Решение № 136 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2020 г.

Решение № 136 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Д. Иванчев против решение № 3580/6.07.2020 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8767/2017 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Иванчев против заповед № 4/7.06.2017 г. на ВПД началник на Затвора-[населено място], с която на осн. чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС, е забранено провеждането на свиждания, кореспонденция и колетни пратки на лишени от свобода, и задържани лица за срок от 6 месеца, с В. Генева, с изключение на кръга от лица, в качеството на които се явяват същите, визирани в чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС, потвърдена със заповед № 1-332783/13.07.2017 г. на и. д. гл. директор на ГД "ИН – [населено място] като неоснователна. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Ответникът – началникът на затвора [населено място] чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 213, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред съда заповед, на осн. чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС е забранено провеждането на свиждания, кореспонденция и колетни пратки на лишени от свобода и задържани лица за срок от 6 месеца с В. Генева, с изключение на кръга лица, в качеството на които се явяват същите, визирани в чл. 86, ал. 2 от ЗИНЗС. Административният съд с определение № 5610/25.07.2019 г. е оставил без разглеждане и е прекратил поради недопустимост на оспорването, производството по делото. С определение № 1141/23.01.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 11374/19 г., определението на административния съд е отменено и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, приемайки, че оспорената заповед подлежи на съдебен контрол. По същество, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и е спазено изискването за съдържание на индивидуалния административен акт, както и формата на акта. Съдът е преценил, че от доказателствата по делото, били установени фактическите обстоятелства, сочени в заповедта. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че вещите, които Генева се е опитала да му донесе в багажа, не са забранени вещи, с довода, че те не присъстват в списъка на разрешените лични вещи, представен от ответника. По тези съображения, съдът е преценил, че са били налице предпоставките на чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС за налагане на превантивната мярка, както и че мярката отговаря на целите на чл. 3 ЗИН3С и чл. 36 НК. Предвид изхода на спора, съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на ГД "ИН" сума в размер на 100 лева на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. При разглеждане на делото и постановяване на решението, не се установи, съдът да е допуснал съществени съдопроизводствени нарушения. Обсъдени са всички възражения на страните, а така също са анализирани и всички събрани по делото доказателства. Съдът е формирал обосновани и верни изводи, въз основа на които е приложил правилно материалния закон. Възраженията, направени от касатора в касационната му жалба се правени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и е изложил подробни съображения по тях, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав, което прави ненужно повтарянето им. Решението съответства на приложимия материален закон – чл. 86, ал. 2 ЗИНЗС. Поведението на близката на жалбоподателя, изразяващо се в направен от нея опит да му занесе вещи, които не присъстват в одобрения списък на разрешените вещи и които са били скрити от нея по начина, посочен в обстоятелствената част на оспорената заповед, правилно е преценено, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, като определящо Генева като лице, което оказва негативно влияние върху лишения от свобода. Неоснователно е възражението на касатора срещу присъденото юрисконсултско възражение на ответника. Ответникът е бил представляван по делото пред първоинстанционния съд от юрисконсулт, който своевременно е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Присъденото от съда възнаграждение е в минимален размер и се дължи по силата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК, както правилно е посочил първоинстанционният съд в решението си. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд