспортното дружество разполага с достатъчна техническа обезпеченост - наети влекачи, гондоли, фадроми, за да извърши транспорта на процесните материали. При тези съображения съдът приема, че съобразно установените в хода на съдебното производство доказателства се опровергава тезата на приходните органи, че не са осъществени реално доставки по фактури 6144 от 01.02.2023 г. с предмет компост, количество - 450 т., с единична цена - 200 лева/тон, обща стойност - 108 000.00 лева, от които данъчна основа 90 000.00 лева и ДДС - 18 000.00 лева и 6149 от 01.02.2023 г. с предмет компост, количество - 1800 т., с единична цена - 200 лева/тон, обща стойност - 432 000.00 лева, от които данъчна основа 360 000.00 лева и ДДС - 72 000.00 лева, издадени от Агрошанс комерс ЕООД. Настоящата инстанция споделя становището на съда, че събраните доказателства сочат на липса на основание за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит при реално осъществена доставка. Действително, правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал.1, т.1 и ал. 2, и чл. 69, ал.1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал.1 ЗДДС е предпоставено от реалността на доставката. В процесния случай се касае за фактури, в които са обективирани доставки на стоки, поради което за законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит носителят на това материално право е задължен да докаже с безспорни доказателства, че доставката е действително осъществена. Съобразно чл. 70, ал. 5 ЗДДС материалноправната предпоставка за отказ да се признае право на данъчен кредит е неправомерното начисляване на данък, вследствие на липса на фактура или нереалност на доставките. В случая жалбоподателят разполага с издадени фактури, както и е осчетоводил и начислил съответното ДДС и е включил фактурите, издадени от Агрошанс комерс ЕООД, в дневниците за покупки и справката - декларация по ЗДДС с резултат - ДДС за възстановяване в размер на 91 366.00 лева за периода м.02.2023 г. Видно от събрания доказателствен материал, жалбоподателят опровергава констатациите на администрацията за липса на реално извършени доставки по посочените фактури. Не са налице предпоставките за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит по двете фактури с доставчик Агрошанс комерс ЕООД. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,