Решение № 14015 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2008 г.

Решение № 14015 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5100/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) е образувано по жалба на "Интермедиа" ООД, със седалище в град София и ЕИК 130312302, представлявана от управителя на дружеството Георги Стоянов Илиев, против решение № 69/23.01.2008 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Жалбоподателят счита, че решението е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправните разпоредби на закона. Пледира се, че административния орган не е посочил мотиви, от които да е видно в какво се изразява нарушението на дружеството и какво е правното основание, за да бъде прието че е налице закононарушение. Изрично се отбелязва, че позоваването от страна на комисията на чл. 5, ал. 2, т. 2 и т. 7 от ЗЗЛД е неотносимо към постановения диспозитив на административния акт, както и че в хода на административното производство не са събрани доказателства, обосноваващи извод за извършено правонарушение. Тези основания са продължени и с твърдение за несъстоятелност на извода на административния орган, че процесните лични данни са публикувани незаконосъобразно. Въз основа на изложените твърдения, дружеството пледира отмяна на оспорвания административен акт, оставяне "без уважение на жалбата на Слави Трифонов" и присъждане на съдебни и деловодни разноски, включително и разноските направени в хода на административното производство. Ответната страна - Комисия за защита на личните данни, чрез процесуалните си представители юрк. Станимирова и Тойчева, оспорва изцяло доводите на жалбоподателя като пледира жалбата да бъде оставена без уважение. В съдебните заседания, проведени на 2.02.2009 г. и на 26.10.2009 г., са представени писмени бележки, съдържащи подробна аргументация относно становищата на представителите. Заинтересованата страна - Станислав Тодоров Трифонов, чрез адв. Даскалова, пледира за неоснователност на жалбата респ. за законосъобразност на административния акт. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че жалбата е редовно подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД, счита същата за допустима, разгледана по същество за неоснователна. С оглед събраните по делото доказателства, се установява следната фактическа обстановка: С жалба, вх. № Ж-69/28.11.2007 г., Станислав Тодоров Трифонов на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД е сезирал КЗЛД с твърдение за неправомерно обработване на негови лични данни от страна на лицата "Интермедиа"ООД - издател на вестник "ШОУ", Георги Стоянов Илиев - собственик, издател и управител на посочения вестник, Милен Милушев - главен редактор и Юри Стефанов - отговорен редактор на бр. 43/24-30 октомври 2007 г. на изданието, довело до нарушаване неприкосновеността на личността му и личният му живот. Твърдяната неправомерност е обоснована с публикуването в бр. 43/2007 г. на вестник "ШОУ" на съдебно - психиатрична и психологична експертиза, съдържаща лични данни на Трифонов, при липса на съгласие от негова страна, както и на изводи и коментари, касаещи здравословното му състояние. Заверен препис на публикациите е представен по делото, като част от административната преписка. С протоколно решение, обективирано в протокол № 33/10.12.2007 г., комисията при пълно мнозинство от гласувалите четирима членове, е приела за разглеждане като допустима така подадената жалба и като страни в производството са конституирани: жалбоподателя и "Интермедиа"ООД, а като заинтересовани лица са привлечени Георги Илиев, Милен Милушев и Юри Стефанов. Със същото решение е назначена проверка, завършила с констативен акт от 19.12.2007 г., установяващ факта, че публикуваната експертиза е получена от Георги Илиев, посредством адв. Иван Минков, който в качеството си на процесуален представител на Илиев по дело, образувано по частна тъжба от Станислав Трифонов пред Софийски районен съд (СРС), е получил документа от съда. Към административната преписка е приложена и декларация на Георги Илиев от 19.12.2007 г., с която се потвърждава установеното от проверяващия екип на КЗЛД. До председателя на СРС е отправено искане от 11.12.2007 г. за становище относно реда, по който е предоставена на лицето Илиев процесната експертиза, извършена във вр. с НЧХД № 5382/2005 г. по описа на СРС - НК - 15 състав. С писмо на председателя на СРС от 17.12.2007 г. е изразено, че експертизата е депозирана по делото на 5.10.2007 г. в един екземпляр и че съдебната администрация не е издавала преписи от същата, както и че на 31.10.2007 г. адв. Минков, защитник на Илиев, се е запознал с делото. Видно от протокол № 3 от 23.01.2008 г., на тази дата е проведено открито заседание на КЗЛД, на което е поставена за разглеждане подадената жалба с участието на представители на страните - Трифонов и "Интермедиа"ООД, в което подробно и пространно са изразили становищата си, относно наличието респ. липсата на правонарушение на ЗЗЛД. След проведеното заседание, на което комисията е приела, че въпросът е изяснен от фактическа и правна страна, със свое решение № 69 от 23.01.2008 г., взето на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, с пълно мнозинство и при пълен състав, на първо място е уважила жалбата на Трифонов против "Интермедиа"ООД, а на второ - на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД е наложела административно наказание на администратора на лични данни "Интермедиа"ООД, чиято административно-наказателна отговорност следва да се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД. За да постанови този резултат административния орган е приел за установено, че: на първо място - публикуваната съдебно - медицинска експертиза, съдържа отнасящи се до индивидуализирания еднозначно Трифонов лични данни, свързани с неговата физическа, физиологична, психическа, психологична, културна и социална идентичност, които от своя страна са част от регистър, поддържан от органите на съдебната власт; на второ - че е налице, обработване на лични данни по смисъл на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД от страна на "Интермедиа" ООД, осъществено под формата на разпространение на данните чрез публикуването им във вестник "ШОУ" и с журналистическа цел; на трето - че обработването на данните е станало при липса на доказано съгласие на физическото лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД, каквото е изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД (съда приема като техническа грешка, посочването на чл. 4, ал. 2, т. 2 в текста на акта, с оглед общия смисъл на изложението и липсата в закона на точки към ал. 2); на четвърто - че е налице забранено по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛД обработване на лични данни, касаещи здравето на лицето и че не са налице относимите към случая изключения, предвидени в ал. 2 и 7 от същата разпоредба; на пето - че здравословното състояние на физическото лице, не следва да се третира като факт с обществена значимост, което да оправдава предоставения неограничен достъп до нея по отношение на време и лица от страна на "Интермедиа"ООД, чрез разпространението му с журналистическа цел и да е годно основание за ограничаване конституционно гарантираното права на гражданите за неприкосновеност на личният им живот. При така установените факти по делото и в изпълнение на правомощията си по чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав счита, че оспорваният административен акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган по силата на чл. 10, т. 7 във вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, а също така е и в съответствие с чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД, определяща целта на закона да бъдат гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица при неправомерно обработване на личните им данни. Спорен между страните е въпроса за наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с твърдението, въведено от оспорващото дружество, че административния акт не е надлежно мотивиран, като постановен при липса на ясно посочени фактически и правни основания. Съдът не възприема доводите на оспорващия и счита, за доказано изпълнението от страна на административния орган на задълженията му, посочени в чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 36, ал. 1 от АПК. Видно от акта, административния орган подробно е обсъдил доказателствата по делото, както и възраженията и становищата на страните. Що се касае до начина на подвеждане на установените факти към приложимата правна норма, следва да се отбележи, че то е направено по начин, който може да бъде определен като пример за добра административна практика. Позоваването на обстоятелството, че цитираните текстове на чл. 5, ал. 2, т. 2 и 7 от ЗЗЛД би следвало да водят до извод за неоснователност на претенциите на Трифонов, съдът счита, че е резултат на целенасочено търсен от защитата на жалбоподателя прочит на акта. Действително, посочването им във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и непосредствено преди разпоредителната част на акта, не е уместно, но с оглед цялото изложение на мотивите, този факт не може да повлияе върху законосъобразността на акта. Основен момент при преценката за правилното прилагане на материалния закон от страна на комисията, е въпроса за наличието на неправомерност в действия на "Интермедиа"ООД при разпространението на личните данни на Трифонов. Оспорващия по делото се стреми да докаже, че съгласието на физическото лице за обработване на личните му данни, съдържащи се в процесната експертиза, е "бланкетно и обхваща неограничен кръг от хора". Този аргумент е изведен от обстоятелството, че Трифонов, съгласявайки се да участва при изготвянето на експертизата е знаел, че тя ще бъде прочетена в публично съдебното заседание и така ще бъде чута от неопределен кръг от хора, присъстващи на заседанието, които от своя страна имат право да я разпространяват. Административния орган не е приел становището на дружеството по този въпрос, тъй като е приел, че публичността на съдебните заседания не предполага последващото разпространение на лични данни, узнати от присъстващите на заседанието лица. Също така е допълнено, че публичността на заседанието не включва публичен достъп до съдържанието на делото, което от своя страна да позволи последващо разпространение на данни от делото чрез публикуването на процесната експертиза. Настоящата инстанция напълно споделя доводите на административния орган. Както съда вече е имал възможност да поясни - публичното начало в наказателния процес е възможност за всеки гражданин, който желае да присъства в съдебната зала при разглеждането на дадено дело, но че целта на публичността е пряко свързана единствено с постигане целите за ефективност на наказателния процес, с оглед осигуряване на обществен контрол върху съдебната дейност при провеждане на съдебните заседание в съответствие с изискването на НПК, както и че посочената публичност на наказателния процес касае само наказателното производство, а не публичност на личните данни на участниците в него (решение № 6287/14.05.2009 г., постановено по адм. дело 3012/2008 г. по описа на ВАС и решение № 7443/19.06.2008 г., постановено по адм. д. № 2615/2007 г. по описа на ВАС). В тази връзка, гореизложените доводи на жалбоподателя за наличие на "бланкетно" съгласие от страна на Трифонов, касаещо неограниченото "обработване" от гледна точка на лица, начин и средства, на личните му данни, е несъстоятелен. От което пък следва, че не може да бъде прието за доказан от дружеството - жалбоподател, положителния факт за наличие на дадено съгласие от страна на засегнатото физическо лице личните му данни, да бъдат обект на обработване извън целите на конкретното наказателно производство. Що се касае до приложимостта на разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 7 от ЗЗЛД, а именно, че е налице правомерно обработване на лични данни, отнасящи се до здравето на лицето, когато обработката се извършва единствено за целите на журналистическата дейност и с нея не се нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните, то следва да се каже, че тя е изключена, с оглед данните по делото (липса на доказан значим обществен интерес, който да дерогира забраната на чл. 5, ал., т. 3 от ЗЗЛД) и изводите в този смисъл на КЗЛД са правилни и обосновани. Позовавайки се (без изрично да е отбелязано) на решение № 7 от 4.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/96 г., чийто предмет е тълкуване на разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията, КЗЛД е направила правилна преценка, че здравословното състояние на Трифонов не следва да се третират като факт с обществена значимост, който да оправдае достъпа до нея. Този извод не се и оспорва от жалбоподателя, който в обстоятелствената част на своята жалба твърди, че "Еинформацията за личността на Трифонов не представлява обществен интерес". Относно разноските по делото, ответната и заинтересованата страна не са предявявали искания за тяхното присъждане, а с оглед изхода на делото, претенциите на жалбоподателя следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, III отделение,