Решение № 12255 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2014 г.

Решение № 12255 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Иванов Найденов от гр. София срещу решение № 2032 от 28.03.2014 г., постановено по адм. дело № 4071/2012 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът - НЕЛК гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Валентин Найденов против ЕР на НЕЛК № 0110 от зас. 035 от 5.03.2012 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 2658 от 18.11.2011 г., Общи заболявания при V-та МБАЛ София, с което е отменен болничен лист № 1648188 от 1.08.2011 г., издаден от ОЛКК към XXIII ДКЦ - София. За да постанови решението си в този смисъл административният съд е приел, че обжалваният административен акт е законосъобразен, като постановен при правилно прилагане на материалния закон. Така постановеното решение е неправилно. С ЕР на ТЕЛК № 2658 от 18.11.2011 г., Общи заболявания при V-та МБАЛ София е отменен болничен лист № 1648188 серия А-2007 г., издаден на Валентин Иванов Найденов. Последният е обжалвал цитираното ЕР на ТЕЛК, като в отговор на това е издадено ЕР на НЕЛК № 0110 от зас. 035 от 5.03.2012 г., с което обжалваното ЕР на ТЕЛК е било потвърдено, като са посочени следните мотиви: В ксерокопие на ЛАК на 20.07.2011 г. е отразен клиничен преглед от невролог с оскъдна анамнеза, без описан неврологичен статус. Отбелязано е допълнително включване на Нивалин в терапията, без да е отразено за каква отпадна симптоматика се включва и с предложение до ЛКК за продължаване на временната неработоспособност с 30 дни, считано от 31.07.2011 г., без да е описано състояние на такава и при положение, че лицето е с предхождащ болничен лист до 30.07.2011 г. вкл. През този период от време не са направени изследвания за диагностично уточняване при приета диагноза "Дископатия". Приложената Rö-графия на лумбални прешлени е осъществена по-късно /м. 11.2011 г./ - с данни за начална спондилоза и остеохондроза. В цитираното ЕР на ТЕЛК е посочено още, че в представения амбулаторен лист от 20.07.2011 г. преглед от невролог с приета диагноза "увреждане на нервни коренчета и плексуси" е описан вертебрален и радикуларен синдроми в дясно - статус 10 дни по-рано от датата на издаването на болничния лист с мнение за временна неработоспособност за 30 дни, което е в нарушение на чл. 9, ал. 1 от НМЕ. Посочено е, че в ЛАК е сложен и попълнен само печата на комисията, нечетливи печати на членовете на комисията с подписи, без отразен клиничен преглед и лечение, в нарушение на чл. 27, ал. 1 и ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. От данните по делото се установява, че Валентин Найденов има значителен период от временна неработоспособност, който обхваща времето от 1.06.2011 г. до 28.11.2011 г. Всички болнични листове за период от 30 дни са с една и съща диагноза по МКБ - G54 - "Увреждания на нервни коренчета и плексуси". Процесният болничен лист от 1.08.2011 г. е издаден след като е бил проведен преглед с невролог, видно от представения амбулаторен лист от 20.07.2011 г. и определя отпуск 30 календарни дни - от 31.07.2011 г. до 29.08.2011 г. вкл., като в поредността на болничните листове той се намира по средата на целия период на неработоспособност. След него са издавани следващи болнични листове, което според вещото лице предполага, че оплакванията не са отзвучали. В периода 27.02 - 3.03.2012 г. жалбоподателят е провел стационарно лечение в Първа МБАЛ София, като в издадената епикриза е отразено, че от около половин година същият се оплаква от болки в областта на врата между плешките и в поясно-кръстцовия сегмент на гръбнака, като оплакванията в последния месец са се засилили. От назначената по делото съдебно - медицинска експертиза вещото лице д-р Стайко Сарафов е направило заключение, че: 1. За периода, за който е издаден болничен лист № 1648188 от 31.07.2011 г., а именно 31.07.2011 г. - 30.08.2011 г. жалбоподателят най-вероятно е страдал от заболяването, описано в посочения болничен лист; и 2. Описаното в болничния лист заболяване в зависимост от тежестта му и другите му специфики, по-вероятно обосновава, отколкото не обосновава временна неработоспособност, като приблизителният период е 20 дни. С оглед на всички доказателства по делото - издадените болнични листове за дълъг период от време с една и съща диагноза ("Увреждане на нервни коренчета и плексуси"), последващото лечение на жалбоподателя в Първа МБАЛ София, както и от заключението на вещото лице, което административният съд е игнорирал необосновано, може да се направи извод за здравословното състояние на жалбоподателя през процесния период, а именно, че същият е боледувал от посоченото в отменения болничен лист заболяване. НЕЛК е мотивирала извода си за недоказано състояние на временна неработоспособност въз основа на факта, че е нарушен чл. 27, ал. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ, съгласно който при издаване на болничен лист ЛКК вписва в ЛАК на болния всички реквизити по чл. 23, ал. 1, т. 2 и 3 от Правилника. В конкретния случай неизпълнението на процесуалното изискване за отразяване в ЛАК на извършения клиничен преглед не е опорочило волеизявлението на административния орган от гледна точка на правилността на преценката за наличие на състояние на временна неработоспособност като основание за ползване на отпуск. Осигуреното лице не следва да търпи неблагоприятни правни последици от неизвършеното вписване на прегледа в ЛАК, което не се свързва с негово виновно поведение. В този смисъл е и решение № 14094 от 8.11.2012 г., постановено по адм. дело № 4759/2012 г. на ВАС, шесто отделение. С оглед на това като е приел, че издаденият административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Валентин Найденов срещу ЕР на НЕЛК № 0110 от зас. 035 от 5.03.2012 г., административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което обжалваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,