Решение № 11019 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15823/2011 г.

Решение № 11019 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15823/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ" - София против решение № 4653 от 27.10.2011 г., постановено по адм. д. № 4889/2009 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на Джон Патрик Мийд, гражданин на Р Ирландия е отменен РА № 214001237 от 25.06.2007 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП София-град, в частта, изменен с решение № 2064/12.12.2007 г. относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 1 056 148,20 лева за данъчен период месец ноември 2006 г. във връзка с налични активи към датата на регистрация по ЗДДС по фактури с издател "Крит" ЕООД. Със същото решение ответната дирекция е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 43415 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу РА в обжалваната част вкл. и в частта относно присъдените разноски като се поддържа, че те са многократно завишени. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - Джон Патрик Мийд оспорва жалбата чрез процесуалния си представител по делото по съображения в писмени бележки и в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба по отношение на материалната законосъобразност на решението, в частта, с която е отменен РА. Счита, че жалбата е основателна по отношение частта на решението, с която са присъдени разноски на жалбоподателя. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на първо отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й съдът приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд е променен резултата по подадената справка-декларация по ЗДДС за м. 11.2006 г. от Джон Патрик Мийд, гражданин на Република Ирландия. Промяната е направена в няколко посоки, а именно - променена е данъчната основа на декларираните облагаеми доставки чрез намаляването й от 10 544 075,11 лв. на 6 350 691,64 лева, респективно намален е начисления ДДС от 2 108 815,02 лева на 1 270 138,33 лева; увеличена е облагаемата данъчна основа по ф. № 2/22.11.2006 г. чрез включване в нея на местен данък, такса за вписване и нотариална такса; променена е декларираната данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит, респективно размера на начисления ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит. Първата промяна е направена в резултат на констатациите, че декларираната сума е данъчната основа по фактура № 2/22.11.2006 г., издадена от Джон Патрик Мийд на "ДСК Лизинг" АД с предмет на доставка продажба на недвижими имоти съгласно нотариални актове от 22.11.2006 г. Констатирано е, че собствеността на сградата съгласно представените нотариални актове е на Джон Патрик Мийд и Мишел Мери Мийд без да е установено, кой на какви идеални части е собственик. Прието е, че Джон Мийд е следвало да издаде фактура за 1/2 ид. ч. от имота на цена, представляваща 1/2 от продажната цена, уговорена в нотариалните актове. Прието е, че стойността на фактурите следва да включват половината от продажната цена плюс размера на местния данък от 2%, плюс нотариалната такса, плюс таксата за вписване по ЗДТ. Определена по този начин, данъчната основа на издадената фактура според приходния орган би следвало да е 6 350 691,64 лв. а начисления ДДС в размер на 1 270 138,33 лева. Третата промяна в СД е резултат от непризнаването на правото на данъчен кредит на ревизирания субект по 17 броя фактури, издадени от "Крит" ЕООД. Данъчната основа на доставките с право на пълен данъчен кредит е намалена от приходния орган със сбора от данъчните основа по 17 броя фактури, издадени от "Крит" ЕООД, включени от Джон Мийд в описа на наличните активи по чл. 68 от ЗДДС при регистрацията му по ЗДДС. Установено е, че лицето е регистрирано по ЗДДС на 22.11.2006 г. чрез акредитирания си представител. На 23.11.2006 г. е подаден опис на наличните активи, в който са отразени процесните 17 бр. фактури с предмет на доставка: "плащане по покупко-продажба на недвижим имот от обект "административно-жилищен комплекс, бул. "България, корпус "Б"." Сборът от данъчните основи на тези 17 фактури е 10 561 482,00 лв., а начисленият ДДС е общо в размер на 2 112 296,40 лв. На основание сключен предварителен договор от 12 април 2005 г. с "Крит" ЕООД, Джон Мийд в качеството му на купувач на недвижимия имот, описан в него е извършвал плащания, като за всяко от плащанията продавачът "Крит" ЕООД е издавал отделни данъчни фактури с начислен ДДС в тях. С ревизионния акт е прието, че тези авансови плащания не представляват активи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което е отказано на жалбоподателя признаване на данъчен кредит по фактурите, които ги удостоверяват. По този начин декларираният размер на данъчния кредит е намален със сбора от начисления ДДС по тези фактури или намалението е със сумата от 2 112 296,40 лева. В резултат на горепосочените промени приходният орган е променил декларирания резултат по СД за м. 11.2006 г. от ДДС за възстановяване в размер на 670 901,18 лв. в ДДС за внасяне в размер на 411 315,16 лева въз основа на която сума е определена и лихва за забава в размер на 29 343,20 лева. При оспорването по административен ред, директорът на дирекция "ОУИ" - София е приел, че са налице изискванията на чл. 68, ал. 2, т. 1 ЗДДС (отм.). Преценено е, че "активът" няма задължително материално-веществена форма, а по процесните фактури за жалбоподателя е възникнало "вземане", което е краткотраен актив по смисъла на чл. 14, ал. 3 от ЗСч., т. е. актив по смисъла на ЗСч. По тези съображения решаващият орган е приел, че незаконосъобразно на това основание е отказано възстановяване на данъчен кредит в пълен размер по въпросните 17 броя фактури за авансови плащания, издадени от "Крит" ЕООД. Решаващият орган е приел обаче, че данъчният кредит по тези фактури незаконосъобразно е упражнен в пълен размер. Посочено е, че на Джон Патрик Мийд следва да бъде признато 1/2 от претендирания данъчен кредит в размер на 1 056 148,20 лева, тъй като е придобил имотите заедно със съпругата си Мишел Мийд. Посочено е, че в случая би следвало да бъде приложен подхода, възприет от ревизиращите органи при определяне на данъчната основа на облагаемите доставки на ревизираното лице, който не е оспорен от лицето. По този начин, решаващият орган е преценил, че резултатът за процесния данъчен период-м. 11.2006 г. се променя от ДДС за внасяне в размер на 411 315,1 6 лева на ДДС за възстановяване в размер на 644 833,04 лева. Посочено е също така в решението, че тъй като за данъчен период м. 12.2006 г. резултатът е ДДС за внасяне в размер на 667 419,80 лева, в случай, че последният не е внесен, между двете суми да се извърши прихващане. За да отмени РА в оспорената изменена с решението на решаващия орган част, административният съд е приел в мотивите си, че е издаден в нарушение на материалния закон. Приел е за безспорно, че жалбоподателят и съпругата му са чуждестранни лица, граждани на Република Ирландия. Съдът е цитирал разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), съгласно която личните отношения между съпрузите се уреждат от тяхното общо отечествено право. Позовал се е и на ал. 3 от същия чл. на КМЧП, според която имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения. В тази връзка съдът е посочил, че според действащия в Ирландия Закон за статута на омъжените жени от 1957 г. съпруг и съпруга могат да придобиват, да притежават и да се разпореждат с имущество заедно или като съвместни собственици и могат да упражняват всяко съвместно право, което им дадено, по такъв начин все едно не са женени. Според съда, при положение, че решаващият орган е приел наличие на материалноправните предпоставки на чл. 68, ал. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.) за приспадане на право на данъчен кредит по отношение на жалбоподателя, незаконосъобразно е намалил размер му до 1/2, тъй като гражданското състояние на регистрирано по ЗДДС лице е неотносимо. В противен случай, според съда, би се стигнало до дискриминационно приложение на ЗДДС спрямо регистрирани лица, които са семейни спрямо такива, които не са в брак, тъй като последните биха получили пълния размер на данъчния кредит. В мотивите на решението е посочено, че РА противоречи на режима на приспадане на данъчен кредит, който цели да облекчи изцяло данъчно задължените лица по смисъла на ЗДДС, които са получатели по облагаеми доставки, от тежестта на платения от тях ДДС във връзка с тези доставки. Допълнително съдът е изложил съображението, че ако се приеме обратното, би означавало съпругата на жалбоподателя, която не е регистрирана по ЗДДС, да не може да упражни правото си на данъчен кредит, съответстващо на частта й в придобитото по процесните фактури, което е в противоречие с принципа на неутралност при понасянето на тежестта от ДДС. Решението на административния съд е правилно. Спорният въпрос пред съда е бил относно променения резултат по СД за м. 11.2006 г. и в частност, ревизираното лице има ли право изцяло да ползва данъчния кредит по въпросните 17 бр. фактури или има право само на 1/2 от него. Безспорно по делото е, че ревизираното лице и неговата съпруга не са български граждани, а са ирландски граждани. Безспорно е, че въпросните 17 бр. фактури са издадени във връзка с предварителния договор с "Крит" страна по който е само Джон Мийд. От декларацията на Мишел Мери Мийд (лист 196), представена в хода на ревизията е видно, че се прави признание, че паричните средства, платени по тези фактури са лична собственост на Джон Мийд и не представляват съпружеско имущество. При тези данни, вземанията от "Крит", възникнали по силата на тези фактури и признати като активи от решаващия орган са само за Джон Мийд. Въпреки това, видно от Нотариален акт № 40/2006 г., с който продавачът по предварителния договор е прехвърлил собствеността на имотите върху купувача е, че редом с Джон Мийд като купувач в този договор е посочена и съпругата му Мишел Мийд. В нотариалния акт не се сочат частите на съсобствениците, поради което на основание чл. 65, ал. 1 от Кодекса за международно частно право във връзка с чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността за определянето им е приложима презумпцията, установена в посочената разпоредба от ЗС и частите им следва да се считат равни. Следователно, от горепосочените обстоятелства следва, че недвижимият имот, заплатен с лични средства на Джон Мийд е придобит в съсобственост заедно със съпругата му Мишел Мийд при равни части в собствеността. Установено е, че целият имот по нотариален акт № 40, няколко месеца след придобиването му е продаден от Джон и Мишел Мийд на трето лице - "ДСК Лизинг" АД като за продажбата му е издадена данъчна фактура № 2/22.11.06 г. (във връзка с която приходният орган е променил размера на декларираните облагаеми доставки по СД за м. 11.06 г.) само от Джон Мийд за цялата продажна стойност, респективно е начислен ДДС върху цялата продажна стойност. От посочените обстоятелства следва, че с целия имот е извършена последваща облагаема сделка, за която е издадена данъчна фактура само от единия от съсобствениците за цялата стойност на имота, респективно начислен е ДДС върху цялата стойност на имота. При това положение, основателно е преценено от административния съд, че ако на жалбоподателя се признае частично правото на данъчен кредит, въпреки че той изцяло е направил разходите за инвестиции във връзка с придобиването на недвижимия имот и изцяло той е заплатил начисления ДДС върху тези разходи, би означавало, че данъчният субект не би се освободил изцяло от тежестта на платения ДДС за този имот, което е целта на режимът на приспадане. От друга страна, отказът да бъде признат изцяло данъчния кредит на Джон Мийд по процесните фактури не може да се обоснове и с превенцията срещу данъчна измама, тъй като в конкретния случай не съществува опасност от такава. Фактурите са издадени само на ревизираното лице, поради което именно то и само то може да упражни правото на данъчен кредит по тях. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че като е стигнал до извода за незаконосъобразност на отказа на данъчен кредит за част от платения ДДС по процесните фактури, съдът е приложил правилно материалния закон. Неправилно обаче, в тази връзка съдът не се е занимал с въпроса относно кой и в какъв размер дължи ДДС по ф. № 2/22.11.06 г., издадена във връзка със сделката на разпореждане с процесния недвижим имот. Този въпрос е във връзка с въпроса относно правото на данъчен кредит по придобивната сделка на същия имот и изисква еднаквото му решаване. За да намали размера на декларираната данъчна основа на облагаемите доставки, приходният орган е приел, че ревизираното лице е следва да декларира само половината от данъчна основа по издадената от него ф. 2/22.11.2006 г. на "ДСК Лизинг" АД. Този извод е неправилен, поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби по същите съображения, които по-горе се изложиха относно правото на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните 17 бр. фактури. След като фактурата за продажбата на имота е издадена само от името на Джон Мийд, но касае разпореждане с целия имот, то законосъобразно е издателят на фактурата да начисли ДДС върху цялата облагаема стойност. Следователно, приходният орган неправилно и незаконосъобразно е коригирал декларираната стойност на извършените облагаемите доставки, респективно на начисления ДДС по СД, подадена от ревизираното лице за м. 11.2006 г. Неоснователна е жалбата на касатора и в частта относно присъдените на жалбоподателя разноски по делото от първоинстанционния съд. Размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е в рамките на размера, определен в съответствие с § 2 от ДР на Наредба № 4 относно минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд