Решение № 14532 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12690/2018 г.

Решение № 14532 от 30.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12690/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пловдив, против решение № 1884/30.08.2018 г., постановено по адм. дело № 2863/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което съдът по жалба на Р. Николов е отменил решение № 2153 – 15-103/20.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 3045-15-7/24.08.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, с което лицето е задължено да възстанови неоснователно изплатената му сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 12 114,04 лева, от които главница за периода 01.01.2005 г. до 31.05.2015 г. в размер на 6804,22 лева и лихва в размер на 5309,82 лева, начислена към 24.08.2015 година. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето от АПК. Претендира се неговата отмяна, като съдът постанови друго, с което да отхвърли оспорването срещу административен акт. Ответникът – Р. Николов от [населено място], област [област] - не изразява становище по подадената касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Пловдив е решение № 2153 – 15-103/20.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 3045-15-7/24.08.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, с което е разпоредено Р. Николов да възстанови неоснователно изплатената му сума за пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 12 114, 04 лева, от които главница за периода 01.01.2005 г. до 31.05.2015 г. в размер на 6804, 22 лева и лихва в размер на 5309, 82 лева, начислена към 24.08.2015 година. С решението на органа по същество е прието, че част от задължението на Р. Николов е погасено по давност за периода 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 6419, 66 лева, от които 2661, 23 лева главница и лихва 3758, 43 лева. В останалата част, която е предмет на оспорване пред съда, вземането към държавното обществено осигуряване не е погасено по давност. В административния акт са изложени мотиви за дължимостта му, тъй като на осн. чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, ведно с лихвата по чл. 113 КСО, т. е. задължението възниква, когато лицето действа недобросъвестно. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспоренoтo решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при правилно приложение на административнопроизводствените правила, но при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон. Изложени са подробни мотиви, че в случая административният орган не е доказал при условията на главно и пълно доказване в процеса, недобросъвестност у жалбоподателя при получаване на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за да бъде постановено връщане на основание чл. 114 КСО. Решението правилно. Спорът между страните по настоящото дело се свежда до наличието на недобросъвестно поведение на лицето като предпоставка за ангажиране на отговорността му за възстановяване на неправилно получените суми за пенсии за инвалидност поради общо заболяване /ИОЗ/. По делото е установено от фактическа страна, че Р. Николов е подал заявление вх. № 26916/24.06.2002 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ИОЗ) като е декларирал, че не се осигурява от 21.02.1991 г. С разпореждане № 4 от 28.08.2002 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ - Пловдив пенсията му е отпусната от 01.01.2002 г. Базисният период от който е определен размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване е формиран само от доход за 3-годишен период по чл. 70, ал. 3, изречение първо от КСО в относимата редакция. Личната пенсия за ИОЗ на Николов е отпусната при осигурителен стаж 19 г. 05 м. и 25 дни за периода от 08.07.1957 г. до 20.02.1991 г. и осигурителен доход за периода 30.12.1982 г. до 16.10.1989 г. Със заявление вх. № МП-5335/22.01.2015 г. Николов е поискал личната му пенсия за ИОЗ да бъде изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, като е представил трудова книжка № 8/07.05.1999 г. Със заявление вх. № МП-5340/22.01.2015 г. е поискал личната му пенсия за ИОЗ да бъде изменена на основание чл. 21, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, като се вземат предвид данните по чл. 5, ал. 4 КСО, налични в Регистъра на осигурените лица към датата на подаване на това заявление. Във връзка със заявеното искане от пенсионния орган служебно е извършена проверка относно осигурителен доход на лицето В резултат на проверката е констатирано, че са подадени данни за осигурителен доход към ЕТ "Н. Генчев – Тракийски строител" – Чирпан от 01.05.1999 г. до 31.12.1999 г. и в "Тракийски строител" ЕООД – Чирпан от 01.01.2000 г. до 31.08.2002 г., т. е. има положен стаж до началната дата на пенсията за ИОЗ – 01.01.2002 г. и осигурителен доход, който съгласно чл. 75-77 КСО в относимите редакции задължително участва в определянето на размера й. В резултат на това административният орган е приел, че декларирането на неверни обстоятелства от страна на лицето по отношение на края на положения от него стаж преди датата на отпускане на пенсията е довело до определянето и изплащането на лична пенсия за ИОЗ в по-висок от полагащия му се размер. На основание чл. 96, ал. 1, т. 6 КСО с разпореждане № [ЕГН]/ Протокол № 01154/23.04.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив е изменено разпореждане № [ЕГН]/28.08.2002 г. по отношение на осигурителния стаж, базисния период и дохода, от които е изчислена пенсията за ИОЗ на Р. Николов и с разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01154/23.04.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив е определен действително полагащият се размер на пенсията за ИОЗ, след включване и на осигурителния доход на Николов, получен след 01.01.1997 г. Административният орган е приел, че след като определеният с разпореждане № [ЕГН]/28.08.2002 г. размер на пенсията е по-голям от действително полагащият му се, то това се дължи на недобросъвестното му поведение, изразяващо се в деклариране на невярна информация в заявление вх. 26916/24.06.2002 г. относно датата на прекратяване на осигуряването му и на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 КСО е издадено оспореното в настоящето съдебно производство разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 3045-15-7/24.08.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив за възстановяване на изплатените в повече суми за пенсии, ведно с лихвата по чл. 113 КСО. Решението на Административен съд – Пловдив е постановено при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за делото. Изводът на административния съд, че лицето е било добросъвестно при получаване на пенсията е законосъобразен. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО длъжностното лице издава разпореждания за възстановяване на неправилно получени суми за пенсии, които се връщат от лицата, само в случай, че са ги получили недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. С влязло в сила решение № 274 от 24.02.2017 г. по адм. дело № 1218/2016 г. на Административен съд Пловдив е отменено решение № 2153-15-121 от 03.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № 01028/21.01.2016 г. на ръководителя на "ПО" при същото ТП на НОИ и е изпратена преписката на органа за ново произнасяне по заявление вх. № 2109-15-935/23.09.2015 г. Съдът е приел, че с издаването на посоченото разпореждане от 21.01.2016 г., с което пенсията за ИОЗ на Николов е преизчислена по реда на чл. 21, ал. 3 от НПОС, ръководителят "ПО" при ТП на НОИ Пловдив се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. В тази връзка, както правилно е приел и решаващият състав, фактическите основания за издаване на оспореното разпореждане № [ЕГН]/ протокол № 3045-15-7/24.08.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Пловдив, не са установени в развилото се административно производство, което налага продължаване на административно производствените действия по заявление с вх. № 2109-15-935/23.09.2015 г. на Р. Николов и в тази връзка процесното разпореждане от 24.08.2015 г. не обосновава недобросъвестността на лицето. Първоинстнционният съд е подложил на обоснована преценка обстоятелствата по делото във връзка с поведението на Р. Николов и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните. В разглеждания случай липсват доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че лицето съзнателно се е възползвало от неистински документи или документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия в по-висок размер, още повече, че същият не е извършил каквито и да било действия, с които да въведе в заблуждение администрацията. Съгласно чл. 114, ал. 2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на лимитативно регулираните случаи по т. 1 - т. 3. На основание чл. 114, ал. 6 КСО споровете за добросъвестност се решават по реда на Глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Липсват съществени елементи от предпоставката "недобросъвестност" от обективно и субективно естество – настъпили правопроменящи или правоизключващи факти, съзнателното им укриване от дееца и постигане на неправомерна цел, като резултат от това. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на Николов е било необходимо да бъде безспорно установена от административния орган, което той не е сторил до приключване на устните състезания по делото пред първата съдебна инстанция. В този смисъл е и константната практика на ВАС, VІ отделение: Решение № 11095/25.09.2017 г. по адм. д. № 1339/2017 г., Решение № 1234/04.02.2008 г. по адм. д. № 9467/2007 г., Решение № 6207/27.05.2008 г. по адм. д. № 1440 от 2008 г., Решение № 11902/13.10.2009 г. по адм. д. № 7531 от 2009 г., Решение № 3997/21.03.2011 г. по адм. д. № 8559/2010 г., Решение № 5171/12.04.2011 г. по адм. д. № 10452/2010 г., Решение № 4132/22.03.2012 г. по адм. д. № 13436/2011 г., Решение № 5372/24.04.2018 г. по адм. д. № 14182/2017 г., Решение № 7001/29.05.2018 г. по адм. д. № 2112/2017 г., Решение № 14874/03.12.2018 г. по адм. д. № 4969/2018 година. Ето защо, като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване следва да бъдат отменени, Административен съд Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение