Решение № 703 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2009 г.

Решение № 703 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 145 и сл. от АПК е образувано по жалба на Исам Аднан Ясин, гражданин на Ирак, срещу решение № 346 от 03.08.2009 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария с доводи, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и недоказана и затова следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и анализира събраните доказателства при спазване разпоредбата на чл. 168 от АПК, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С процесното решение, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 , във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 , във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Исам Аднан Ясин, гражданин на Ирак. Производството е образувано по втора по ред молба, подадена след влизане в сила на предходно Решение № 95 от 11.03.2008 година на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на РБългария за отказ от предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В молбата се поддържат първоначалните доводи, като се добавя, че чужденецът бил формален член на БААС и персонално бил принуждаван да сътрудничи на "Ал Кайда". Доказателства в тази насока няма. Мотивите за закрила се обвързват основно с цялостната обстановка в Ирак. Чужденецът не споменава за проявено насилие или изявено преследване спрямо него от страна на властите, персонални заплахи или нарушаване на основните му човешки права. При тази фактическа обстановка административният орган правилно е приел, че в конкретния случай липсват основания за наличие на преследване по признаците изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Искането за закрила е разгледано и с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с опасенията на жалбоподателя, че ако се върне в Ирак ще бъде убит, защото е отказал да сътрудничи на "Ал Кайда". Няма основание да се приеме, че се касае за тежки и лични заплахи, които изключват възможността за преместване в друг район на страната или да се потърси закрила в друга държава. По думите на кандидата цялото му семейство е разселено в различни райони на Ирак, като единият от братята му е получил разрешение да замине за САЩ. Той самият е могъл да замине за Турция, но е предпочел да дойде в България, в която е от две години и се чувствува добре. При тези данни и при положение, че в Ирак актовете на въоръжено насилие имат епизодичен характер, с различна степен на честота и интензивност в отделни райони, населени места и квартали в големите градове, като отделните инциденти не могат да предизвикат масов ефект и по правило същите се пресичат от иракските сили за сигурност, изводът на административният орган, че в конкретния случай не са налице условията за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, е обоснован и законосъобразен. Този извод не се променя от представените в настоящето производство писмо на ВКБООН от 11.04.2008 година относно международната закрила на иракчани, търсещи убежище, меморандум от 24.04.2009 година на ВКБООН на тема "Насоки за определяне на критериите за оценка на нуждата от международна закрила на икаркски лица, търсещи убежище" и резюме за ситуацията в Ирак към момента. От изложеното е видно, че при произнасяне по молбата за статут са преценени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. При постановяване на обжалваното решение компетентният административен орган е спазил установената форма, не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съобразил е материалноправните разпоредби и целта на закона. По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение