Решение № 9448 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10295/2018 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Мюслюмов от с. Г., общ. Ш. срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Б. при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Б.), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждената част от имоти с идентификатори 17573.12.36-нива, 17573.16.2-нива, 17573.16.21-нива, 17573.16.51-нива и ид. ч. от имот с идентификатор 17573.12.21-нива по КККР на землището на с. Г.. РешениеТО е окончателно. Производството по делото е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на М. Мюслюмов от [населено място], [община] срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Б. при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Б.), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на отчуждената площ, вида и размера на определеното парично обезщетение за отчуждената част от имоти с идентификатори 17573.12.36-нива, 17573.16.2-нива, 17573.16.21-нива, 17573.16.51-нива и ид. ч. от имот с идентификатор 17573.12.21-нива по КККР на землището на с. Г.. Счита определеното парично обезщетение за силно занижено спрямо действителните пазарни цени, поради което иска изменение на оспореното решението в тази част. Алтернативно желае получаване на имотно обезщетение със земи от държавния или общински поземлен фонд. Ответникът Министерски съвет на РБ, чрез юрк. А., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни: министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение на МС на РБ е издадено от компетентен орган по чл. 34 а, ал. 1 ЗДС, при спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото парично обезщетение в приложение 1, неразделна част от решението. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, чл. 34 а и чл. 34 б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. На основание това искане, от компетентните министри са направени предложения за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. От данните към административната преписка, приета като доказателство по делото, се установява, че оспорващият М. Мюслюмов е собственик на процесните имоти с идентификатори 17573.12.36-нива, 17573.16.2-нива, 17573.16.21-нива, 17573.16.51-нива и съсобственик на имот с идентификатор 17573.12.21-нива по КККР на землището на с. Г., които имоти са засегнати от процесното отчуждаване за АМ Хемус, както следва: 1. имот с идентификатор 17573.12.36 - 4, 112 дка от общо 10, 396 дка; 2. имот с идентификатор 17573.16.2- 5, 432 дка от общо 20, 515 дка; 3. имот с идентификатор 17573.16.21-1, 282 дка от общо14, 999 дка; 4. имот с идентификатор 17573.16.51-0, 361 дка от общо 7, 328 дка и 5. имот с идентификатор 17573.12.21 – 8, 029 дка от общо 18, 515 дка. Безспорно е обстоятелството, че се касае за земи в неурбанизирана територия с одобрен и влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със заповед №РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството за нуждите на изграждания национален обект. Размера на определеното парично обезщетение за всеки един от имотите е основан на оценителен доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, поради факта, че за землището на с. Г. няма подходящи пазарни аналози по смисъла на § 1 а, т. 2 от ДР на ЗДС. Конкретните оценки от отчуждените части от процесните имоти възлизат на сумите: 1. 1123 лв за 4, 112 дка от имот с идентификатор 17573.12.36; 2. 1483 лв за 5, 432 дка от имот с идентификатор 17573.16.2; 3. 799 лв за 1, 282 дка от имот с идентификатор 17573.16.21; 4. 222 лв за 0, 361 дка от имот с идентификатор 17573.16.51 и 5. 2192 лв. за 8, 029 дка от имот с идентификатор 17573.12.21. Видно от приетата по делото без оспорване съдебно-оценителна експертиза, посочените по-горе размери на обезщетението съвпадат изцяло с оценката на експерта – таблица на стр. 8 от заключението и 5 бр. таблици на стр. 5, 6 и 7 за отделните имоти. Вещото лице визира и обстоятелството, че няма данни за съседни имоти, включени в държавен поземлен фонд, които да послужат за имотно обезщетение. Предвид изложеното и непредставянето на други доказателства в подкрепа на твърденията по жалбата за незаконосъобразност на определеното парично обезщетение, съдът приема, че жалбата е неоснователна, а определеното с частично оспореното решение на МС обезщетение е законосъобразно. Неоснователно се явява и възражението за присъждане на имотно обезщетение, тъй като оспореното решение е по чл. 34 а, ал. 1 ЗДС, с което не се предвижда имотно обезщетение, а само парично. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС, вр. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Мюслюмов от [населено място], [община] срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел Б. при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 ( началото на пътен възел Б.), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км318 +820 до км 327 + 260, на територията на община Т., област Т. и община Ш., област Ш. въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед №РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждената част от имоти с идентификатори 17573.12.36-нива, 17573.16.2-нива, 17573.16.21-нива, 17573.16.51-нива и ид. ч. от имот с идентификатор 17573.12.21-нива по КККР на землището на с. Г.. Решението е окончателно.