Решение № 13286 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2012 г.

Решение № 13286 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Димитър Владимиров Давидков от гр. Добрич, ул. "Велико Търново" № 3Б, ет. 2, представляван от адв. Отузбирова, против решение № 103/20.04.12 г. по адм. д. № 597/11 г. по описа на Административен съд-Добрич с молба за отмяната му като неправилно. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът, Началник РДНСК Североизточен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба като основателна следва да бъде уважена с отмяна на решението и замяната му с ново отменително заповедта решение. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба основателна по следните съображения: Оспорена в първата инстанция е Заповед № ДК-02-СИР-152/18.07.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Североизточен район е наредил премахването на стоеж "едноетажна постройка № 5" в ПИ 83017.506.399 по КК на гр. Шабла, УПИ VI, кв. 1 по ПУП на къмпинг "Добружда", гр. Шабла, собственост на Димитър Владимиров Давидков. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на Давидков срещу заповедта, като е приел, че строежът е извършен без строителни книжа и не е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Касационният довод за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е основателен. Налице са неоспорени установявания относно времето на извършване на строежа /преди 07.04.1987 г./ и факта, че по действащия план за регулация попада в УПИ, отреден за почивна база. Този план предвижда единствено външните линии на застрояване, в които строежът се вмества, без конкретизация на отделните сгради. Ето защо, строежът отговаря на условията за търпимост по § 16, ал. 1 ПРЗУТ, между които не е нито собствеността върху земята, нито правото на строеж върху нея, нито запазването по действащия подробен устройствен план. Като допустим, но невключен в застроителния план, строежът би подлежал на премахване след възникване на инвестиционна инициатива за предвиденото в действащия подробен устройствен план строителство. Обжалваното решение, с което е игнорирана нормата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ, установяваща забрана за премахване на търпими строежи, се явява материално незаконосъобразно- следва да бъде отменено и заменено с друго, с което се отмени незаконосъобразната на същото основание предметна на административноправния спор заповед. При този резултат претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна- исканията са своевременно заявени във всяка от съдебните инстанции, а разходите-надлежно удостоверени до размера от 215 лв - държавни такси и възнаграждение на вещо лице. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение