Решение № 301 от 25.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 868/2014 г.

Решение № 301 от 25.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 868/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на адв. М. Х. - защитник на подсъдимия Ю. Ф. И. срещу въззивно решение № 136 от 10.03.2014 г., постановено по внохд № 13/14 г. на апелативен съд гр. Пловдив, с което е потвърдена присъда по нохд № 144/13 г. на окръжен съд гр. Кърджали. В жалбата се оспорва кредитирането на някои от доказателствата, което сочи на оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила, въпреки, че в жалбата не е посочен законовият текст, съответстващ на това касационно основание. Настоява се за отмяна на постановения въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия И. поради недоказаност на обвинението. Пред касационния съд защитникът не се явява. От него е постъпила писмена защита, в която жалбата се поддържа със същите аргументи и искане. Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба. Намира въззивния съдебен акт за законосъобразен, поради което счита, че следва да бъде оставен в сила. Касационният жалбоподател И., редовно призован, не се явява в заседанието на касационния съд. Подсъдимият Н. М. не се явява. За същия е даден ход делото при условията на чл. 353, ал. 3 от НПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29 от 27.11.2013 г., постановена по нохд № 144/13 г., на окръжен съд гр. Кърджали, подсъдимият Ю. Ф. И. бил признат за виновен в това, че на 9.03.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и в съучастие като извършител с Н. Н. М., отнел чужди движими вещи - пари в размер на 60.00 лв. и 2 бр. ножове на стойност 9 лв., всичко на обща стойност 69.00 лв. от владението на З. М. Й., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а", във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от три години в затвор при първоначален "строг" режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК, било зачетено предварителното задържане на подсъдимия. Със същата присъда подсъдимият Н. Н. М. бил осъден за престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК, за което при условията на чл. 58, б. "б" във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. С присъдата съдът се разпоредил с веществените доказателства. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на направените разноски по делото. По жалба на подсъдимия И., към която се присъединил подсъдимият М., било образувано внохд № 13/14 г. на апелативен съд гр. Пловдив. С решение № 136 от 10.03.2014 г. присъдата била потвърдена. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Жалбата на подсъдимия И. е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с анализа и оценката на доказателствения материал от инстанционните съдилища. Времето и мястото на осъществяването на престъплението са установени чрез показанията на свидетелите З. Й. и М. М., както и кореспондиращите им показания на разпитания в заседанието на въззивния съд свидетел Г. И. Относно авторството на деянието съдилищата са кредитирали показанията на пострадалата З. Й., която, макар и незряща, е познавала от преди двамата подсъдими, които разпознала по гласа по време на осъществяване на деянието. Косвено потвърждение на достоверността на възприятията й са показанията на сина й М. М. (дадени на досъдебното производство пред съдия и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК). Заявеното от страна на този свидетел, че двамата подсъдими са осъществили престъплението е било потвърдено и при проведените на досъдебното производство разпознавания на лица по снимки, при които М. посочил И. и М. като извършители. Дадените от св. Й. показания за упражненото спрямо нея насилие съответстват на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, според което установените травматични увреждания (кръвонасядания) по лицето й, отговарят да са получени по време и начин, съобщен от пострадалата. Достоверността на дадените от Й. и М. показания е била проверена с помощта и на други доказателствени средства и предвид съществуващата корелация между доказателствата, както окръжният, така и апелативния съд са ги поставили в основата на съдебните си актове. Твърдението в жалбата за заинтересованост на пострадалата Й. от изхода на делото не се базира на реални основания, още повече, че последната не е конституирана в процесуално качество на частен обвинител и граждански ищец. Останалите, изложени в жалбата възражения, се отнасят до обосноваността на постановените съдебни актове. Тъй като необосноваността не представлява касационно основание, касационният съд не би могъл да ги разгледа. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,