Решение № 1798 от 21.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7150/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д. от гр.Любимец, подадена чрез пълномощник адв. Попов, срещу решение 2355 от 07.06.2024 г. по адм. д. 240/2023 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на бенефициера против решение за налагане на финансова корекция 26/04/1/0/03292/3/01/04/01, изх. 01-6500/768#6 от 09.02.2023 г. , издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че при издаването на оспореното решение за финансова корекция не е бил спазен предвидения от закона ред, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че в процесното РФК неправилно е прието, че в стопанството липсват животни в различни периоди, тъй като видно от доказателствата по делото Д. е имал необходимия брой животни и ги е отглеждал, а видно от приложените екарисажни бележки и ветеринарно-медицински свидетелства, на 19.11.2021г. стадото е ликвидирано, поради наличието на болест. Сочи, че на19.11.2021г. е бил уведомен ДФЗ, че бенефициера временно е в невъзможност да изпълнява сключения договор, като съгласно сключения договор страните по него не следва да носят отговорност за неизпълнени задължения поради непреодолима сила или извънредни обстоятелства, каквито в случая били заболяването на животните и тяхната смъртност. Счита, че в оспорения административен акт липсват конкретни фактически констатации за причините, довели органа да изиска посочените в РФК суми. Иска се отмяна на съдебния акт. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът Заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Излага доводи по същество. Касационна жалба е процесуално допустима, като подадена срещу неблагоприятен за страната акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Д. Т. Д. от гр.Любимец против решение за налагане на финансова корекция 26/04/1/0/03292/3/01/04/01, изх. 01-6500/768#6 от 09.02.2023 г. , издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. С него административния орган е определена окончателната финансова корекция в размер на 833 971, 52 лв., което вземане, като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Съдът е приел, че оспореният акт е валиден, като издаден от оправомощено лице, без да са налице нарушения на процесуалните норми и в съответствие с нормативна уредба. С оглед доказателствата и приетата по делото ветеринарномедицинската експертиза е споделил извода на административния орган, че дейността е прекратена, а стопанството не работи. От извършените проверки - в периода 05.01.2022 г. 07.02.2022 г. е било установено липсата на животни в животновъдния обект /от 02.11.2021 г. / 100 броя крави за месо и 95 броя телета за месо, съгласно анекс III към договора, поради което на кандидатът е предоставен срок по негово искане за представяне на документи, доказващи наличие на животни в обекта, но към момента на приключване на проверката 09.02.2022 г. не са представени такива, нито това се удостоверено от справка в ИС на БАБХ. От съставения при проверката контролен лист било видно, че за стопанската 2020/2021 г. ползвателят не обработва земеделска земя, а при проверката на място било установено намаление на земята с 89, 92 % от първоначално заявените площи от 920 дка. Съдът посочил, че от проверката на място е установено още, че за 3 броя трактори се констатира, че са налични и функционират 2 от които се намират в складова база, която не е собственост на кандидата, като е представен договор за съхранение на селскостопанска техника, а третият се намира в стопански двор на с.Лозен, като също е представен договор за съхранение на селскостопанска техника. За останалата техника е установено следното: шредера наличен и функционира, намира се в с. Крепост, тъй като му бил извършен ремонт, рулонна сламопреса налична и функционира, но се намира в стопански двор на с.Лозен, като също е представен договор за съхранение на селскостопанска техника. Съдът съобразил, че съгласно чл. 14, ал. 2, т. 4 от договора е вменено задължение на бенефициера от датата на сключване на договора до изтичане на срока на мониторинг, под каквато и да е форма да не преотстъпва ползването и да не извършва разпоредителни сделки с активи - предмет на подпомагане по този договор, както и да не допуска принудително изпълнение върху такива активи, освен в случаите по чл. 54, ал. 3 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. и при подмяната на оборудване с изтекъл амортизационен срок. При така установеното, съдът е счел, че е налице нарушение на чл. 6 във връзка с Група II, предложение първо от приложението - когато има неспазване на "Ангажименти" по съответната мярка/подмярка, за посочените по - горе нарушения се налага санкция по проекта в размер на 100% от размера на оторизираната финансова помощ за актива/дейността, умножена по установеното и предвид, че продължителността на неизпълнението е за целия период на мониторинг от 36 месеца и неизпълнението засяга цялата дейност, точно е определена финансова корекция в размер на 100 % от финансовата помощ или 833 971, 52 лв. Съдът преценил, че по делото не е доказано по безспорен начин настъпването на извънредни обстоятелства, препятствали изпълнението на подпомаганата дейност, а посочената мукозна болест е наистина сериозно заболяване, но съгласно приетата експертиза е налице само възможност/вероятност стадото да се е погубило именно заради нея. Съдът е счел, че а да се ползва от изключението по чл. 30, ал. 1, б. "д" от договора, ползвателят е бил длъжен да уведоми ДФЗ в срок от 10 работни дни от настъпването на непреодолимата сила, като в случая жалбоподателят не е спазил този срок от момента, в който се твърди, че са заболели първите животни с мукозна болест и не е представил документи, удостоверяващи безспорно заболяването на животните с тази болест и причинената смърт. С оглед гореизложеното съдът е приел за установено, че е към момента на проверката на място в обекта не са отглеждани животни, не са представени документи за реализирани приходи от дейността и селскостопанската техника не се е намирала в стопанството на кандидата. Обосновал е извод, че неизпълнението на заложени в бизнес плана показатели следва да се счита за неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) и е основание за определяне на финансова корекция. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касатора, че обжалваното решение е поставеното в противоречие с материалния закон и е необосновано. Административен съд Хасково много подробно е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдил е възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материалноправни разпоредби. Възражението, че съдът не е спазил процесуалните правила е направено бланкетно, без да се посочат конкретни нарушения, поради което настоящата инстанция приема, че е неоснователно. Основните оплакванията в касационната жалба са изложени и пред първоинстанционния съд, като същите са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест между страните. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че не е бил спазен предвидения от закона ред при издаването на процесния административен акт, като се сочи, че е следвало да бъде издаден АУПДВ. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Поради това правилно административният орган е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които е определен размера на дължимата за възстановяване финансова помощ за всяко констатирано неизпълнение на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните години, касаторът не е изпълнил задължението, даващо му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от заместник изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Напълно съответни на приложените по преписката доказателства са изводите на първоинстанционният съд, че в случая ползвателят на помощта не е изпълнил показателите на бизнес плана, а именно неизпълнение на заложената реализация на 42 750 кг живо тегло за всяка година поотделно, като същото е продължило 3 пълни години. От събраните по делото доказателства е видно, че между Държавен фонд Земеделие и Д. Т. Д. е сключен договор 26/04/1/0/03292 от 07.01.2016г. с приложение 1, в което са описани дейностите по проекта. Съгласно подадена на 24.01.2029 г. заявка е била изплатена субсидия в размер на 833 971, 52 лв. Констатираните от компетентния административен орган при извършените проверки на място несъответствия - не е установено наличието на животни, не са представени счетоводни документи, удостоверяващи функционирането на стопанството в съответствие с изготвения и одобрен бизнес план, обосновано са довели компетентните органи до извод, че с упражняваната дейност не е постигната рентабилност на извършената инвестиция. Това задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели, съдържащи се в Таблица 3 "Производствена програма" от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Заложените в бизнес плана показатели са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата помощ. Настоящият съдебен състав напълно споделя съображенията на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства, включително приетата по делото ветеринарномедицинската експертиза не разколебават установеното от административния орган. Страните са подписали административен договор, като съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена с § 1, т. 1 от ЗУСЕФСУ, той представлява изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициера се създават за бенефициента освен права и задължения по изпълнението на одобрения проект. При извършените от Фонда проверки на място е безспорно установено неизпълнението на поетите в административния договор задължения, тъй като в стопанството няма налични животни; инвестицията е изградена, но оборът е празен; няма реализация на продукция за проверените 3 години от бизнес плана; селскостопанската техника, обект на инвестицията, не домува в стопанството. Налице е нарушение на изискванията на чл. 14. ал. 2, т. 6 от Административен договор 26/04/1/0/03292 от 07.01.2016г., респективно чл. 54, ал, 1, т. 4 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. Това е и основание за възстановяване на вече платената сума. На основание чл. 57, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. правилно е наложена финансова корекция в размер на 833 971, 52 лв., представляваща 100% от получената безвъзмездна помощ. Неоснователно е и оплакването, поддържано в касационната жалба, че погиването на животните вследствие на мукозна болест, респ. неизпълнението на сключения с ДФЗ договор, се дължи на непреодолима сила. Съобразно §1, т.23а от ДР на Наредбата,"непреодолима сила и извънредни обстоятелства" са обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Съгласно параграф 2, за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б)дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Сочената норма вече е била предмет на тълкуване от Съда на ЕС. Съобразно установената практика, в контекста на ЕЗФРСР непреодолима сила е всяко събитие, което се дължи на необичайни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не е можело да бъдат избегнати въпреки цялата положена от последния грижа. Съобразно нормата на чл.61 от Наредба 9/21.03.2015г., страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. При наличието на такива обаче, съобразно предвиденото в ал.2, ползвателят на помощта или упълномощено от него лице е задължен да уведоми писмено РА за възникването на обстоятелствата по ал. 1 и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го направи. В конкретната хипотеза нито е установено наличието на непреодолима сила, нито задължението за уведомяване е изпълнено. По преписката е налично писмо от 24.01.2022 г. с което бенефициерът е заявил, че в обекта няма животни поради високата смъртност следствие на заболяване и препоръка за продажба, за което бил уведомил Държавен фонд "Земеделие", и че е закупил 100 броя говеда, които ще транспортира до 2 дни в стопанството си.Към материалите по преписката е приложено становище на частно практикуващ ветеринарен лекар, във връзка с извършени от негова страна клинични наблюдения и намерени патоанатомични трупове на говеда в стопанството на бенефициера, като мукозната болест е установена при направени лабораторни проби в Тракийски университет. Това становище обаче няма достоверна дата и не съдържа необходимите документи съпътстващи възлагане на лабораторни изследвания и получените резултати. Още повече, че от Тракийския университет е получена информация от 30.05.2022 г., че няма постъпили проби за цялата 2020г. и 2021 г., регистрирани на ветеринарния лекар или на стопанството на Д.. Ето защо е неоснователно оплакването на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е съобразил, че ДФЗ е бил своевременно уведомен за настъпилите извънредни обстоятелства. Писмото от 24.01.2022 г, с което ползвателят на помощта е заявил, че е закупил 100 бр. говеда, които ще транспортира до 2 дни е постъпило едва след стартиралата на 10.01.2022г. проверка на място. Сочените в писмото обстоятелства, са обсъдени както от административния орган, така и от съда. Направените от тях изводи, че представените по делото доказателства не установяват наличието на непреодолима сила по смисъла на Наредбата и Регламент (ЕС) 1306/2013, която да е довела до невъзможност за изпълнение на договора, са правилни и обосновани. Още повече, че Д. не е осигурил налични в животни, вкл. и след предоставения му срок и до момента на приключване на проверката 09.02.2022 г. и въпреки твърденията му за закупени такива на 24.01.2022г. Но дори и до се приеме, че в конкретната хипотеза е налице непреодолима сила - заболяване по животните, ползвателят на помощта не е доказал, че е изпълнил задължението си да уведоми фонда в срока, предвиден в чл.61, ал.2 от Наредба 9/21.03.2015г. в който се твърди, че са заболели първите животни с мукозна болест, нито е представил документи, удостоверяващи безспорно заболяването на животните с тази болест и причинената смърт. Съгласно чл.3, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014г. на Комисията от 17 юли 2014г., когато компетентният орган вече е информирал бенефициера за намерението си да извърши проверка на място или когато при проверката на място се установи неспазване, не се разрешава оттегляне по отношение на частите на тези документи, засегнати от неспазването. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че в оспорения административен акт липсват конкретни фактически констатации за причините, довели органа да изиска посочените в РФК суми. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от едноличния търговец и се установяват от доказателствата по делото, включително от приетата ветеринарномедицинска експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 57, ал. 1 Наредба 9/21.03.2015 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в размер на 833 971, 52 лв. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за първите три години представлява неизпълнение на задължението съгласно сключения договор 26/04/1/0/03292 от 07.01.2016г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от Д. финансова помощ. При така установеното от фактическа и правна страна се достига до обоснован извод за липса на сочените в жалбата касационни основания, водещи до незаконосъобразност на оспореното пред касационната съдебна инстанция решение, поради което то следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед изхода на спора и предвид претендирането на разноски в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер, определен съобразно чл. 37 от ЗПП - 100 лева, платими от касатора. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение