Решение № 12511 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 357/2011 г.

Решение № 12511 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 357/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Дакова Генова против решение № 3349 от 29.10.2010 г. по адм. дело № 1830/2010 г. на Административен съд - София град, с което жалбата на Генова против заповед № 0123 от 27.01.2010 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността, е отхвърлена. Жалбоподателката поддържа, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, тъй като длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Дирекцията за национален строителен контрол оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - София град да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд приема, че заповед № 0123 от 27.01.2010 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Генова е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на ДНСК началникът на ДНСК е орган по назначаването) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване на правоотношението, което в случая съвпада с фактическото, посочени са придобития от служителя на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които следва да се изплатят на основание чл. 61 и чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Законосъобразен е и изводът, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това. Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след като с Постановление № 5 на Министерския съвет от 20.01.2010 г. е приет нов Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол (обн. ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г.), с който е намалена общата численост на персонала в дирекцията, а също и броят на Регионалните дирекции за национален строителен контрол (РДНСК), които от 28 по отменения правилник стават 6 с 28 сектора към тях (чл. 7, ал. 1 от правилника). Съгласно чл. 8, ал. 1 от устройствения правилник регионалните дирекции са с териториален обхват на действие на територията на съответните райони от ниво 2 съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие (ЗРР) и с по един сектор за всяка административна област, попадаща в съответния район (чл. 8, ал. 2 от правилника). Съобразно нормативно определената с устройствения правилник численост на персонала на различните звена в дирекцията и в съответствие с правомощията по чл. 6, ал. 1, т. 2 и т. 3 от устройствения правилник началникът на ДНСК издава заповед № РД-13-051/26.01.2010 г., с която утвърждава нова структура и щатно разписание на длъжностите в дирекцията, в сила от 26.01.2010 г. С това е спазена и нормата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, тъй като новото разписание на длъжностите е утвърдено от органа по назначаването на съответната администрация или в разглеждания случай - от началника на ДНСК. Изложеното налага, възприетия и от първоинстанционния състав извод, че разписанието на длъжностите в дирекцията е прието в съответствие с нормативните изисквания. Правилно е и становището на първоинстанционния съд, че служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки за това, а именно - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. В разглеждания случай, считано от 26.01.2010 г. в ДНСК са приети и утвърдени нова структура и разписание на длъжностите. С извършените с ПМС 5/20.01.2010 г. и последвалите го актове на началника на ДНСК структурни и длъжностни промени РДНСК Варна, в която жалбоподателката е назначена на длъжност "старши инспектор" в сектор "Строителен контрол" (заповед № 1850/29.06.2001 г.) е преобразувана в сектор Варна на РДНСК "Североизточен", а бройките за длъжността "старши инспектор" са намалени от общо 11 за РДНСК - Варна (7 бр. са в сектор "Строителен контрол" и 4 бр. са в сектор "Оперативна дейност") на 9 в сектор Варна на РДНСК "Североизточен район" или бройките за длъжността са намалени с 2 щатни бройки (длъжностни разписания и поименни разписания на длъжностите от 14.12.2009 г. и от 26.01.2010 г.). При тези данни правилно първоинстанционният съд приема, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Действително длъжността продължава да съществува като нормативна позиция в новото щатно разписание на длъжностите, а също и като единство от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. При липсата на законово задължение за подбор между служителите, които са изпълнявали длъжността, по нормативноустановени критерии, преценката за това кои от тях ще останат и кои ще бъдат съкратени е изцяло от компетентността на административния орган, същата е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Следователно, като достига до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът постановява съдебен акт в съответствие със закона. Възражението на жалбоподателката, че след като общата численост на персонала не е намалена, не е налице и съкращаване на заеманата от нея длъжност, е неоснователно. Структурата на административните звена и броят на длъжностите в дирекцията се определят от органа по назначаването, който разполага с правомощията да организира дейността и да разпредели задълженията между отделните звена, длъжности и служители по избран от него начин с цел осигуряване на по-добра ефективност в работата. В този смисъл органът е компетентен да извърши структурни и длъжностни промени като премахне отделни длъжности или щатни бройки и създаде нови, за да организира дейността на по начин, който да позволява по-добро функциониране на администрацията. Ето защо запазването на общата численост на служителите не може да обоснове извод, че съкращение на длъжността, заемана от жалбоподателката, фактически не е извършено. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и доводът на жалобоподателката в този смисъл е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК, като в изпълнение на процесуалното задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК съдът указва на всяка от страните обстоятелствата, за които следва да ангажира доказателства. Съдебният акт е постановен след обсъждане всички доводите на страните и събраните доказателства и съдържа подробни мотиви за липсата на основания за отмяна на оспорената заповед като издадена от компетентния орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На база на събраните доказателства правилно е преценено, че релевантни за спора са промените в щатните бройки на заеманата от жалбоподателката длъжност "старши инспектор", която е запазена като нормативно определена позиция и система от функции и не се налага съпоставка на задълженията на тази длъжност с длъжността "главен инспектор". Ето защо липсата на доказателства в този смисъл не може да обоснове съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед събраните относими към правния спор доказателства е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение, е упражнено и при спазване на материалноправните изисквания на закона. Касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните писмени и гласни доказателства. Приетият с ПМС 5/2010 г. Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, предприетите с него структурни изменения и утвърденото във връзка с това ново длъжностното разписание от 26.01.2010 г. обосноват извода, възприет от първоинстанционния съд, че заеманата от жалбоподателката длъжност е премахната. В този смисъл крайните изводи за съда за осъществяване на изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и законосъобразност на постановения на това основание административен акт, съответстват на доказателствата по делото. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно и допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 Върховният административен съд, пето отделение,