Решение № 12855 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2017 г.

Решение № 12855 от 25.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2993/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на "Димяна" ЕООД - гр. С. по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила решение № 4174/16.06.2015 г., постановено по адм. дело № 4796/2014 г. по описа на Административен съд, С.-град, оставено в сила с решение № 14410/29.12.2016 г. по адм. дело № 11671/2015 г. на Върховния административен съд, Трето отделение. Поддържа се в искането за отмяна наличие на ново обстоятелство и доказателство от съществено значение за решаване на делото, станали известни на дружеството след неговото приключване пред касационната инстанция. Позовава се на приложената към искането за отмяна комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлени имоти № 101, пл. № 103 и 104 по кадастрален план с данни към момента на създаване на емисия - 1972 г., кадастрални листове № 411 и 412; актуален кадастрален план, вкл. и по регулационния план на Столична община в на м. "С. - Х. С.", одобрено със заповед № 158/05.05.1979 г. на главния архитект на С., ЧИРЗП за кв. 211, одобрено със заповед № 50-09-339/09.08.1983 г. на главния архитект и графична част на ИПРЗ за кв. 211а, одобрено със заповед № РД- 09-50-1698/27.10.2010 г. на главния архитект на СО, която скица била издадена на 25.01.2017 г., изготвена от "Географска информационна система - С." ЕООД, в качеството на правоспособно лице по ЗКИР съгласно заповед за вписване № 1129/31.10.2001 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра. Твърди се, че комбинираната скица проследява и наслагва няколко бази данни, проследяващи статута и промените, настъпили с недвижимите имоти, съдържащи се в цитираните Актове за общинска собственост № 002 и 0203 от 04.07.1997 г. за имоти, общинска собственост, отдадени под наем по силата на договор за наем от 01.09.1999 г., с който на дружеството е отдаден за временно и възмездно ползване на общински нежилищен имот за цех за преработка на месо, складове за хранителна продукция, офиси, паркинг за специализирани коли на дружеството в гр. С., ул. "Б. М." .№...-66, представляващ парцел от 1722 и застроена площ от 465 кв. м. Следващото твърдение на молителя е, че след приключване на делото в касационната инстанция установил, че ВАС, Трето отделение е формирал волята си и правните изводи въз основа на представените по делото писмени доказателства, които не са достатъчни, за да бъде постановено правилно и законосъобразно решение. Доводите за това твърдение са, че не е изследвана законосъобразността на индивидуален административен акт заповед № РД-09-116/28.04.2014 г. на кмета на район "С." съобразно правния статут на общинските имоти, предмет на наемния договор от 01.09.1999 г., които през 1997 г. са актувани като жилищни, а в договора за наем са отдадени като нежилищни имоти, което категорично не отговаряло на техния статут. Останалите доводи са във връзка с оплаквания на молителя, че посоченият индивидуален административен акт бил неясен, необоснован и неправилно мотивиран и в тази връзка твърди, че е представил приложената към искането за отмяна комбинирана скица, което било ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Подробни съображения са изложени в искането, с което се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане при съобразяване на новото писмено доказателство. Ответникът по искането за отмяна Кметът на Столична община, район "С." чрез юриск. Дъбов го оспорва по съображенията, изложени в депозираното по делото по делото писмено възражение по реда на чл. 242, ал. 2 АПК с искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения: По призоваването на молителя: Относно призоваването на молителя в производството по чл. 237 и сл. от АПК, делото пред ВАС, петчленен състав на Първа колегия неколкократно беше отлагано поради нередовното му призоваване. От деловодството на съда беше правен нееднократен опит за призоваване по телефона, но неуспешно, поради което се наложи да се прибегне до призоваване по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване на уведомление, находящо се на лист 45 от настоящето дело, което даде възможност да се приеме процедурата по призоваване за редовна и да се проведе съдебното заседание на 14.09.2017 г. По същество на искането: С решение № 4174/16.06.2015 г. по адм. дело № 4796/2014 г. АССГ е отхвърлил жалбата на "Димяна" ЕООД срещу заповед № РД-09-116/28.04.2014 г., издадена от кмета на район "С." - Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е наредено да се изземе общинският недвижим имот, посочен по-горе и за който са издадени актове за общинска собственост № № 0202 и 0203 от 04.07.1997 г. със застроена площ от 465 кв. м. от владението на "Димяна" ЕООД, тъй като го държи без основание. С решение № 14410/29.12.2016 г. по адм. дело № 11671/2015 г. на Върховния административен съд, Трето отделение първоинстанционното решение е оставено в сила. С това решение касационният съдебен състав е приел, че към датата на издаване на оспорения административен акт кметът на общината е бил заместван от зам. кмета Н. Стоянова съгласно решение № 53 по Протокол № 56/06.02.2014 г. на СОС, поради което е потвърдено становището на първоинстанционния съд, че заповед № РД-09-116/28.04.2014 г. е издадена от компетентен орган. Спазен е според касационния съдебен състав реда за уведомяване на засегнатото лице за започване на административното производство по издаване на заповедта, както и формата на акта съобразно разпоредбата на чл. 59 АПК. За неоснователно касационният състав е приел твърдението на дружеството, че не е налице прекратяване на наемното правоотношение при положение, че собственикът на имота изрично е уведомил управителя на "Димяна" ЕООД, че прекратява договора с едномесечно предизвестие и след изтичане на този срок имотът се държи без основание и затова е прието, че е изпълнен фактически състав на чл. 65 ЗОбС. Искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК се съдържа в Г. Ч. "Отмяна на влезли в сила съдебни актове". Касае се за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброени в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. В това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК В чл. 239, т. 1 АПК на същата разпоредба законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие. В процесния случай представената с искането за отмяна комбинирана скица, изготвена от "Географска информационна система - С." ЕООД за пълна или частична идентичност на поземлени имоти, пл. № 101, 103 и 104 по кадастрален план с данни към момента на създаване на емисия 1972 г., на която е отбелязано, че е издадена по повод заявление, вх. № 68-00-117/24.01.2017 г., не представлява ново обсотятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, каквито са твърденията в искането за отмяна. Обстоятелството, че със скицата молителят се е снабдил след постановяване на касационното решение на ВАС, Трето отделение, не я прави ново доказателство или ново обстоятелство, тъй като не е имало пречка молителят при процесуална активност да се снабди с нея и да я представи в съдебните редовни инстанционни производства, каквито са тези пред АССГ и ВАС, Трето отделение. Нещо повече, видно от доказателства, събрани пред АССГ, се установява, че е изпълнена процедурата по издаване на заповед № РД-09-116/28.04.2014 г. Приложената с искането за отмяна комбинирана скица не представлява ново писмено доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Ако молителят в редовните инстанционни производства беше проявил процесуална активност щеше да се снабди с нея. Чрез искането молителят се опитва да пререши влязлото в сила решение на АССГ, потвърдено с решението на ВАС, Трето отделение. И разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК и формираната въз основа на нея константна съдебна практика на ВАС приемат, че отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на съдебното производство, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Процесната скица не представлява такъв документ. Предвид гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че искането е неоснователно и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да бъде отхвърлено. Предвид направеното искане в депозираното от ответника писмено възражение за юрисконсултско възнаграждение, такова се дължи в размер на 100 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия