Решение № 1356 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2015 г.

Решение № 1356 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3540/2015 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ангелина Ангелова Найденова, действаща като ЕТ "Ангелина Найденова", гр. Пловдив, срещу Решение № 49 от 13.01.2015 г., постановено по адм. д. № 2986/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД 15-505 от 23.10.2014 г., издадена от Началника на Митница Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради противоречието му с материални разпоредби, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Навежда доводи досежно обосноваността на съставения АУАН. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени оспорената заповед. Ответникът по касационна жалба - Началникът на Митница Пловдив не се представлява в о. с. з. и не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Заповед № РД-15-505 от 23.10.2014 г., издадена от Началника на Митница Пловдив, с която на основание чл. 22 ЗАНН във вр. с 124б, ал. 1 и ал. 2 ЗАДС, чл. 124в, ал. 1 ЗАДС е наредено "запечатване на обект"- търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Михаил Такев" № 33, стопанисван от Ангелина Ангелова Найденова, действаща като ЕТ "Ангелина Найденова". Със заповедта е забранен достъпът до този обект на основание чл. 124в, ал. 1 - 3 от ЗАДС, считано от 3.11.2014 г. На касаторът е наложено и административно наказание - лишаване от право да упражнява търговска дейност за срок от 1/един/ месец в същия търговски обект на основание ял. 124а, ал. 1 вр. чл. 123, ал. 6 ЗАДС. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е взел предвид следните релевантни фактически констатации: С издадено наказателно постановление № 759/2014 г. от 22.10.2014 г. на началника на Митница Пловдив е ангажирана административно - наказателната отговорност на Ангелина Найденова, действаща като ЕТ "Ангелина Найденова", като на основание чл. 123, ал. 6 ЗАДС й е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева и на основание чл. 124а, ал. 1 е лишена от право да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се в град Пловдив, ул. "Михаил Такев" № 33. Във връзка с наложеното административното наказание и на основание чл. 124б, ал. 1 и 2 е издадена и оспорената административна заповед. След като е анализирал ангажираните доказателства и възраженията на търговеца, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, с оглед на което е законосъобразен. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на обжалвания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Едно от посочените в чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС административни нарушения, обуславящи налагането на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, е инкорпорирано в разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от с. з. Цитираната норма предвижда, че който държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, се наказва с предвиденото административно наказание. В случая между страните не е спорно, че за констатираното нарушение е издаденото НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото НП да е влязло в сила, респективно неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при приложението на която административно - наказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Тази нормативна регламентация правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а доводите на касатора досежно издадения АУАН са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство. Неотносими спрямо законосъобразността на обжалваната заповед са и аргументите на касатора за възможността от настъпване на вреди и накърняване личните му интереси от изпълнението на ПАМ. Доколкото никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, то релевираните от касатора съображения относно правата на трети лица-консигнанти, не рефлектират върху преценката за законосъобразността на оспорената заповед. Като е приел, че същата е законосъобразна и е отхвърлил предявеното оспорване, първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от заявените касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,