Решение № 8743 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2017 г.

Решение № 8743 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на частен съдебен изпълнител Г. С. Д. от гр. С., ул. "С." ..№..., ет. ..., ап. ..., против Решение № 777 от 13.02.2017 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 10506/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за прихващане или възстановяване № П-22221214041645-004-01/20.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 163/05.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано връщане на сумата от 7 996,21 лева, преведена за задълженото лице ЕТ "П. К.-Т." от специална сметка на ЧСИ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/. неправилна преценка на характера на оспорения пред АССГ данъчен акт и качеството на лицето, поискало възстановяване на погрешно преведена парична сума, което е довело до потвърждаване на нищожен акт на орган по приходите, издаден при пълна липса на материална компетентност; 2/. неправилни изводи на АС, че щом е платено задължение на длъжник на НАП няма значение дали е на правно основание и от кого; 3/. съдът е игнорирал обстоятелството, че конкуренцията между частни и публични вземания по аргумент на чл. 191, ал. 3 и 4 и 5 ДОПК и чл. 458 ГПК, при присъединяване на държавата като кредитор в изпълнителния процес по ДОПК, се провежда по реда на ГПК, а не на ДОПК. Ако е вярно, че погрешно преведени суми от сметката на ЧСИ на НАП не подлежат на връщане, тогава тази грешка променя реда за изпълнение на задълженията по ГПК по извършеното Разпределение; 4/. по същество, не става дума за недължимо платена сума на публично задължение, а за погрешно преведена сума при неспазване на реда на привилегиите, съгласно изготвено Разпределение, която подлежи на връщане. Тази сума не принадлежи на ЧСИ, а на привилегирования взискател, на когото ЧСИ е длъжен да я преведе, съгласно разпределението. Такова е и становището на главния публичен изпълнител и на ДД"ОДОП"; 5/. без връзка с конкретния случай съдът обсъждал разпоредбите на чл. 107, ал. 3, изр. трето ДОПК и чл. 16 от Закона за особените залози/З03/; 6/. в решението няма мотиви, освен, че макар и погрешно преведени сумите погасяват публично задължение и затова не подлежат на връщане. Изразява се оплакване и относно разноските с аргументи по тълкуването на чл. 78, ал. 8 ГПК. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на АПВ, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - ДД"ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото и съобрази следното: Административното производство пред ТД на НАП С. е започнало по писмо-заявление изх. № 16510 от 29.09.2014 г. /вх. № 14-10-03-84/02.10.2014 г./ на частен съдебен изпълнител Г. С. Д. от гр. С. /л. 39-гръб от делото на АССГ/, с което във връзка с изпълнително дело № 20137810400380, рег. № 781 с длъжник ЕТ "П. К. Т." със седалище и адрес на управление в гр. С., се иска възстановяване на погрешно преведена сума от 7 996,21 лв. от сметката на ЧСИ по сметка на приходния орган за погасяване на публични вземания на едноличния търговец. Заявлението е приложено с 4 бр. платежни нареждания от 23.09.2014 г. и не е спорно, че сумата е постъпила при адресата. Сезираният орган приема заявлението като искане по чл. 129, ал. 1 ДОПК и с Резолюция за извършване на проверка от 20.10.2014 г. за почва процедура по чл. 129 ДОПК. С процесния пред първоинстанционния съд Акт за прихващане и възстановяване от 20.11.2014 г. органът отказва възстановяване на сумата. Не е спорно пред административния орган, че процесната сума е дължима на НАП, но внесена при неспазване на реда на привилегиите, съгласно изготвено Разпределение по цитираното изпълнително дело. Съгласно това разпределение, взискател от първи и втори ред ипотекарен кредитор с вземане 122 120,68 лв. е "Р. Б."ЕАД, а взискател от следващ ред е НАП с вземане от 7 996,27 лв. В мотивите на акта се признава, че производството по чл. 129 ДОПК може да започне по искане на публичния длъжник или служебно, по инициатива на органите по приходите, а в случая процедурата започва по искане на частен съдебен изпълнител. Въпреки това, данъчният орган излага мотиви, че не са налице основания за възстановяването на сумата, защото съгласно чл. 129 ДОПК първо се извършва прихващане и едва след това се възстановява сума, ако е останалата такава. Посочените императивни правила са специални по отношение на чл. 136 ЗЗД вр. чл. 16, ал. 1 от Закона за особените залози. С Решение № 163 от 05.02.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. актът е потвърден по жалбата по административен ред. В решението са изложени съображения, че ЧСИ е активно-легитимиран да иска връщане на преведени суми поради чл. 24, ал. 2 от ЗЧСИ, който овластява ЧСИ да управлява и да се разпорежда със средствата на длъжника по специалната сметка, а единственият процесуален ред да предяви такова искане и по чл. 129 ДОПК. По същество, с решението се поддържа, че процесната сума е дължимо платена, доколкото НАП е кредитор на длъжницата, макар и хирографарен. Тъй като плащането погасява публичното вземане, без значение е кой е платил. Рискът от неправилно управление на паричните средства на длъжника бил за самия длъжник. Приходната администрация получила сумата на законно основание, при което няма неоснователно обогатяване. Нямало грешка при плащането нито относно субекта на изпълнението, нито относно размера на преведената сума, платена на основание на качеството на държавата като присъединен взискател по образуваното изпълнително дело. ЧСИ нарушил собственото си разпределение, за което носи отговорност по ЗЧСИ. С Решение № 5590 от 19.08.2015 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 2530/2015 г. жалбата на ЧСИ против процесния АПВ била отхвърлена като неоснователна. С Решение № 10848 от 18.10.2016 г. по адм. д. № 11879/2015 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, обявил нищожността на съдебното решение и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. С оспореното в настоящото производство Решение АССГ отхвърлил жалбата. Съдът приел, както и органите по приходите, че няма друг процесуален ред за искане на връщане на парични суми, преведени на приходен орган, освен този по чл. 129 ДОПК. Приел също, че дори да има друга процедура, компетентният орган да се произнесе е сезираният, поради което актът не е нищожен. По същество, преведените суми не били недължимо платени, поради безспорно наличните публични задължения на ЕТ "П. К. Т.", като плащането било в точния размер на задължението. Плащането погасява задължението, като е без значение кой е платил. ЧСИ платил от името на длъжницата, а законът не му дава правото на процесуален субституент да иска обратно връщане на платената сума, щом сумата е погасила съществуващ дълг. При нарушаване на реда за удовлетворяване на кредиторите в образуваното пред него изпълнително производство, ЧСИ носи отговорност по чл. 74 от ЗЧСИ. Цитирана е съдебна практика на ВКС относно правното положение на ЧСИ и паричните средства на длъжниците. Решението е правилно. Неоснователно е касационната оплакване за липса на мотиви на първоинстанционния съдебен акт. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдът е прегледал оспорения акт на всички основания за законосъобразност и подробно е мотивирал фактическите и правните си изводи. Правилно съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, доколкото именно ТД на НАП е сезиран с искането за връщане на преведената парична сума, правото на защита на жалбоподателя при издаването на акта е било гарантирано и издаденият АПВ е подробно мотивиран като са обсъдени всички доводи на жалбоподателя. Съгласно чл. 24 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/ частният съдебен изпълнител трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците. Частният съдебен изпълнител управлява и се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка. Паричните средства по специалната сметка не може да бъдат запорирани за задължения на частния съдебен изпълнител. Така е прието и в мотивите на цитираното от първоинстанционния съд Определение № 1164 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5646/2013 г. и др. Това означава, че извършеното от жалбоподателя плащане с 4-те платежни нареждания, по същество, е такова разпореждане с чужди средства, от името на длъжницата ЕТ "П. К. Т.". Следователно, правоотношението, прекратено с юридическия факт на плащането, е това между ЕТ и приходната администрация, а извършеното плащане погасява безспорно съществуващи публични вземания, като част от съдържанието на това правоотношение. Поради изложеното не е налице касационното оплакване, че плащането е лишено от основание. Както в потвърждаващото АПВ Решение на директора на Д"ОДОП" е посочено, с искането на ЧСИ до ТД на НАП се твърди, че той е нарушил собственото си разпределение в изпълнителното производство, погасявайки вземане към хирографарен кредитор преди това на привилегирован, ипотекарен. Затова неоснователни са касационните оплаквания, че с отказа за възстановяване на платените суми от данъчния орган е нарушено разпределението, а плащането е станало със средства на привилегирования взискател. Такова нарушение е извършил евентуално самият ЧСИ. Действително, рискът от неправилно управление на паричните средства на длъжника по сметката на ЧСИ е за самия длъжник, доколкото негови са средствата по специалната сметка, като този риск е компенсиран за всеки претърпял вреди от евентуална отговорност на ЧСИ по реда на чл. 74 от ЗЧСИ. Затова правилно, по същество, съдът е приел, че с точното превеждане на сумата на публичния дълг от името на длъжника, макар и от ЧСИ, дългът е погасен и няма основание за връщане недължимо платена сума. Именно защото материалното правоотношение е между длъжника и приходната администрация, частният съдебен изпълнител не може да иска в този случай възстановяване на чужди средства, без да е процесуален субституент, каквото качество законът не му дава, както правилно е приел административният съд. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съгласно представено писмо изх. № 23-30-10 от 09.10.2013 г. на Директора на Д"ОДОП" С. до ТД на НАП С., на стр. 43 от адм. д. № 2530/2015 г. на АССГ, в аналогичен на настоящия случай, е прието обратното на приетото с процесния АПВ и потвърждаващото го решение, а именно: че преведени по грешка суми от ЧСИ, които погасяват изискуеми публични задължения на длъжника, подлежат на връщане, което очевидно сочи на двоен стандарт в процедирането на приходната администрация. Касационната жалба е неоснователна и против решението в частта за разноските. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Нормативният акт, определящ минималните размери на адвокатските възнаграждения е Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по която е определен размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Затова чл. 78, ал. 8 ГПК, заедно с препращането към чл. 37 от Закона за правната помощ не е приложим. Предвид изложеното, оспореното решение не е постановено при пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 730 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение