Решение № 4223 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2010 г.

Решение № 4223 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано e по жалба на Гераминежад Камран - гражданин на Иран, срещу решение № 127 от 11.03.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения. С обжалваното решение на Председателя на ДАБ на Гараминежад Камран, гражданин на Иран, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в РПЦ - София, е отразено, че изложената от чужденеца бежанска история е неправдоподобна. Фактите от нея са противоречиви и измислени с цел чужденецът да получи държавна закрила в страна от ЕС. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгласно чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Сочените от него факти във връзка с участието си в предизборния щаб на Мусави не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. От представените по делото писмени доказателства се установява, че независимо, че е сподвижник на Мусави, за което впрочем категорични данни няма, той не е имал сериозни проблеми с официалните власти. Във връзка с нежеланието на кандидата да се яви в Иранския революционен съд и опасенията му от преследване, следва да се посочи, че статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят, когато кандидата желае да избегне арест или присъда. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от това, Върховният административен съд, Трето отделение,