Решение № 4657 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2015 г.

Решение № 4657 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7441/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Иван Митов Петров срещу решение № 3253 от 12.05.2015 г. постановено по адм. дело № 11344 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Петров против Правила за образуване на цената на еднократно пътуване и превозните документи за масов градски транспорт на територията на Столичната община (Правилата), приети с решение № 24 по протокол № 19 от 11.12.2000 г. на Столичния общински съвет, на основание чл. 42, ал. 2 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община, отм., приета с решение № 36 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. (Наредбата). Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилен. Твърди, че ответник по делото може да е само юридическо лице, т. е. - само Столична община. Тя обаче не е призовавана и не е участвала в първоинстанционното производство. Наред с това излага, че решението е неправилно. Сочи, че съдът е бил длъжен служебно, но не се е занимал с въпроса, как е била определена цената за еднократно пътуване и дали тя не е определена произволно. Съдът не е проверил по какъв начин се изчислява пробега на километрите на транспортните оператори, колко от пробега в километри е реално направен, какви са точно разходите за реализацията на всеки един от операторите. Липсва мотивиране, защо в базисната себестойност на еднократното пътуване за определен вид оператор се включва и базовата себестойност предвидена за друг транспортен оператор. В правилата се съдържат остарели термини и неточности. С отмяната на Наредбата автоматично се отменят и Правилата издадени въз основа на нея, без значение, че издаването им е с отделно решение. По чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правомощието на общинския съвет е от 2006 г., съответно преди това не е могло да се издава решение, основаващо се на тази разпоредба. Предвид посоченото счита, че решението следва да бъде отменено, като бъдат отменени и оспорените от него Правила. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на решението на АССГ, поради липса на предмет на обжалване. Сочи, че в т. 12 от Правилата е посочено, че се издават на основание чл. 42, ал. 2 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване на територията на Столична община. Тази Наредба е отменена с нова, в сила от 01.09.2008 г. С отмяната на Наредбата от 2000 г. се отменят и приетите въз основа на нея Правила. Те биха могли да се прилагат и при действието на Наредбата от 2008 г., ако не й противоречат, но това не изрично е посочено в нея. Жалбата до АССГ е от 14.10.2013 г., когато е отменена и Наредбата от 2008 г. и е в сила, от 26.09.2013 г., Наредба за реда и условията на пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столичната община. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Иван Митов Петров против Правила за образуване на цената на еднократно пътуване и превозните документи за масов градски транспорт на територията на Столичната община, приети с решение № 24 по протокол № 19 от 11.12.2000 г. на Столичния общински съвет, на основание чл. 42, ал. 2 от Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община, отм., приета с решение № 36 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че с решение № 36 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет е приета Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община. Съгласно чл. 42, ал. 2 от Наредбата, цените на превозните документи се определят и променят съгласно Правила за образуване на цените на превозните документи за масовия градски транспорт на територията на Столичната община, след одобрение от Столичния общински съвет. С решение № 24, протокол № 19 от 11.12.2000 г. Столичният общински съвет е приел Правила за образуване на цената на еднократно пътуване и превозните документи за масов градски транспорт на територията на Столичната община и е определил цена на еднократно пътуване с превозните средства на масовия градски транспорт, считано от 01.01.2001 г. в размер на 0, 40 лв., както и произтичащите от това промени в Наредбата за превоз на пътници и условията за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община. Приложение 1 към посоченото решение са Правилата, приложение 2 са образци на билети и абонаментни карти на "СКГТ Холдинг" ЕАД, приложение № 3 са цени на билети и абонаментни карти за масовия градски транспорт. Столичният общински съвет не е вземал решения за промяна на Правилата или за тяхната отмяна. Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община, приета с решение № 36 по протокол № 8 от 14.03.2000 г. на Столичния общински съвет, е отменена с Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община, приета с решение № 458 по протокол № 17 от 24.07.2008 г., в сила от 01.09.2008 г. Приетата през 2008 г. Наредба е отменена с Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, приета с решение № 520 по протокол № 48 от 26.09.2013 г., изм. и доп. с решение № 617 по протокол № 52 от 21.11.2013 г. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че отмяната на Наредбата, на основание на която са приети Правилата, не поражда автоматично тяхната неприложимост и отмяна. Посочил е, че Правилата са приети с отделно решение на Столичния общински съвет (решение № 24 по протокол № 19 от 11.12.2000 г.), съобразно правомощието му по чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. Приел е, че същите не са издадени по прилагането на закон, който да е отменен и нормата на чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е неприложима в настоящия случай. Не е установил противоречие между Правилата или отделни разпоредби от тях с нормативен акт от по-висока степен. Анализирал е подробно съдържащата се в различните раздели на Правилата регламентация, като е акцентирал на факта, че с тях се определят принципите, които следва да се съобразяват при образуването на базисната цена на еднократно пътуване и при образуването на цената на превозните документи, както и принципите, които следва да се съобразяват при актуализацията на тези цени. Посочил е, че определените цени за еднократно пътуване и цените на превозните документи за масовия градски транспорт не представляват част от обжалваните Правила, а са неразделна част от съответната наредба - приложение към Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община (отм., приета с решение № 36 по протокол № 8 от 14.03.2000 г., представляващи приложение № 2 към същата), съответно Наредба за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столична община (отм., приета с решение № 458 по протокол № 17 от 24.07.2008 г., представляващи приложение № 2 към същата), съответно Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столичната община (приета с решение № 520 по протокол № 48 от 26.09.2013 г., изм. и доп. с решение № 617 по протокол № 52 от 21.11.2013 г., представляващи приложение № 4 към същат). Посочил е, че обстоятелството дали посочените в Правилата принципи са съобразени би могло да бъде проверено чрез осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на съответната наредба. Решението е правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на решението, предвид неправилно конституиран от първоинстанционния съд ответник. Оспорените Правила са приети с решение № 24 по протокол № 19 от 11.12.2000 г. на Столичния общински съвет. Съгласно нормата на чл. 189, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. Ето защо Столичният общински съвет, като орган издал оспорените Правила, правилно е бил конституиран от първоинстанционния съд като ответник в производството. Доводите изложени в касационната жалба, че като ответник е следвало да бъде конституирана Столична община не намират опора в законодателството. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отмяната на Наредбата за превоз на пътници и условия за пътуване с масовия градски транспорт на територията на Столичната община (отм., приета с решение № 36 по протокол № 8 от 14.03.2000 г.) не води до автоматична отмяна на Правилата. Действително, в чл. 42, ал. 2 от посочената наредба е предвидено, че цените на превозните документи се определят и променят съгласно "Правила за образуване на цените на превозните документи за МГТ на територията на СО" след одобрение от СОС. Тази норма обаче не може да се приеме като единствено основание предоставящо материална компетентност на Столичния общински съвет. Дори в Наредбата да нямаше изрично предвидена регламентация, законово основание на Столичния общински съвет за приемането на Правилата се извежда от ЗМСМА. Основателно касационният жалбоподател поддържа, че нормата на чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА не може да се приеме като даваща основание на Столичния общински съвет за приемането им, тъй като същата е приета с ДВ, бр. 69 от 2006 г. Към момента на приемането им обаче е съществувала разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (ред. ДВ бр. 65 от 1995 г.), която е с аналогично съдържание и дава право на общинския съвет да решава и други задачи с местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. Правилно съда е приел, че в случая нормата на чл. 13, ал. 1 от ЗНА не може да намери приложение. Както е посочено и в обжалваното решение с Правилата се определят принципите, които следва да се съобразяват при образуването на базисната цена на еднократно пътуване и при образуването на цената на превозните документи, както и принципите, които следва да се съобразяват при актуализацията на тези цени. Конкретните цени за еднократно пътуване и на превозните документи са неразделна част от съответните наредби на Столичния общински съвет, уреждащи реда и условията за пътуване с масовия градски транспорт, поради което не може да се приеме, че Правилата са акт по прилагането на Наредбите. Правилата са приети от компетентен орган, в кръга на предоставената му компетентност. С тях са уредени обществени отношения с местно значение, неуредени от по-висок по степен нормативен акт. При гласуването им на проведеното на 11.12.2000 г. заседание на Столичния общински съвет, по т. 8 от дневния ред, е спазено изискването за кворум и мнозинство по чл. 27, ал. 2, ал. 4 от ЗМСМА. Спазени са регламентираните в ЗНА изисквания, съществували към момента на приемането на Правилата. Проектът им е бил придружени от мотиви, изложени в докладна записка на кмета на Столична община от 23.11.2000 г. От жалбоподателя не се твърди, а и от съда не се констатира въведените с Правилата принципи за определяне базисната цена на еднократно пътуване и за образуване на цената на превозните документи, да противоречат на нормативен акт от по-висока степен. При липса на такова противоречие съдът не може да извършва контрол за правилност на въведените с Правилата показатели и формули, на основание на които се определят съответните цени. Изложените в касационната жалба доводи за произволно определяне на цената за еднократно пътуване са ирелевантни за спора. Както е посочил и първоинстанционният съд същите могат да бъдат релевирани при оспорване на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столичната община (приета с решение № 520 по протокол № 48 от 26.09.2013 г.), тъй като представляват приложение № 4 към посочената наредба. Предвид изложеното настоящият състав намира, че съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания подзаконов нормативен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,