Решение № 3607 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2012 г.

Решение № 3607 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК във вр. с чл. 15, ал. 7 от ППЗАДС. Образувано е по жалба на директора на Агенция "Митници", представен от юрисконсулти Станислава Йорданова и Десислава Йорданова, срещу решение № 2965/04.06.2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/ по административно дело № 6264/2010 г., с което е отменен ревизионен акт № 5/37/1 от 13.04.2010 г., издаден от митнически орган в дирекция "ПК" при ЦМУ на Агенция "Митници", мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Касаторът сочи трите категории основания за неправилност на първоинстанционния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновава съществуването у "Леголас" ЕООД на установеното с РА задължение за акциз със съпоставка на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 4, чл. 24, ал. 2, т. 4 и чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Според касационният жалбоподател освободеният от акциз краен потребител има процесуалната тежест да докаже, че произведеният от него продукт с код по КН 2710 19 99 не се използва като моторно гориво или гориво за отопление. Той оспорва фактическите и правните изводи на съда относно тарифното класиране на произведените от "Леголас" ЕООД стоки и сочи за коректно отнасянето им към кодовете по КН 2710 19 61 "тежко гориво" и 2710 19 45 "тежко гориво, газьол". Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Леголас" ЕООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските по производството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е установено задължение на "Леголас" ЕООД за акциз в размер на 1 036 591.88 лева за периода 28.10.2008 г. - 31.08.2009 г. Утежняващият административен акт е мотивиран с установявания за извършвано от ревизираното лице производство на продуктите маслен концентрат МК3, препарат МТ6 и сложен органичен разтворител LG СОЛВЕНТ. Базови суровини за производството са акцизни стоки, за които "Леголас" ЕООД е освободен от акциз краен потребител /ОАКП/. Продуктите МК3 и МТ6 са отнесени към позиция 2710 от КН /сочи се тарифно класиране с кодове 2710 19 99, 2710 19 45 и 2710 19 61/ и са определени като енергийно продукти по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, чието освобождаване от акциз при действието на чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС е допустимо само ако се използват за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление. Щом стоките били предназначени за реализация на пазара не било възможно освобождаването от акциз. Използваната тарифна ставка е за продукт с код 2710 19 99. Различни от тази на администрацията са изводите по фактите и правото на АССГ. Съдът се е позовал на приети в хода на съдебното дирене съдебно-технически експертизи. Ползвайки източника на специални знания инстанцията по същество е оценила значението на включването в състава на произвежданите от "Леголас" ЕООД стоки на енергийните продукти керосини, газьол и биодизел при технологичното им смесване в определена пропорция, което предполага установяването им при извършените в извънсъдебната фаза на производството митнически лабораторни експертизи и поведението на продуктите като тежко гориво и газьол. При обсъждането на заключенията съдът е дал вяра и на изводите в тях за това, че не могат да се ползват като моторно гориво освен с големи щети за двигателите /а според особеното мнение в повторната експертиза и за непретенциозни двигатели/, както и като гориво за отопление. Експертите са установили съответствие на продуктите с техните спецификации и целите по удостоверенията за освободен от акциз краен потребител. Според АССГ използването от ревизираното лице на стоките, за които е освободен от акциз краен потребител, за целите посочени в удостоверенията за освобождаване от акциз, не може да обуслови възникване на задължение за акциз. Приел е, че производството на масления концентрат МК3 и препарата МТ6 е с енергийни продукти, чието освобождаване от акциз е разрешено в съответствие с чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗАДС, поради което е противоправно облагането с акциз на енергийните продукти по чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Съдът е отрекъл извършеното от администрацията приравняване на реализирането от длъжника на продуктите на пазара на използването им като моторно гориво и гориво за отопление. Като съществено процесуално нарушение е квалифицирал подходът на администрацията за начисляване на акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗАДС с аргументи от тарифното класиране по КН без да се зачете действието на издадените по чл. 24, ал. 1, т. 4 удостоверения за ОАКП. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по разпоредения с него резултат. Отнесения пред административния съд спор е по правото и по фактите. Изцяло фактическо е несъгласието на страните относно свойствата и характеристиките на масления концентрат МК3 и препарата МТ6 и възможността да се използват като моторно гориво или гориво за отопление. При липсата на специални знания по тези въпроси, основателно съдът е осигурил приобщаването на такива със съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице Григорова е било оспорено от ответника и проверено със средствата на повторната експертиза по чл. 201 от ГПК. Разногласието на експертите по чл. 203, изр. 1 от ГПК по разширената експертиза е обсъдено в контекста на съответствието на изводите на двама от експертите по повторната експертиза със заключението по първоначалната. Това е правилният подход, тъй като съдът не е научен арбитър в областите на специални знания, за чието осигуряване в процеса са допуснати експертизите. Неправилна е интерпретацията на правото на АССГ относно значението за установеното с оспорения РА задължение за акциз на предшестващи установяването удостоверения за ОАКП и съответствието на използването на енергийните продукти, за които е издадено удостоверението с целите по него. Не се спори, че "Леголас" ЕООД е получавало енергийни продукти за освободени от акциз цели въз основа на издадени по реда на чл. 24, ал. 4 (отм.) от ЗАДС и чл. 13 до 16 от ППЗАДС удостоверения за ОАКП. Митническата администрация не твърди, че енергийните продукти са употребявани за цели различни от тези по удостоверението, което да се квалифицира като освобождаване за потребление в хипотезата на чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС с последица възникване на задължението за плащане на акциз по чл. 20, ал. 1 от ЗАДС. Различна от разрешената употреба не се и установява предвид изводите на експертите за съответствие на спорните продукти с техническата спецификация и приложение по удостоверението за ОАКП. Възприетата от митническите органи хипотеза на освобождаване за потребление на акцизните стоки е тази по чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗАДС - производството на акцизна стока извън режима на отложено плащане на акциз. Това основание за освобождаване за потребление на акцизната стока не е изключено от постигането на целта на освобождаването от акциз. Съобразяването на поведението на ОАКП с целите по издаденото му удостоверение дисквалифицира единствено настъпването на основанието по чл. 20, ал. 2, т. 19 от ЗАДС. Целта на освобождаването от акциз на "Леголас" ЕООД е постигната с произвеждането на масленият концентрат и препарата МТ6. Ако произведените стоки притежават характеристиките на енергийни продукти по чл. 13, ал. 1 от ЗАДС и съответно на акцизни стоки по чл. 2, т. 3 от ЗАДС и предвид липсата на тъждество на продукта с вложените в производството му суровини /освободените от акциз/, действието на освобождаването от акциз не се разпростира върху продукта. По тази причина е допустимо изследването на настъпването на основанието за освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, но и на хипотезите на ex lege изключено задължение за акциз по чл. 24, ал. 1 от ЗАДС (освобождаването от акциз по силата на закона в отлика от това по чл. 24, ал. 2 от ЗАДС не е обусловено от издаване на удостоверение за ОАКП по чл. 24, ал. 3 (отм.) от ЗАДС). Зачитайки фактическите установявания на административния съд /арг. от чл. 220 от АПК/, ВАС възприема и правният извод за тарифното класиране на спорните продукти с код по КН 2710 19 99. Това ги отнася към енергийните продукти по чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС. До новелата на чл. 24, ал. 1, т. 4 от ЗАДС с ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г. енергийните продукти с код по КН 2710 19 99 са освободени от облагане с акциз, ако се използват за цели различни от моторно гориво и гориво за отопление. Твърдение за използване на енергийните продукти за моторно гориво и гориво за отопление митническата администрация не въвежда и не установява. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е тежестта да докаже предпоставките за издаване на утежняващия административен акт. В условията на насрещно доказване, чрез техническите спецификации и източниците на специални знания е установено предназначението на спорните продукти, което е различно от моторно гориво и гориво за отопление и невъзможността за такава употреба. Вън от горното, предвид предназначението на процесните стоки за друга държава членка - Румъния и след влизането в сила на 01.01.2009 г. на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗАДС за произведените след тази дата енергийни продукти е мислимо освобождаването от плащане на акциз при доказани ВОД по правилата на чл. 4г от ППЗАДС във вр. с чл. 45 от ППЗДДС. Довод на жалбоподателя тази насока не е обсъден от първоинстанционния съд и липсват фактически установявания по него, което при действието на забраната по чл. 220 от АПК препятства преценката за основателността му. Установяването с РА на задължение за акциз по отношение на освободени от този данък енергийни продукти е неправомерно, а отмяната на РА с първоинстанционното решение - правилна. При този изход на спора на ответника по касация се следват направените разноски в касационното производство в размер на 10 000 лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение