Решение № 12712 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16783/2013 г.

Решение № 12712 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16783/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 вр. § 4, ал. 2 ПЗР от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 131, ал. 1 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/ отм. Образувано е по касационната жалба на "Алупласт - експорт" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Бъкстон", бл. 16, вх. Б, ет. 7, ап. 37, подадена чрез процесуалния му представител адв. Атанасова, против решение на Софийски градски съд /СГС/, постановено по адм. д. № 4125/2004 г. С касационната жалба решението на СГС се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 637/29.08.2003 г., издаден от данъчен орган при ДП "Лозенец", ТДД - София, потвърден с решение № 2123/22.10.2004 г. на Регионалния данъчен директор - София, относно отказано право на приспадане в размер на 16 590.54 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Райно - Господинов - Метал" - гр. Русе в данъчния период м. юни 2002 г. Твърди се, че са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василев и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - основателна, поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на дружеството в посочената по-горе част, СГС е приел, че е доказано начисляването на данъка в счетоводството на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), но не е доказана реалността на доставките. В хода на съдебното производство по обжалване на ДРА жалбоподателят не е представил доказателства за предаване и транспортиране на стоките, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, опровергаващи констатациите в протокола за извършена насрещна проверка относно това, че на доставчика е бил издаден ДРА, с който доставките към него на метални отпадъци са приети за недействителни. Настоящата касационна инстанция намира за неправилни така направените изводи на първостепенния съд. На доставчика е връчено искане за представяне на писмени обяснения и документи - изх. № 09-14-0026 от 28.07.2003 г., с което е поискано да се представят документи за извършено плащане по процесните фактури, да се представи регистър за покупките на цветни метали съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба за търговската дейност с отпадъци от черни и цветни метали, приета с ПМС № 113 на МС от 9.05.01 г. /обн. ДВ, бр. 47/2001 г./, с вписани данни по чл. 18, ал. 3 от същата относно самоличността на лицето, неговия адрес, видът на стоката, нейния произход, РКО или друг платежен документ, както и декларация по чл. 3, ал. 2; да се представят обяснения за това как е извършена доставката, къде, с какъв транспорт, извършена ли е преработка на металните отпадъци с оглед лесното им транспортиране. В отговор на така връченото искане доставчикът е представил фискални бонове към фактурите, регистър на покупките с вписани всички изискуеми данни относно номер и дата на РКО, три имена на физическите лица, ЕГН, вид на отпадъците и количество, както и декларации покупко-разплащателни разписки, приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата с вписани три имена на физическите лица, ЕГН, адрес, вид и количество на отпадъците, цена и подпис на декларатора. Установява се съответствие между данните, вписани в регистъра за покупките и в декларациите. Установено е, че доставчикът притежава лиценз, издаден от Министерство на икономиката № 135-10/29.03.02 г. за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали, както и че дейността е осъществявана в пункт за изкупуване, находящ се в гр. Русе, ул. "Тутракан" № 13. Според писмените обяснения, транспортът е за сметка на купувача. Данъчният орган, изготвил протокола за насрещна проверка № 37859/19.03.03 г., е приел, че всички поискани документи са представени, но е вписал в него, че на ЕТ "Райно - Господинов - Метал" е издаден ДРА № 78/7.05.2003 г., с който са установени ДДС за внасяне и лихви в големи размери, тъй като всички сделки с предмет доставки на отпадъци, по които той е получател, са обявени за недействителни. Поради това, с оспорения пред СГС ДРА на "Алупласт - експорт" ООД правото на данъчен кредит не е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) за това, че доставчикът не е представил доказателства за определяне на данъчните задължения, а на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) - липса на облагаема доставка към датата на възникване на данъчното събитие. От страна на жалбоподателя е представена също лицензия, издадена от Министерство на икономиката за търговска дейност с отпадъци от цветни и черни метали № 129-10/1.03.02 г. на площадка ж. п. гара - Каспичан, в гр. Каварна, с. Ветрино, Варненска област и в гр. Шумен, договори за наем на посочените в лицензията обекти за извършване на дейността, договор за наем на лекотоварен автомобил; решение № 15-ДО-00 от 28.01.02 г. на Регионална инспекция по околна среда и водите - Шумен на основание чл. 12, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от ЗОВВООС и разрешение, издадено от същата инспекция на същото основание за събиране на метални отпадъци, транспортиране, временно съхранение, претоварване и пр., счетоводни документи за собствени и наети транспортни средства, ведомости за заплати на работниците, счетоводни документи, установяващи собствени машини и съоръжения за извършването на дейността, митнически декларации за износ, фактури на превозвачи за извършен международен превоз, коносаменти за извършен износ, договор за продажба на метален скрап различни видове от 15.12.01 г., сключен с "Иремет" ООД - Ирландия, и фактури за извършените продажби. От приетата по делото ССЕ се установява, че в счетоводството на "Алупласт - експорт" ООД металните отпадъци, закупени от това дружество през м. юни 2002 г. по фактурите, издадени му от двамата доставчици - ЕТ "Райно - Господинов - Метал" и "Никола Точев" ЕООД, са осчетоводени по дебита на сметка 304 - стоки и заведени аналитично по подсметки на сметка 304. Това е дало възможност на вещото лице да установи, че тези стоки са изнесени чрез МП - Пристанище Варна и оформени с изброените ЕАД. Счетоводно е отразено, както полученото плащане от ирландското дружество по банковата му сметка в ТБ "България Инвест", Клон Шумен, както и изписването на стоките при износа по кредита на сметка 304 стоки. Именно на това заключение на ССЕ СГС се е позовал в мотивите на обжалваното решение, за да приеме, че по доставките от "Никола Точев" ЕООД на метални отпадъци, осъществени през същия данъчен период, са налице предпоставките за признаване правото на данъчен кредит. Такива са констатациите във връзка с осъществения износ и в мотивите на решение № 9992 от 16.10.06 г. на ВАС, първо А отд. по адм. д. № 3253/06 г., с което е оставено в сила решение от 25.01.06 г. на СГС по адм. д. № 1006/2004 г., касаещи следващия данъчен период - м. юли 2002 г. Основателен е доводът на касатора, че самият ответник е признал реалността на доставките на метални отпадъци от ЕТ "Райно - Господинов - Метал", осъществени през м. юли 2002 г. Видно от мотивите на решение на регионалния данъчен директор № 324/24.02.04 г., за да постанови този резултат решаващият орган при административното обжалване на ДРА е приел, че така събраните в хода на ревизионното производство доказателства, които са същите и за данъчния период м. юни 2002 г., неправилно ревизиращите органи са приели, че не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и са отказали право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактурите, издадени от ЕТ "Райно - Господинов - Метал". В мотивите на цитираното решение този извод е направен след обсъждане на същата констатация в ПНП, а именно че на доставчика има издаден ДРА, с който е констатирано, че не може да се установи произходът на стоките. Важно е да се посочи също така, че единственият мотив, изложен в ДРА № 637/29.08.2003 г., за отказ на правото на данъчен кредит е именно това, че на доставчика има издаден ДРА, с който не е установен произходът на отпадъците. В самия ПНП е констатирано, че ДРА е обжалван. Същият не се съдържа в преписката, въпреки че е единственото обстоятелство, посочено в мотивите на ДРА. Нещо повече, по делото се намира писмо от 7.06.04 г. /л. 45/, с което от ДП Лозенец е поискано представянето на този ДРА, но същият не е бил представен, поради което е невъзможно да се провери какви са направените в него констатации и правни изводи и дали и кога е влязъл в сила. При това положение към ДРА не е приложено единственото доказателство, на което има позоваване, и което е обсъдено в мотивите му. В решение № 2123/22.10.2004 г. на РДД, с което е потвърден ДРА № 637/29.08.2003 г., е посочено, че са извършени проверки на физическите лица, които са посочени като предали металните отпадъци на ЕТ "Райно - Господинов - Метал", и че някои от тях са декларирали, че не са предавали отпадъци. Такива протоколи за извършени насрещни проверки на физически лица, от които доставчикът твърди, че е изкупувал отпадъци, също не се съдържат в преписката, съответно няма и декларации от проверяваните физически лица. Такива не са коментирани и в мотивите на самия ДРА. С оглед на така изложените съображения, решението на СГС в обжалваната част като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени съответната част от ДРА. Не са налице съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Относно разноските: В последното съдебно заседание в хода по същество пред СГС адв. Атанасова е заявила искане за присъждане на направените по делото разноски, които са в общ размер 750 лв. Такива следва да се присъдят само за уважената част от жалба против ДРА с настоящото решение в размер на 434.70 лв. и 11 лв. за препис, а за касационното производство - 25 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,