Решение № 10146 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2019 г.

Решение № 10146 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2552/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Маринов от [населено място], против решение № 4887/18.07.2018 г., постановено по адм. д. № 1508/2017 г. по описа на Административен съд София – град. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Счита, че доказателствата по делото напълно установяват твърденията му за причинената му вреда, но същите са неправилно възприети от съдебния състав. Иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция. Ответникът – Министерство на отбраната, в писмен отговор изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Военна академия "Георги Стойков Раковски", в писмен отговор изразява становище за неоснователност по жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от И. Маринов, срещу Министерство на отбраната и Военна академия "Георги Стойков Раковски", иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: Иск против Министерство на отбраната за изплащане на обезщетение под формата на прехвърляне на собствеността върху ателие № 2, находящо се в [населено място], [адрес]; Иск против Министерство на отбраната за изплащане на обезщетение, чрез прехвърляне на собственост върху гараж или паркомясто, находящо се на адрес: в [населено място], [адрес] или на най-близък подходящ адрес и алтернативно предявените искове: Иск срещу Министерство на отбраната и Военна академия "Г. С. Раковски. " гр. София за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди, нанесени му от съзнателния отказ да бъде картотекиран и настанен в ателие през 2009 г. и началото на 2010 г. и да го закупи в размер на сумата 100000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2009 г.; Иск срещу Министерство на отбраната и Военна академия "Г. С. Раковски" гр. София за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от отказа им да му предоставят гараж в размер на сумата 20000 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.09.2009 г., Иск срещу Министерство на отбраната и Военна академия "Г. С. Раковски" гр. София за солидарно заплащане на сумата 11411, 82 лв., представляваща заплатените наеми за ползване на ателие, считано от 1.12.2010 г. до подаване на исковата молба и иск за осъждане на Министерство на отбраната и Военна академия "Г. С. Раковски" гр. София солидарно да му заплатят сумата 50000 лв., представляваща неимуществени вреди за времето от 2009 г. до подаване на исковата молба. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на отбраната, и Военна академия "Георги Стойков Раковски" като е приел, че същият е неоснователен и недоказан. Посочил е, че в конкретния случай не е установена първата кумулативно изискуема се предпоставка на иска по чл. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен административен акт, а също и неоснователно действие или бездействие на ответника или негово длъжностно лице при осъществяване на административна дейност, поради което исковите претенции за претърпени имуществени и неимуществени вреди по реда и на основанията по ЗОДОВ, вкл. и предявените в натура, е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран, фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, относно твърдяното от него незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при МО и Военна академия "Георги Стойков Раковски", тъй като в конкретния случай, административният акт /заповедите на министъра/, с който са засегнати правата и интересите на Маринов не е оспорен и не е отменен. Съдът е счел, че протоколите на жилищната комисия, процесните писма и картотеките не представляват годен за оспорване индивидуален административен акт, същите не може да се определят и като "действие" или "бездействие". В конкретния случай, правилно е изяснил, че не се установява да е налице незаконосъобразен индивидуален административен акт, който да е бил отменен по съответния ред. Осъществените фактически действия от жилищната комисия, от директора на Изпълнителна агенция "Социални дейности" на Министерство на отбраната и от директора на "Социални дейности на Министерство на отбраната", се основават на съществуващата нормативна база, като не могат да се определят като незаконосъобразни действия. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административния орган или длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. От събраните по делото доказателства не е установено незаконосъобразно действие или бездействие от страна на министъра и администрацията във връзка с конкретния казус, поради което не е налице първата кумулативно-изискуема предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилен е изводът на административния съд в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, от които произтича сочената в случая отговорност. При постановяване на решението, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост, като същото е правилно. Поради това съдът логично е заключил, че не са налице твърдяните от ищеца незаконосъобразен акт, действия и бездействия от страна на МО и Военна академия "Георги Стойков Раковски". С оглед изхода на делото на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,