Решение № 568 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2011 г.

Решение № 568 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4892/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Ловеч против решение № 29 от 2.03.2011 г., постановено по адм. дело № 292/2010 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отменен негов мълчалив отказ за отмяна на принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната" на основание чл. 75, т. 5 от ЗБЛД по искане с вх. № 41825/12.10.2010 г. на Младен Димитров Димитров и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Ответникът Младен Димитров Димитров оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, приема касационната жалба за неоснователна по същество. По делото няма спор за факти. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по така направеното от Димитров искане за отмяна на приложена със заповед № 2947/1.10. 2009 г. на директора на ОД на МВР - Ловеч принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД компетентен да се произнесе е органът, наложил принудителната мярка. В този смисъл е приел постановения от касатора мълчалив отказ като незаконосъобразен, тъй като становището на органа, по чието искане е приложена принудителната мярка, ТД на НАП - Велико Търново, за липсата на предпоставки за отмяна на ПАМ не е обвързващо за компетентния да се произнесе по принудителната мярка орган - директора на ОД на МВР - Ловеч. Решението е правилно. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а от ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1. Правилно при това положение адресатът на ограничителната мярка е поискал от административния орган да отмени по реда на чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД заповедта по чл. 75, т. 5 (отм.) от ЗБДС. На следващо място, становището на публичния изпълнител до компетентния орган няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, поради което административният орган следва да прецени освен него и останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. Първоинстанционният съд не е разглеждал в мотивите си наличието на предпоставки за основателността на искането. Но при връщане на делото за произнасяне по същество от страна на компетентния административен орган, последният следва да съобрази текстовете на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите-членки, като изложи мотиви за това дали принудителна административна мярка отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Административният орган, при произнасянето си, следва да съобрази и решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн., ДВ, бр. 32/2011 г.), с което разпоредбата на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е обявена за противоконституционна. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Като е отменил оспорения мълчалив отказ и е върнал делото за произнасяне на директора на ОД на МВР - Ловеч, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд