Решение № 3551 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2013 г.

Решение № 3551 от 13.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7026/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Елина" ЕАД гр. Стара Загора чрез адв. Адриана Станковска срещу решение № 553/12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2744/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 261101449/5.07.2011 г. издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 900 от 21.09.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 411 989,34 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 39200 лв. и лихви в размер на 93621,84 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е установил фактическата обстановка и оттам е стигнал до погрешни правни изводи. Изложени са доводи, че е налице реалност на доставките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са посочени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение, отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова я оспорва и моли да се потвърди обжалваното решение, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Елина" ЕАД гр. Стара Загора срещу Ревизионен акт /РА/ № 261101449/5.07.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 900 от 21.09.2011 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 411 989,34 лв., допълнително начислен ДДС в размер на 39200 лв. и лихви в размер на 93621,84 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на "Елина" ЕАД, първостепенният съд е приел, че по процесните фактури, издадени от "Тиватрейд" ЕООД, "Тивамекс и ко" и други, е констатирано, че същите представляват документи, които не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 от ЗДДС, респективно, възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Последица от това е крайният извод, че в случая не е налице правно основание за начисляването на процесния косвен данък от доставчиците, поради което пък, не се е породило и правото на данъчен кредит, т. е. налице е хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. На първо място касационната инстанция следва да подчертае, че споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. Противно на доводите на касатора, същото е подробно мотивирано от фактическа и правна страна, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, а правните изводи на съда са в съответствие с приложимите материалноправни норми. След като реалността на доставките не е доказана при доказателствена тежест на ревизираното лице, за последното не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Ето защо Съдът правилно е приел, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. Не е спорно между страните, че жалбоподателят и фирмите "Тивамекс и ко", "Тивамекс 1", "Агротехкомплекс" ЕООД, "Хрансервизинженеринг" АД, "Имвест и ко" ООД, "Олимпия 1 2 3" ООД са свързани лица Настоящата инстанция счита за верни изводите в първоинстанционното решение, че наличието единствено на приемно-предавателни протоколи и плащания не са достатъчни за установяване реалността на въпросните доставки, тъй като както се каза се касае за свързани лица, при което първото по веригата дружество е сторнирало начисления ДДС. Правилни са и подробно обоснованите изводи на първоинстанционния съд относно допълнително начисления ДДС. Решението е постановено при спазени съдопроизводствени правила с правилно приложен материалния закон и е обосновано. Съдът е уважил доказателствените искания на жалбоподателя. Изяснил е релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. За приетото фактически и правно се е обосновал. Правният извод за неоснователност на жалбата е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. При тези обстоятелства, за решението не се установява наличие на касационни основания от претендираните по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК