Решение № 7217 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2010 г.

Решение № 7217 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2010 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 18.12.2009 г. по адм. д. № 1274 от 2009 г. Пловдивският административен съд е отменил решение № 131 от 08.07.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4911045007 от 02.06.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с които е наредено Никола Петров Николов от Първомай да възстанови неправилно получената пенсия от 12.07.2007 г. до 31.05.2009 г. в размер на 711,19 лв. заедно с лихва за забава. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е изложено в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Административният съд е констатирал, че на Никола Петров Николов /наследодател на ответниците в това производство/ е отпусната пенсия за изслужено време и старост, считано от 04.11.2009 г. на основание § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, че с последващо разпореждане от 12.05.2009 г. е била намалена пенсията му поради наличието на осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 2 КСО за времето от датата на уволнението до отпускането на пенсията /13.09.2004 г. - 03.11.2006 г./ и че с обжалваното разпореждане от 02.06.2009 г. е постановено неправилно получената пенсия да се възстанови от същия, че след образуване на делото той е починал и производството е продължило в лицето на неговите наследници. При тези констатации административния съд е приел, че неправилно получената пенсия не подлежи на връщане от пенсионера поради това, че е бил добросъвестно лице по смисъла на чл. 114, ал. 2 КСО, независимо, че не е уведомил пенсионния орган за влязлото в сила съдебно решение, с което той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Това становище на административния съд е правилно. В случая, след като пенсията правилно е била отпусната, е настъпил нов факт /осигурителен стаж при незаконно уволнение/, който е давал основание на пенсионния орган да намали пенсията. В този случай пенсионерът не е знаел за наличието на основание за намаляване на получаваната от него пенсия. След като е имал съзнанието, че за него съществува право да получи пенсиите, правилно е прието, че отпада за него задължението да ги върне, т. е. той се счита за добросъвестен. След като не е налице укрит осигурителен стаж, без значение е дали неправилната преценка на пенсионера се дължи на факти или на право. Освен това, правото на пенсия е лично и то не може да бъде наследявано. С оглед на това неправилно получена пенсия от пенсионер, който е починал не се връща от наследниците. Когато почине пенсионерът, правото му да получава пенсия се погасява, тъй като то е право с оглед личността на осигуреното лице и като такова то не може да бъде предмет на наследствено правоприемство. Заедно с това не възниква и задължение за наследниците да възстановят надвзетата от пенсионера пенсия. Наследниците не са длъжници по задължението за връщане на надвзетата пенсия. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,