Решение № 10539 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2014 г.

Решение № 10539 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2506/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 12.12.2013 г. по адм. дело № 2238/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което по жалбата на "Слънчева сила" ЕООД със седалище и адрес на управление село Червен, община Иваново, област Русе, заповед № 01-РД/3696 от 9.12.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за отказ за финансиране на подаденото от дружеството заявление за подпомагане с идентификационен номер 18/312/00686 и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят направените разноски, в това число, юрисконсултско възнаграждение. "Слънчева сила" ЕООД със седалище и адрес на управление село Червен, община Иваново, област Русе, е поискало отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно, тъй като събраните по делото доказателства подкрепят преценката на административния орган за отказ за финансиране на проекта на "Слънчева сила" ЕООД. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че дружеството "Слънчева сила" ЕООД със седалище и адрес на управление село Червен, община Иваново, област Русе, е регистрирано на 27.08.2008 г., с едноличен собственик и управител Сашка Атанасова Мицова. На 13.05.2009 г. "Слънчева сила" ЕООД чрез упълномощения си представител Диян Димитров Мицов подало до Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Русе заявление за финансиране по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за изграждането на инсталация за производство на електричество от слънчева енергия. Към заявлението бил приложен бизнес-план, който предвижда инсталирането на стационарна фотоволтаична централа с мощност 75 kWp върху земеделска земя, съставляваща имот № 020092 по плана за земеразделяне на землището на село Табачка, община Иваново, област Русе, и кабел с ниско напрежение до изграден трафопост, тип МТТ 100/20/0,4, в имот № 017066 по плана за земеразделяне на землището на село Табачка. Инвестицията включва изграждането на самата централа и необходимата инфраструктура. "Слънчева сила" ЕООД приложило към заявлението договор за наем на земя от 24.03.2009 г., сключен между съпрузите Сашка Атанасова Мицова и Диян Димитров Мицов, от една страна, като наемодатели, и "Слънчева сила" ЕООД, от друга страна като наемател, според който дружеството получава право да разположи за своя сметка стационарна фотоволтаична централа в поземлен имот № 020092. Заявителят представил и нотариален акт № 45, том I, нот. дело № 25 от 28.04.2009 г., съгласно който "Корина-Експорт" ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител Диян Мицов, продава на "Слънчева сила" ЕООД, представлявано от Сашка Атанасова Мицова, от вещното право на строеж, което притежава съгласно нотариален акт № 110, том 26, нот. дело № 6734/2008 г. за построяването на възобновяеми енергоизточници с обща площ 9 дка, само вещното право на строеж за построяването на стационарна фотоволтаична електроцентрала с площ от 2400 кв. м, която ще се изгради само върху поземлен имот, находящ се в землището на село Табачка, обособен от имот № 020092 по плана за земеразделяне на землището на село Табачка, местността "Рай манастир", представляващ производствена площадка за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, с площ на производствената площадка 3 дка. Продаваемото право на строеж е за срок от 10 години, като за този срок "Слънчева сила" ЕООД има право да ползва заедно с "Корина-Експорт" ЕООД, а също и с други лица, на които последното дружество разреши, собствената му изградена преносна мрежа за свързване с мрежата на "Е. ОН България" ЕАД и собствения му изграден трафопост. Към заявлението били приложени още: разрешение № 27/28.04.2009 г. за строеж за изграждането на фотоволтаична централа върху имот № 020092 по плана за земеразделяне на землището на село Табачка, издадено на името на "Слънчева сила" ЕООД, и разрешение за строеж № 3/20.01.2009 г., издадено на "Корина-Експорт" за изграждането на "Кабел 20 KV и кабел ниско напрежение към малка електроцентрала с фотоволтаични модули - 25,92 KVV и трафопост тип-МТТ-100/20/0.4 в село Червен, община Иваново, област Русе, местността "Иванков дол", поземлен имот № 80443.97.12 и село Табачка, местността "Рай манастир"; заповед № РД-09-94/12.03.2008 г. на кмета на община Иваново за промяна на предназначението на имот № 020090, от който се обособяват три самостоятелни имоти: имот № 020091, № 020092 и № 020093; решение № РУ-144-ПР/2007 г. на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе за преценяване на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда за имот № 020041 и № 020090 в землището на село Табачка, имот № 097012 и имот № 001001 в землището на село Червен, община Иваново, с възложител на инвестиционното намерение за изграждане на фотоволтаични панели за производството на електроенергия "Корина-Експорт" ЕООД; технически проект, изработен от "Екопроект-Булкерн", решение на едноличния собственик и управител на дружеството "Слънчева сила" за избор на доставчик-изпълнител на соларни панели; договор от 27.01.2010 г. за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия към електропреносната мрежа, сключен между "Е. ОН България" ЕАД и "Слънчева сила" ЕООД. Според условието в т. 2.2 от договора "Слънчева сила" ЕООД като производител следва да положи през защита трифазов силов кабел НН на съществуващ трафопост, тип МТТ, съсобствен между "Слънчева сила" ЕООД и "Корина-Експорт" ЕООД. В хода на административното производство административният орган установил, че в същия масив, в който "Слънчева сила" ЕООД има намерение да изгради фотоволтаична централа, е предвидена реализацията на още два проекта с идентичен предмет, за които заявления за подпомагане по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятие" от Програмата за развитие на селските райони са подали дружествата "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД. След съпоставка на заявленията и приложените към тях документи, изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал заповед № 01-РД/3696 от 9.12.2010 г., с която отказал на "Слънчева сила" ЕООД финансиране по подадения проект с идентификационен номер 18/312/00686, на стойност 586 493 лева, поради установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта с цел осъщестяване на предимство в противоречие с целите на мярката. В мотивите на заповедта административният орган се позовал на данните, че подадените три броя заявления за подпомагане от името на "К2 Енерджи" ЕООД, "Слънчева енергия-2" ЕООД и "Слънчева сила" ЕООД сочат като място за извършване на инвестицията имоти, находящи се в един и същ масив в землището на село Табачка, община Иваново, област Русе, че имотите са собственост на съпрузите Диян Мицов и Сашка Мицова, като Сашка Мицова е едноличен собственик на "Слънчева сила" ЕООД, а Диян Мицов е упълномощено лице на същото дружество и освен това - едноличен собственик и управител на "Корина-Експорт" ЕООД. Отбелязано е още, че "Корина-Експорт" ЕООД е учредило право на строеж на всички кандидати за съответните имоти - имот № 02064, образуван от имот № 020041; имот № 020093, образуван от имот № 020090, и имот № 020091, образуван от имот № 020092. Приложеното решение на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе за преценка на необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение се отнася до трите имота и е с възложител "Корина-Експорт" ЕООД. Всички проекти са с еднакъв адрес на управление и имат един и същ предмет на инвестицията, а съща така са идентични по структури и съдържание. Разрешенията за строеж са с поредни номера и са от една и съща дата - 02.07.2009 г., с изключение на разрешението на "Слънчева сила", което е издадено на 28.04.2009 г. Първите два проекта са от втори прозорец на прием за 2009 г., а този на "Слънчева сила" - от втори прозорец на прием за 2009 г. Оферентите са еднакви за кандидатите, с изключение на този на "Слънчева сила" ЕООД. Дружествата "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД кандидатстват за една и съща мощност - 78.12 kWp, a "Слънчева сила" - за 75,6 kW. Виктор Илиев Трифонов, предишен собственик на капитала на "Слънчева енергия-2" ЕООД, участвал в заседание на комисия по избор на оферти на "К2 Енерджи" ЕООД. Посочено е още, че всеки проект кандидатства за максимума на финансовата помощ по мярката в размер на 200 000 евро. Административният съд приел, че заповедта на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издадена в противоречие с материалния закон. Съдът посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, че трите дружество, кандидатстващи със сходни инвестиционни проекти, или едноличните собственици и управители на тези дружества, се намират в правни, икономически и/или лични връзки, а и междувременно със заповед № 03-РД-1878/2.07.2013 г. било одобрено финансирането на проекта на "Слънчева енергия-2" ЕООД. Инвестиционният проект на "Слънчева сила" ЕООД отговарял на всички формални условия за кандидатстване за помощ за създаване и развитие на микропредприятия по силата на чл. 52, буква "а, подточка ii от Регламент (EO) № 1698/2005 и на изискванията в националното законодателство. Съгласно чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011, без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Разпоредбата е транспонирана в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По силата на съображение 46 от Регламент № 1698/2005, целта на схемата за подпомагане на селските райони е да допринесе "за разнообразяване на селскостопанските дейности към неселскостопански и за развитие на неселскостопанските отрасли, за насърчаване на трудовата заетост и инвестиции за по-голяма привлекателност на селските райони с цел обръщане на тенденциите за икономически и социален спад и обезлюдяване на районите. При тези обстоятелства, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. По делото е направено преюдициално запитане до Съда на Европейския съюз за това как трябва да се тълкува понятието "изкуствено създаване на условия" в разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Регламент № 65/2011. В постановеното по преюдициалното запитване решение по дело С-434/12, Съдът на Европейския съюз напомня, че намерението да се заобиколи предвиденото в националното законодателство ограничение за максималния размер на финансирането от 200 000 евро само по себе не позволява да се изключи, че представеният проект ще допринесе за постигане на посочените в Регламент № 1698/2005 цели. Необходимо е желанието за заобикаляне на ограничението във връзка с размера на допустимите проекти и с максималния размер на помощта за един бенефициер да води до невъзможност за постигане на посочените в чл. 52, буква а, подточка ii от Регламент № 1698/2005 цели: създаване и развитие на микропредприятия с оглед насърчаване предприемачеството и създаване на благоприятна икономическа среда, при съобразяване с определението за микропредприятие. Според това определение, дадено в чл. 2, § 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г., микропредприятие се дефинира като предприятие, което наема под 10 души персонал и чийто годишен оборот и/или общ годишен балансов отчет не надвишава 2 милиона евро. Във връзка с характеристиката на субективния елемент административният съд се позовал на решения на Съда на Европейския съюз. Съгласно решение от 21 януари 2006 г. по дело Halifax и други по дело C-255/02, фактическите обстоятелства, които могат да се вземат предвид за установяване, че необходимите условия за получаване на плащане са изкуствено, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране. Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка (решение по дело Vonk Dairy Products). Според Съда на Европейския съюз обаче, не може да бъде отказано финансиране на проект, когато съответните инвестиции могат да се обосноват по друг начин, а не само с плащането по схемата за подпомагане. За да се постанови отказ, е необходимо въз основа на обективните доказателства да може да се направи извод, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд по Програмата за развитие на селските райони кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. Въз основа на възприетите от административния орган и установени по делото обективни обстоятелства, административният съд направил преценка, че съществуващата географска връзка между имотите, в които се предвижда осъществяването на инвестицията от трите дружества и идентичните инвестиционни намерения - изграждане на фотоволтаични централи не изключват, а напротив, постигат обявената цел на финансовото подпомагане. Според решаващият съд, единствения общ факт за трите дружества е изборът на един и същ изпълнител на проектите, но след като това е най-добрата оферта, това е и икономически логичният избор. Макар земята, върху които ще се изградят централите, да е собственост на съпрузите Сашка Мицова и Диян Мицов, които са учредили право на строеж на "Корина-Експорт" ЕООД, установените факти по делото сочат, че първоначалното инвестиционно намерение за изграждане на фотоволтаична централа, принадлежало на това дружество, впоследствие е било променено. Промяната в инвестиционните намерения обаче не можела да се счита за предприета с цел да бъде заобиколено ограничението за финансиране, тъй като "Корина-Експорт" ЕООД не е подавало заявление за подпомагане и не е сред трите дружества, чиито проекти са били съпоставени от административния орган. Съществуващата брачна връзка между Диян Мицов и Сашка Мицова като собственици на "Корина-Експорт" и "Слънчева сила", както и обстоятелството, че Диян Мицов извършвал правни действия във връзка с подаването на заявлението на "Слънчева сила", макар и да сочела координация между тези две лица, не обуславяла, че единствената цел е получаването на облага в противоречие с целите на мярката. Плащането над определените лимити, установени в Наредба № 29, освен че е недостатъчно само по себе си да обуслови материалната законосъобразност на постановения отказ, не е обвързано от ответника с доказателства, че реалното намерение на кандидатите не е създаването и развитието на три самостоятелни микропредприятия, а кумулирането на средствата у един от тях, както и че осъществяването на проектите реално няма да доведе до създаването и развитието на три отделни и независими микропредприятия. По тези съображения административният съд отменил заповед № 01-РД/3696 от 9.12.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Въпреки че е изложил пространно основните факти по делото, първоинстационният съд е пренебрегнал наличието на редица съществени за спора обстоятелства, които се съдържат в документите по административната преписка. Казусът е решен повърхностно, без да се разгледат съществуващите между титулярите на инвестиционните проекти правни връзки и да се направи цялостна оценка на стопанското им поведение, което разкрива наличието на съгласувани действия за постигането на определена, несъответна на целите на финансирането, инвестиционна цел. Според подадените пред Държавен фонд "Земеделие" заявления за подпомагане, дружествата "Слънчева сила" ЕООД, "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД са самостоятелни предприятия, които кандидатстват за финансиране на идентични енергийни проекти. Дружествата не са декларирали свързаност или партньорство по смисъла на чл. 4 и 5 от Закона за малките и средните предприятия. В действителност обаче съвпадението между предмета на инвестиционните проекти на "Слънчева сила" ЕООД, "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД, мястото на изграждането, създадената за изпълнението на фотоволтаичните централи обща документация, в контекста на установените отношения с дружеството "Корина-Експорт", което има участие в обявените като самостоятелни проекти, дават основание да се приеме, че предприятията не са независими, а имат общ енергиен проект или действат като подставени лица за получаване на финансиране за проект, чийто мащаб не кореспондира с възможностите на малко предприятие. Обстоятелството, че всяко от дружествата "Слънчева сила" ЕООД, "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД, които са новорегистрирани търговци, е закупило земя или вещни права от "Корина-Експорт" ЕООД или от съпрузите Сашка Мицова и Диян Мицов, за строителството на фотоволтаични централи, разположени в един масив, само по себе си не поражда съмнение за изкуствено създаване на условия за финансиране на проектите. Сделките обаче, наред с типичното за предмета им съдържание, включват и условия, които свидетелстват за друг вид обвързаност между договарящите лица, различна от външно демонстрираните отношения по договор за покупко-продажба. Ако "Корина-Експорт" ЕООД е извършило обикновени сделки на продажба на земя и вещно право, чиято цел е търговската печалба, то не би трябвало да има каквото и да е последващи отношения с дружествата, с които е договаряло, както и участие в реализацията на инвестиционните им проекти. Анализът на взаимоотношенията им обаче води до други изводи. С нотариален акт № 45, том I, нот. дело № 25 от 28.04.2009 г., "Корина-Експорт" ЕООД, представлявано от едноличния собственик и управител Диан Мицов, продава на "Слънчева сила" ЕООД, представлявано от Сашка Атанасова Мицова, за 3168 лева или по данъчна оценка, от вещното право на строеж, което притежава съгласно нотариален акт № 110, том 26, нот. дело № 6734/2008 г. за построяването на възобновяеми енергоизточници с обща площ 9 дка, само вещното право на строеж за построяването на стационарна фотоволтаична електроцентрала с площ от 2400 кв. м, която ще се изгради само върху поземлен имот, находящ се в землището на село Табачка, съставляващ имот № 020092, обособен от имот № 020090 по плана за земеразделяне на землището на село Табачка, местността "Рай манастир", представляващ производствена площадка за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, с площ на производствената площадка от 3 дка. Продаваемото право на строеж е за срок от 10 години. В тази връзка следва да се отбележат правните последици на учреденото със срок право на строеж, които трябва да са известни и на двете договарящи страни. При учредяване на правото на строеж с определен срок, както е в случая, след изтичането на срока собствеността върху построеното преминава безвъзмездно върху собственика на земята. Според записаното в нотариалния акт, в рамките на уговорения 10-годишен срок, "Слънчева сила" ЕООД има право да ползва заедно с "Корина-Експорт" ЕООД, а също и с други лица, на които последното дружество разреши, собствената на "Корина-Експорт" ЕООД изградена преносна мрежа за свързване с мрежата на Е. ОН." АД и собствения на това дружество изграден трафопост. С нотариален акт № 57, том I, нот. дело № 34 от 29.05.2009 г. "Корина-Експорт" ЕООД, представлявано от управителя Диян Димитров Мицов, продава за сумата 52807,41 лева на "Слънчева енергия-2" ЕООД, представлявано от управителя Виктор Илиев Трифонов, "от вещното право, което това дружество притежава за построяване на възобновяеми енергоизточници върху земя с промишлено предназначение, с площ от 3 дка, преставляваща поземлен имот № 020093 по плана за земеразделяне на землището на село Табачка, местността "Рай манастир", само вещното право на строеж за построяването на стационарна фотоволтаична електроцентрала с площ от 2400 кв. м. Теренът, върху който ще се реализира правото на строеж, включва имот № 020091. В акта е записано, че за изграждането на централата е одобрен инвестиционен проект за изграждане на фотоволтаична система 413,82 кWр върху имоти № 020041 и № 020090 в землището на село Табачка, и разрешение за строеж № 46/22.07.2008 г., които купувачът се задължава да спази. Информацията, която се извлича от съдържанието на нотариалния акт е, че "Корина-Експорт" ЕООД е носител на право на строеж на фотоволтаични централи върху площ от 3 дка, част от което продава на "Слънчева енергия-2". Необичайното в случая е, че дружеството - купувач, което е създадено пред май 2009 г., се задължава да изпълни чужд инвестиционен проект, одобрен година преди това, въз основа на по-рано издадено, очевидно, на друго лице, разрешение за строеж. Впоследствие, дружеството "Слънчева енергия-2" се е снабдило с разрешение за строеж № 51/2.07.2009 г. на свое име за изграждането на стационарна фотоволтаична централа, тъй като по закон не би могло да ползва разрешение за строеж, издадено на друго лице. Прави впечатление, че посочения в разрешението за строеж документ за собственост е друг - нотариален акт № 82, том XVI нот. дело № 3394/2009 г. Проектите са одобрени и съгласувани от архитект Пламен Маринов. Поемането на такова задължение от страна на купувача, макар от юридическа гледна точка той да има право на избор за вида на строителството, което ще реализира, го обвързва за изпълнението на точно определен проект. Този факт, съпоставен с данните от решение № РУ-144-ПР/2007 на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе, в което е оценено инвестиционно предложение на "Корина-Експорт" ЕООД за поетапен монтаж на фотоволтаични панели заедно с монтаж на ветрогенератори върху площ от 19,495 дка, собственост на възложителя, е доказателство за свързаност между двамата търговци и за съществуването на уговорки между тях, различни от тези между продавач и купувач. Непосредствено след извършването на сделката с нотариален акт № 57, с нотариален акт № 58, том I, нот. дело № 35 от 29.05.2009 г. съпрузите Диан Димитров Мицов и Сашка Атанасова Мицова продават за сумата 44006,18 лева на "Слънчева енергия-2" ЕОOД със седалище и адрес на управление Русе, представлявано от управителя Виктор Илиев Трифонов, земя с промишлено предназначение за производство за електрическа енергия с площ от 3 дка, представляваща имот № 020093 по плана за земеразделяне на землището на село Табачка, местността "Рай манастир". Дружеството, което току-що е купило право на строеж върху имот № 020093, купува правото на собственост върху същия имот. Юридическият смисъл за последователното извършване на сделките, първата от които изглежда излишна, тъй като правото на собственост включва в себе си правото на строеж, е да се запази част от предходно учреденото на "Корина -Експорт" право на строеж върху същия имот. Това означава, че "Слънчева енергия-2" ЕООД е закупило правото на собственост върху имот, което е ограничено от предходно учредено върху имота право на строеж на дружеството "Корина-Експорт". Ограничението на собствеността или наличието на вещно право и на още едно лице върху имота, закупен от "Слънчева енергия-2" не е отбелязано изрично в съставения нотариален акт № 58/29.05.2009 г., и може да се изведе само чрез съпоставка на съдържанието на нотариалните актове. С нотариален акт № 77, том I, нот. дело № 50 от 22.06.2009 г. "Корина-Експорт" ЕООД със седалище и адрес на управление село Червен, представлявано от управителя Диян Димитров Мицов, продава за сумата 96 000 лева на "К2 Енерджи" ЕООД със седалище село Червен, с управител и собственик Евелина Георгиева Калева, представлявана от пълномощника си Георги Костадинов Калев, вещно право на строеж, върху земя с промишлено предназначение, съставляваща поземлен имот № 020064 по плана за земеразделяне на село Табачка, местността "Рай манастир", образуван от имот № 020041, за построяването на стационарна фотоволтаична електроцентрала с площ 2100 кв. В акта е записано, че за централата е одобрен инвестиционен проект за изграждане на фотоволтаична система 413,82 кWр на имоти № 020041 и № 020090 в землището на село Табачка, и разрешение за строеж № 46/22.07.2008 г., които купувачът се задължава да спази. В точка 4 на нотариалния акт е записано, че "К2 Енерджи" дава съгласие "Корина-Експорт" ЕООД като собственик на терена/и/или отстъпено право на строеж (или последващ правоприемник на "Корина-Експорт") да построи, монтира и експлоатира двумегаватови ветрогенератори с диаметър на перките 90 метра и височина на стеблото 105 метра или на тяхно място - други, на южната граница на поземлен имот № 020063 и съседния имот № 020097, и двата имота в землището на село Табачка. Нотариалният акт е с идентично съдържание на това на нотариален акт № 57, в това число и поетото от купувача задължение да осъществи прeдходно одобрен инвестиционен проект по предходно издадено строително разрешение. Сделката, извършена с него, поражда правна обвързаност за изпълнението на проект на друго лице. Впоследствие дружеството "К2 Енерджи" също се е снабдило с разрешение за строеж № 52/2.07.2009 г. на свое име за изграждането на стационарна фотоволтаична централа. Подобно на разрешение № 51/2.07.2009 г., издадено на "Слънчева енергия-2", посоченият в разрешението документ за собственост е друг - нотариален акт № 96, том XIX, нот. дело № 4126/22.06.2009 г. Идентичен е записът, че проектите са одобрени на 2.07.2009 г. от архитект Пламен Маринов. С нотариален акт № 78, нот. дело № 51 от 22.06.2009 г., Диян Димитров Мицов и Сашка Атанасова Мицова продават на "К2 Енерджи" ЕООД със седалище село Червен, с управител и собственик Евелина Георгиева Калева, представлявана от пълномощника си Георги Костадинов Калев, земя с промишлено предназначение за производство на електроенергия с площ от 3 дка, представляваща имот № 020064 по плана за земеразделяне в землището на село Табачка, местността "Рай манастир". В точка 3 на нотариалния акт дружеството "К2 Енерджи" ЕООД дава съгласие "Корина-Експорт" ЕООД като собственик на терена/и/ или отстъпено право на строеж (или последващ правоприемник на "Корина-Експорт") да построи, монтира и експлоатира двумегаватови ветрогенератори с диаметър на перките 90 метра и височина на стеблото 105 метра или на тяхно място - други, на южната граница на поземлен имот № 020063 и съседния имот № 020097. Събраните по делото писмени доказателства обосновават извод, че дружеството "Корина-Експорт" има инвестиционно намерение да изгради енергиен парк от фотоволтаични панели и ветрогенератори, както е отразено в решение № РУ-144-ПР/2007 на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Русе. Енергийният парк включва повече от един енергийни обекти, които могат да се изграждат поетапно, а това улеснява възможността за представяне на всеки от отделните обекти като самостоятелен проект. Всяко от дружествата "Слънчева сила", "Слънчева енергия-2" и "К2 Енерджи" е ангажирано с изпълнението на създадения от "Корина-Експорт" инвестиционен проект. Наред с обсъдената вече правна свързаност между дружествата, наблюдава се и функционална свързаност на техните проекти. Задължителна част от процеса по строителството на фотоволтаичните централи е изграждането на инфраструктура, чрез която те да бъдат свързани с електропреносната мрежа. "Корина-Експорт" ЕООД притежава разрешение за строеж № 3/20.01.2009 г. за изграждането на "Кабел 20 KV и кабел ниско напрежение към малка електроцентрала с фотоволтаични модули - 25,92 KW и трафопост тип-МТТ-100/20/0.4 в село Червен, община Иваново, област Русе, в местността "Иванков дол", поземлен имот № 80443.97.12 и село Табачка, местността "Рай манастир". С нотариален акт № 141, том I, нот. дело № 90/4.11.2009 г. "Корина експорт" ЕООД, представлявано от управителя Диян Димитров Мицов, продава на "Слънчева сила" ЕООД, представлявано от управителя Сашка Атанасова Мицова, 75,60 % идеални части от правото на собственост върху трафопост тип МТТ100/20/0,4, застроен върху поземлен имот № 017066 по плана за земеразделяне в землището на село Табачка. По този начин представляваните от двамата съпрузи дружества получават изключително право върху спомагателните мрежи и съоръжения, необходими за функционирането на централите, което ги поставя в доминиращо положение спрямо останалите двама собственици на енергийни обекти и обединява привидно отделените енергийни проекти. В потвърждение се явява клаузата в нотариален акт № 45, том I, нот. дело № 25 от 28.04.2009 г., според която "Слънчева сила" ЕООД има право да ползва заедно с "Корина-Експорт" ЕООД, а също и с други лица, на които последното дружество разреши, изградената от това дружество преносна мрежа за свързване с мрежата на "Е. ОН" АД и собствения му изграден трафопост. В обобщение следва да се приеме, че между "Корина-Експорт" ЕООД, от една страна, и дружествата "Слънчева сила" ЕООД, "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД, от друга страна, съществуват отношения на координация и партньорство за изграждането на съвкупност от енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници, доказателство за което са установените между тях лични, фактически и правни връзки, съчетани с функционална несамостоятелност на проектите. Поетапното изграждане на енергийния парк, при което отделните, включени в него енергийни обекти, се заявяват като самостоятелни инвестиционни проекти на различни собственици, представлява случай на изкуствено създаване на условия за отпускане на финансова помощ в противоречие с правото на Европейския съюз и националното право. Неразкриването на връзките между инвеститорите дава възможност на всеки от тях да получи максималния размер на помощта, като съвместният им проект се разделя на няколко отделни, по-малки проекти. Така се заобикаля изискването на чл. 9, ал. 3 от Наредба № 29 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., тъй като в случаите, когато кандидатстват предприятия-партньори или свързани предприятия, те получават общо финансова помощ. Помощта на предприятията-партньори е равна на максималния размер помощ от 200 000 евро, който се предоставя при индивидуално подпомагане. Този подход може да се обясни с по-голямата икономическа сила, която получават обединилите ресурсите си предприятия. За изравняване на възможностите предприятията-партньори, както и малките предприятия, към развитието на които е насочена помощта, получават една и съща финансова подкрепа. Отношенията между дружествата и в частност, тези между "Слънчева сила" ЕООД и "Корина-Експорт" ЕООД, биха могли да се обяснят и с друга схема, която също противоречи на обявената по мярката цел за насърчаване на растежа на микропредприятията за неземеделски дейности в селските райони. В тази хипотеза дружествата "Слънчева сила" ЕООД, "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД кандидатстват за получаване на помощ вместо основния инвеститор "Корина-Експорт" ЕООД, сключвайки с него неоповестено публично споразумение. Очевидно инвестиционните намерения на "Корина-Експорт" са насочени към осъществяването на голям енергиен проект, който не се вмества в капацитета на микропредприятие и затова не може да бъде финансиран. Съгласно чл. 4, ал. 2, т. 10 от Наредба № 29 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., не се предоставя финансова помощ за инвестиции, свързани с производство и продажба на енергия от възобновяеми източници с капацитет на инсталацията над един мегават. За разлика от този проект, проектите на дружествата "Слънчева сила" ЕООД, "К2 Енерджи" ЕООД и "Слънчева енергия-2" ЕООД покриват всички формални изисквания. Поради това касационната инстанция приема, че изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е спазил закона, като е отказал подпомагане по заявлението на "Слънчева сила" ЕООД. Постановеното в обратния смисъл решение на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Слънчева сила" ЕООД. С оглед изхода на делото в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред двете инстанции в размер на 1000 лева по аналогия с чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд