Решение № 14449 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2015 г.

Решение № 14449 от 28.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7275/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по реда на чл. 145 и следващите, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба на "С. З. К." ООД, гр. С., представлявано от управителя К. С., подадена чрез упълномощения процесуален представител адв. П. Б., против Решение № 418/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-1114/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ и на основание чл. 69, ал. 4 от ЗЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗЗК от страна на П. И. Х. от гр. Х.. Според жалбоподателя оспореното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. С подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че е необоснован изводът на КЗК относно характера на публицистичната дейност на дружеството, като е приела, че има съпътстващ характер спрямо дейността по продажба на софтуер, която е основна. Твърди също, че Комисията е тълкувала неправилно относимите правни норми и е приела, че не са налице кумулативно предпоставките по чл. 29 от ЗЗК, поради липсата на приходи от стопанската дейност на ответника. По изложените съображения в жалбата моли да се отмени решението на КЗК. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Боюклиев и адв. Анков, които заявяват становище с което поддържат подадената жалба. Представят подробни писмени бележки. Претендират присъждане на разноски за които представят списък съгл. чл. 80 от ГПК. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, редовно призована, представлява се от главен юрисконсулт Т. Г., който оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Представя подробни писмени бележки в които излага доводи, че правилно КЗК е установила, че жалбоподателят и ответника в настоящото производство не са конкуренти помежду си и не е осъществен съставът общия състав на нарушението по чл. 29 от ЗЗК и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като по отношение на претендираните от жалбоподателя разноски прави възражение за прекомерност. Върховният административен съд - Четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в 14-дневния срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение "второ" от ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 418/19.05.2015 г. по преписка № КЗК-1114/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 от ЗЗК и на основание чл. 69, ал. 4 от ЗЗК е установила, че П. И. Х. от гр. Х. не е извършил нарушение по чл. 29, чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗЗК. КЗК е изследвала наличието на кумулативните предпоставки по основния състав на забраната за нелоялна конкуренция по чл. 29 от ЗЗК и въз основа на установената фактическа обстановка е приела, че от страна на П. Х. не е налице поведение, което противоречи на добросъвестната търговска практика по смисъла на общата забрана за нелоялна конкуренция, а извършваната от него икономическа дейност не е конкурентна на тази, извършвана от подателя на искането "С. З. К." ООД. Приела е, че с действията си П. Х. не е нарушил разпоредбите на Г. VII от ЗЗК и същите не следва да разглеждат по същество с оглед посочените в искането специални разпоредби. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие е с материалноправните разпоредби и целта на закона. От доказателствата по делото се установява, че производството пред КЗК е инициирано по искане на "С. З. К." ООД на основание чл. Производството пред КЗК е образувано на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията по искане за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, във връзка с чл. 30, във връзка с чл. 36, ал. 1, във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗЗК, постановяване прекратяване на нарушенията, както и налагане на предвидените в закона санкции. КЗК е идентифицирала страните в производството и е установила, че "С. З. К." ООД осъществява стопанска дейност, свързана с изработка и разпространение на специализирани софтуерни продукти (Bundle, H. Р. и Pennystock) за анализ и оценка на данни и информация, които се отнасят за финансови и капиталови пазари, дейност чрез собствена Интернет страница с домейн адрес "hotstocked. com" (www. hotstocked. com), от 2012 г. до момента на разглеждане от КЗК административноправния спор. Установено е, че П. Х. осъществява публицистично-издателска стопанска дейност чрез Интернет страница с адрес www. stockreich. com, видно от разпечатки от сайта и представянето му в мрежите LinkеdIn, Elance и Odesk. Повод за производството е регистрираният от ответника П. Х. на 21.10.2012 г. домейн stockreich. com за срок до 21.10.2015 г., който управлява и определя съдържанието на сайта с този домейн. Установено е, че на Интернет сайта се публикува специализирана финансова информация, новини, анализи и др., свързана с финансови и капиталови пазари и инструменти (включително и до "P. S." пазари). В хода на производството пред КЗК е установено, че подателят на искането "С. З. К." ООД и ответника Х. са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност. Основната дейност на "С. З. К." ООД е изработването и разпространението на собствен софтуерен продукт. Продуктът се рекламира чрез сайта на дружеството, като продажби се осъществяват директно или опосредено чрез сайт на трето лице. Поддържането на статии и материали, свързани с информация за финансови и капиталови пазари, както и подателят на искането сам сочи, се извършва за подпомагане реализацията на предлагания от дружеството софтуер. Установено е също, че потребителите не заплащат цена за преминаване от един материал на друг, а заплащат единствено закупения от дружеството софтуер, при което приходите на дружеството ще се променят в следствие продажби, а не в следствие посещение на сайта и престой на него от страна на потребителя. По отношение на извършваната от П. Х. стопанска дейност, чрез Интернет страница с домейн адрес "stockreich. com" е организирал дейността си като предприятие по смисъла на т. 7 на § 1 от ДР на ЗЗК и осъществява публицистично-издателска стопанска дейност - проучване и съставяне на материали и тяхното публикуване в Интернет, както и редакция на съставени и предоставени от трети лица материали. Комисията е преценила, че предвид съдържанието на сайта с домейн адрес "stockreich. com", поддържан от ответника, е обичайно да присъстват банери на трети лица или да се посочват лица като партньори, предлагащи свързани с публикуваната информация продукти и услуги. При отваряне на сайтовете на "Cedar finance" и "R. O." се установява, че не присъстват индивидуализиращи белези и информация, от които да се направи пряка или косвена връзка между тези предприятия и ответника в настоящото производство. При така установеното КЗК е направила обоснован извод, че дейностите на тези две предприятия, макар и да са в областта на интернет базираните услуги, не са конкурентни и са различни по своя характер и начин на набавяне на приходи. Именно поради използването на възможността за генериране на приходи от предоставяне на рекламно място на сайта като съпътстваща основната дейност и посочване на партньори, в конкретния случай не определя релевантна стопанска дейност, осъществявана от П. Х., поради което не би могло да се приеме, че извършваната от него дейност, свързана с рекламни съобщения и рекламни банери, които са свързани със стокови и финансови продукти и услуги. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства КЗК е приела от правна страна, че с извършените от П. Х. действия не са допуснати нарушения на Г. VII от ЗЗК и същите не следва да бъдат разглеждани по същество с оглед посочените в искането специални разпоредби. Настоящият съдебен състав приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалноправни разпоредби по ЗЗК. При извършения правен анализ законосъобразно е установено от КЗК липсата на кумулативно посочените в чл. 29 от ЗЗК елементи на основния състав на забраната за нелоялна конкуренция, а именно: наличие на стопанска дейност; отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че са налице предпоставките на основния състав по чл. 29 от ЗЗК за нелоялна конкуренция. Правилен е изводът на КЗК, че "С. З. К." ООД и П. Х. предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, но не се намират в конкуренти помежду си на съответния продуктов пазар, предвид на което не е налице основната предпоставка от състава на нарушението. Неоснователни са доводите на жалбоподателя относно изводите на КЗК, в частта с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 30, чл. 36. ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от ЗЗК от страна на П. Х.. Законосъобразно КЗК е установила, че не е извършено нарушение по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Съгласно чл. 29 от ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Отношението между общата забрана по чл. 29 от ЗЗК към специалните съставите от чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК е такова на субсидиарност. Това отношение предполага изпълнение на общия състав на забраната винаги щом се отнася до нарушение, изпълняващо от обективна страна фактическия състав на някоя от специално описаните в закона хипотези, без това обаче да изключва самостоятелното му приложение, когато деянието не може да се квалифицира по смисъла на чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК. Възможно е също така и прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по Г. VII седма ако са налице действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. Настоящият съдебен състав приема, че предвид липсата на сходство в дейностите на тези две предприятия, то те не са конкурентни и са различни по своя характер и начин на набавяне на приходи, поради което изследваното поведение на П. Х. не влиза в противоречие с общата забрана за нелоялна конкуренция. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Поради неоснователността на касационната жалба, на ответника по спора следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. В. бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на КЗК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и чл. 172, ал. 2 и чл. 172а от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,