Решение № 9288 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14894/2018 г.

Решение № 9288 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14894/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Тотов от [населено място] срещу решение № 2140/24.10.2018 година на Административен съд гр. П. по адм. д. № 2334/2018 година, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 333 з-46 от 02.07.2018 година на началник РУП гр. С.. С последната, на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на г-н Тотов е отнето разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно и ловно дългоцевно оръжие № 20170355326, валидно до 12.03.2022 година, издадено от РУП гр. С.. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че фактическият състав на изписаното в заповедта правно основание изисква на първо място публично задължение на физическото лице Тотов в размер над 5000 лева, каквото в случая не било налице. Изписаното в уведомлението по чл. 221, ал. 6 ДОПК задължение било на винарска изба "Пълдин" гр. П., а не на физическото лице Тотов, като същото нямало характер на публично задължение по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК. Административен съд гр. П. не отговорил на възраженията на жалбоподателя относно вида и характера на задължението, поради което и като отхвърлил жалбата на г-н Тотов, постановил неправилен съдебен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което след изясняване на спора от фактическа и правна страна, съдът да отмени като незаконосъобразна заповед № 333 з-46 от 02.07.2018 година на началник РУП гр. С.. Ответникът по касационната жалба, началник РУП гр. С., не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. П. на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. П. е заповед № 333 з-46 от 02.07.2018 година на началник РУП гр. С.. Със същата, на основание чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на г-н Тотов е отнето разрешението за носене, съхранение и употреба на късоцевно и ловно дългоцевно оръжие № 20170355326, валидно до 12.03.2022 година, издадено от началник РУП гр. С.. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдебният състав е приел, че е осъществено соченото основание за отнемане на процесното разрешение, а именно чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). С получаване на уведомлението по чл. 221, ал. 6 ДОПК, началник РУП гр. С. бил длъжен да отнеме издаденото на г-н Тотов разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно и ловно дългоцевно оръжие № 20170355326, валидно до 12.03.2022 година. Органът действал при условията на обвързана компетентност. Решението е правилно: Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, за което е получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "б" или по чл. 221, ал. 6, т. 2 ДОПК. Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБННПИ, на това основание се отнема и вече издадено разрешение. Правилен е извода на първоинстанционния съд, за компетентност на органа, издал обжалваната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие се отнема с решение на органа издал разрешението. Предпоставка за посочената хипотеза на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е единствено полученото уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "б" или по чл. 221, ал. 6, т. 2 ДОПК. Законът не вменява в компетентността на органа издал разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, в конкретната хипотеза, началник РУП гр. С., да преценява дали изписаното в уведомлението задължение има характер на публично такова. Достатъчно основание за изземване на разрешението е полученото уведомление с посочената правна квалификация. В компетенциите на публичния изпълнител е да извърши преценка дали задължението е публично, в какъв размер е, дали същото е надлежно обезпечено в размер до главницата и лихвите. По делото на л. 15 е приложено и прието като доказателство уведомление по чл. 221, ал. 6 ДОПК, подписано от публичен изпълнител при ТД на НАП гр. П.. В същото, публичният изпълнител е удостоверил публични задължения на Д. Тотов в размер над 5000 лева, които не са погасени и за които не е предложено надлежно обезпечение. Посоченото обстоятелство, обективирано в уведомление по чл. 221, ал. 6 ДОПК, адресирано до компетентния орган е достатъчно за налагане на мярката по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Както правилно е посочено в обжалваното решение, издателят на акта, в случаите по чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ действа в условията на обвързана компетентност и установеното по надлежния ред обстоятелство за наличие на публично задължение в размер над 5000 лева, за което не е представено надлежно обезпечение - е абсолютна предпоставка за отнемане на издаденото разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие. Възраженията на касатора, че органът действа в условията на оперативна самостоятелност и че във всеки конкретен случай следва да преценява дали на наложи тази мярка, са неоснователни. От една страна началник РУП гр. С. няма компетентност да извършва преценка на характера и вида на задълженията на лицето, а от друга страна - съгласно чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, т. 2-8 ЗОБВВПИ издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Законодателят е използвал изразът "се отнема", а не "може да се отнеме", следователно не е предвидил възможност за преценка от страна на органа във всяка конкретна хипотеза дали да отнеме или не издаденото разрешение. В съответствие с нормативната уредба и данните по административната преписка съдът е достигнал до правно обоснован извод, че решението на началника на РУП гр. С. е издадено при наличие на сочените в него фактически и правни основания, поради което правилно съдът е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна. Правилен е и изводът на съда за съответствие на обжалвания акт с целта на закона. Неоснователно е и твърдението за липса на мотиви в оспорения административен акт. Като фактически основания за издаване на акта са посочени наличието на писмено уведомление от публичен изпълнител към НАП, ТД П., с което органът е уведомен, на основание чл. 221, ал. 6 ДОПК, че Д. Тотов има непогасени и необезпечени задължения в размер над 5000 лева. Изводите до които е стигнал административния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства и се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Първоинстанционното решение не страда от сочените в жалбата пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,