Решение № 8172 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2009 г.

Решение № 8172 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез проц. си представител юрк. Т., срещу Решение от 12.12.2008 г., постановено по адм. д. № 2443/05 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), АО, III б състав, с което е отменен ДРА № 02-03-475/3.09.01 г. на ДП - К. с., потвърден с решение № 1466/29.12.01 г. на РДД - С., в частта с която е определена данъчната основа за 2000 г. за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ, с включване на сумата по фактура № 0 26/28.12.2000 г. в размер на 1263.23 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия и съдебното обжалване са събрани доказателства досежно реалното получаване от ЕТ "Р.-Н. Г.", представляван от Н. С. Г. на процесната сума, представляваща наем за ползване на недвижим имот, която сума търговеца не е включил в декларацията си по ЗКПО (отм.). Моли да бъде отменено решението с присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по жалбата ЕТ "Р.-Н. Г.", представляван от Н. С. Г., чрез пълномощника си адв. Б. оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Производството пред СГС е повторно и в изпълнение указания дадени в решение на ВАС № 7676 от 10.08.2005 г. по а. х. д. № 10042/2004 г., с което е отменено решението от 22.07.04 г. на СГС, III В с-в, по а. х. д. № 541/2002 г. и е върнато делото за ново разглеждане. Предмет на обжалване пред СГС след отменителното решение на ВАС са констатациите по фактура № 26/2000 год. на И. посолство, относно увеличение на финансовия резултат на търговеца със сумата от 1 263, 86 лв. за 2000 г. В останалата част решението на СГС, III В с-в не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателката е издала фактура № 26/00 г. за нощувки от 8.12.00 г. до 9.01.01 г. на стойност 600 щ. д. подписана от Е. П., с печат на ЕТ "Р." и получател И. посолство. Данните във фактурата се потвърждават от писмо на И. посолство. Фактурите са подписани от Е. П. - търговски представител на жалбоподателката. Съдът е кредитирал заключението на съдебно - техническата експертиза, прието при първоначалното разглеждане на делото, съгласно което фактурата не съдържа необходимите реквизити по чл. 8 от ЗСч. и съгласно чл. 11 от ЗСч. В заключението е посочено, че към момента на изготвянето му от посолството на И. няма потвърждение за ползването на такава услуга. Процесната фактура не е представена в оригинал и предвид обстоятелството, че е оспорена, ведно с квитанция за плащане са оспорени съдът не ги е кредитирал. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел от правна страна, че не са налице предпоставките за преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение по реда на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО. Съдът е приел, че не е представен оригинал или официално заверено копие от заклет преводач, съобразно изискванията на закона и указанията на ВАС, като по този начин не е опровергано оспорването на жалбоподателя, че фактурата не установява реално предоставяне на услуга от негова страна. Позовава се и на заключението на вещото лице. Решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (действащ за процесния период към 2000 г., финансовия резултат (счетоводната печалба (загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, съответно приходите неотчетени съгласно определения с нормативните актове ред. В конкретния случай безспорно е установено, че И. посолство е наело за свой служител апартамент на ул. "Ш. П." № .., ет. .., ап. .. за периода 28.12.2000 год. - 9.01.2001 год. За ползвания апартамент има издадена фактура № 026/28.12.2000 год. на ответника по касационната жалба за 12 нощувки по 50 щатски долара всяка или общо 600 щатски долара. С писмо с което посолството е уведомило съда е представено и заверено официално копие от фактурата. В писмото се съдържат уверения, че посолството е заплатило сумата по фактурата в брой на 29.12.2000 г., за което е представено заверено копие от квитанцията, преведено в Посолството на И. от иврит на български език, подписана от Е. П. като получател на парите. При тези безспорни данни за реално предоставяне на услугата от ЕТ "Р.-Н. Г." и заплащане на същата, въз основа на издадена от нея фактура, неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.). Обстоятелството, че в левия ъгъл на процесната фактура не са посочени имената на лицето, което е подписало фактурата за получателя на услугата - И. посолство, не налага на извода за липса на съществен реквизит на същата, тъй като преценката на реквизитите по чл. 8, ал. 1 от ЗСч (отм.) трябва да се извършва, като се имат предвид и принципите, визирани в чл. 5, т. 4, 5 и 11 от ЗСч (отм.) във връзка с § 4а, ал. 4, 5 и 7 от ДР на ЗСч (отм.) - предимство на съдържанието пред формата, вярно и честно представяне и документална обоснованост. Оспорване по надлежния ред на чл. 154 от ГПКТ (отм.) на процесната фактура и разписка за получаване на сумата не е направено от ЕТ "Р.-Н. Г.", поради което и изложеното само като възражение, във връзка с приемането им като доказателства е неоснователно. С оглед на изложеното и като е приел, че услугата не е реално извършена, поради което не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (отм.) за увеличение финансовия резултат на търговеца и съответстващия размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по същество, като се отхвърли жалбата на дружеството. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 161 ал. 1 предл. последно от ДОПК, ЕТ "Р.-Н. Г." следва да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП сумата от 100 лева, направени разноски по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение