Решение № 4856 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1911/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сити Кеш" ООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 4024/19.12.2024 г. по адм.дело 767/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменен по жалба на В. Ж. Д. мълчалив отказ на "Сити Кеш" ООД в качеството му на администратор на лични данни да предостави на жалбоподателя по искане от 13.08.2024 г. копия на всички носители на личните му данни - договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и др. и е върната преписката на "Сити Кеш" ООД за ново произнасяне по искането при съобразяване с дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано постановено в нарушение на материалния закон и при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му Ответникът по касационна жалба - В. Ж. Д., чрез процесуален представител в писмена молба и писмена защита, иска оставяне на решението в сила и присъждане на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. За да постанови решението си, АС е изложил мотиви, че в искане от 13.08.2024 г. Д. на основание чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС)2016/679 на Европейския парламент и на Съвета е пожелал да му бъде предоставена информация относно обработваните от дружеството негови лични данни, целите на обработване, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване за периода от 13.08.2019 г. до 13.08.2024 г. Поискал да му бъдат предоставени и всички носители на лични данни - договори, стандартни европейски формуляри и други. На 02.09.2024 г. на посочения от жалбоподателя електронен адрес е получен имейл от "Сити Кеш" ООД с приложения, съдържащи обобщение на обработваните му лични данни, посочени са и целите на обработването, но без поисканите копия от носителите на лични данни - в случая договор за потребителски кредит, като в писмото няма и изричен отказ за предоставянето му. Предвид установените факти АС е приел, че по искането за предоставяне на копия от всички носители на личните данни е формулиран мълчалив отказ на администратора на лични данни, който противоречи на материалноправната разпоредба на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679 , съгласно който администраторът на лични данни при надлежно искане на субекта на лични данни е длъжен да предостави и копие от личните му данни, които са в процес на обработване. Предвид тълкуването на нормата в решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С- 487/21 в правото да се получи копие от личните данни се включва и правото да се получи копие от документа ,съдържащ личните данни, когато това е необходимо за упражняване правата на субекта на данните . В случая предоставянето на копието от документите с лични данни е необходимо предвид преценката на субекта на данни дали да поиска изтриване на личните му данни от администратора. Решението е правилно. Правилна е преценката на АС за наличие на формиран мълчалив отказ на администратора на лични данни по част от искането по чл.15 от Регламент (ЕС)2016/679 на субекта на данните, а именно относно предоставянето на копия от документите - носител на личните данни на Д.. Твърдението на касатора, че не е длъжен да предостави копия от документите- носители на личните данни противоречи, както на разпоредбата на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679, така и на тълкуването й в цитираното решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С- 487/21, което е интерпретирано в съответствие със съдържанието му от АС. Следва да се отбележи, че решението на СЕС е задължително за всички съдилища в страните - членки на ЕС, поради което позовавайки се на него, съдът не е нарушил приложимото материално право. В случая от цитираното писмо на касатора от 02.09.2024 г. е видно, че спорът е за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит между ответника по касация и касатора. При това положение са недоказани твърденията на кредитора, че не следва да му се предоставя копие от договора поради задължението за защита правата на трети лица. По отношение на целта на предоставяне на копия от документите - с оглед ефективно упражняване на правата по чл.17 и следващите от Регламент (ЕС)2016/679, настоящият съдебен състав споделя изложеното от АС, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК мотивите в тази насока не следва да бъдат повтаряни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В случая ответникът по касация не е направил разноски за касационното производство и не претендира такива. Претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за касационната инстанция на адв. М. Мавров, управител на Еднолично адвокатско дружество Мавров, не може да бъде уважена, поради съдържанието на чл.38, ал.2, изр. първо от Закона за адвокатурата, според който в случаите по ал. 1 (тоест на оказана безплатна адвокатска помощ), ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Тоест Законът за адвокатурата изисква две кумулативно необходими предпоставки, за да бъде осъдена насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на другата страна. Първата е да е оказана безплатна адвокатска помощ, която е налице в случая и втората - насрещната страна да е осъдена за разноски в същото производство (в случая настоящето касационно производство) , тоест да има осъдителен диспозитив, присъждащ реално направени разноски на страната, на която е оказана безплатна адвокатска помощ . Поради липсата на втората кумулативно необходима предпоставка по чл.38, ал.2 ЗА няма възможност за присъждане и на адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение