Решение № 6151 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14016/2009 г.

Решение № 6151 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14016/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Траянка Руселинова Велева против решение от 27.04.2009 г. по адм. дело № 3506/2005 г. на Софийски градски съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД-15-246 от 207.2005 г. на областния управител на област София за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Караджин", землището на с. Лозен, район "Панчарево". Релевират се доводи за противоречие с материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - всички отменителни основания по смисъла на чл. 209, т . 3 от АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Възпроизвежда мотивите на съда за наличен спор за материално право, подлежащ на разрешаване по исков ред. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Траянка Руселинова Велева срещу заповед № РД-15-246 от 207.2005 г. на областния управител на област София за одобряване плана на новообразуваните имоти за местността "Караджин", землището на с. Лозен, район "Панчарево". Възражението е по отношение северната граница на възстановения й имот № 3106 с площ от 909 кв. м., която е естествен слог. Твърди, че съседните имоти от север номера 1835, 1836 и 2551 по плана са новообразувани с граници, които преминават през слога и навлизат в нейния имот. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката установява твърдяните си собственически права с решение № 454 от 18.02.1995 г. на поземлена комисия за признато право на собственост на наследници на Русе Найдов Михайлов върху нива от 2.000 декара в местността "Караджин". В решението е посочено, че имотът попада в зона по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. В хода на съдебното производство представя и следващо решение под същия номер от 16.02.2006 г. със същото съдържание и забележка, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Имотът й съществува на място, като северната му граница е материализирана и преминава пред естествения слог. В плана на новообразуваните имоти за този имот е отреден имот № 3106 с площ от 909 кв. м. Границата му не преминава по слога, а навлиза вътре в имота в южна посока. Поради това тя е направила възражение по реда на чл. 28б, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Комисията по чл. 28б, ал. 2 от правилника е отказала да го уважи по съображения, че два от съседните имоти номера 1835 и 2551 са на собственици с нотариални актове и трябва да останат в ПНИ с граници по документите за собственост. Първият от тях - 1835 с площ от 903 кв. м. е придобит по силата на покупко-продажба през 2004 г. от Наум Асенов Якимов и Маруся Йорданова Тасева. Скицата, която е вписана в приложенията към нотариалния акт и за която е отразено, че е копие от графичния кадастрален план на София не е приложена. На място съществува материализирана граница с имота на жалбоподателката, която преминава по слога. Имот № 1836 с площ от 876 кв. м. е записан на наследници на Спас Младенов Лазаров, като в регистъра към ПНИ не е изписано документално основание за записа. Заинтересованата страна Лиляна Сотирова Добриянова представя решение № 52 от 1.11.2005 г. на ОСЗГ - Панчарево за възстановено право на собственост в зона по § 4 върху нива от 1.000 декар. Имот № 2551 с площ от 418 кв. м. е записан на Тончо Любомиров Стефанов с отбелязване в регистъра към ПНИ, че основанието е нотариален акт от 1998 г. Заинтересованата страна не е представила такъв по делото. Представила е с писменото си възражение от 3.04.2008 г. трасировъчни протоколи и копие от цифровия кадастър на София. Налице е материализирана граница, която минава по слога. За изясняване на спора, съдът и допуснал съдебно-техническа експертиза. От заключението е видно, че процесните имоти съществуват в действащия кадастрален план на с. Лозен от 1981 г. и не се засягат от ползвателски имоти. Имотът на жалбоподателката има от север естествена граница - слог със заложение от 2 метра, който не е изменян от съществуването на имотите на старите собственици. При проверката на място е потвърдено наличието на материализирани огради на трите северни имота - № 2551, № 1835 и № 1836 по слога. По плана на новообразуваните имоти обаче тези граници са изместени и навлизат в имота на жалбоподателката № 3106. Приетата от съда за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с така установените факти по делото. На базата на нея обаче съдът е формирал неправилни правни изводи. В основата им лежи неправилното тълкуване на т. 2, 5 от съвместна заповед на МЗГ и МРРБ за техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, че границите на имотите по нотариални актове се нанасят в плана без изменение на местоположението им. В тази връзка съдът, игнорирайки останалите графични данни за границите на имотите е приел, че те трябва да се заснемат в ПНИ с границите, които имат по нотариалните актове. Съдът е отказал да съобрази и приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Обосновал се е с факта, че към решението на Осз, представено от жалбоподателката липсва скица, от която да се установи точното местоположение на имота. Напълно необосновано съдът е приел наличие на спор за материално право, подлежащ на разрешаване по исков ред и едва след това изменение на плана на новообразуваните имоти. Счел е, че заповедта на одобряването му е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. При това е пропуснал в диспозитива на съдебния акт да впише имотите, по отношение на които решението има сила. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се изработва въз основата на помощен план. Съдържанието на последния се установява с ал. 1 и 2 на същата разпоредба. Основното за него е, че съдържа данни, както за бившите имоти - преди внасянето им в ТКЗС, така и за имотите, предоставени за ползване. В конкретния случай липсват ползвателски имоти, поради което за основа на ПНИ е послужил действащият от 1981 г. и понастоящем кадастрален план на селото. В него четирите имота съществуват с номерата 660, 659, 658 на заинтересованите страни и 677 на жалбоподателката. Границите на имотите са ясно отразени на кадастралния план и преминават по слога, който не е изменян от съществуването на имотите на старите собственици. И към настоящия момент оградите между тях преминават именно по този слог. По същия начин имотите са отразени и в помощния /комбиниран/ план на местността. При изработването на плана, техническият изпълнител е задължен с разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 7 да се съобрази, както с представените документи за собственост по нотариални актове и решения на ОСЗГ, така и едновременно с това с графичното изобразяване на имотите в помощния план, който служи, като картна основа при изготвянето на ПНИ. Именно това отразяване не е взето предвид в конкретния случай. Изместена е южната граница на трите имота на заинтересованите страни по начин, по който се навлиза в съществуващия на плановете и материализиран на място имот, признат за възстановяване на жалбоподателката. По този начин се нарушава съществуващата още от времето на старите собственически имоти естествена граница. Становището на първоинстанционния съд, че жалбоподателката не е представила скица към решението на Осз е несъобразено със закона и показва непознаване на земеделската реституция в нейните последователни етапи. По отношение на бившите земеделски земи, находящи се в зони по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ издаването на скица е обусловено от влизане в сила на план на новообразуваните имоти, а не го предхожда - чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Поради това и в решението от 16.02.2006 г. за признаване права на наследодателя на жалбоподателката е вписана забележката, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Неоснователно е и позоваването от страна на съда на т. 5, 2 от съвместната заповед на МЗГ и МРРБ за определяне на техническите изисквания към ПНИ. Видно от данните по делото, в случая се касае за имоти, внасяни в ТКЗС и предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, независимо, че по отношение на двата от тях през 1998 и 2004 година са реализирани прехвърлителни сделки. При изготвянето на плана тяхното местоположение се запазва, но следва да се съобразят границите им по начина, по който са заснети в кадастралния и помощния планове. Това не е направено при изготвянето на плана. Като не е съобразил всички тези обстоятелства, съдът е постановил решение, което от една страна противоречи на материалния закон и от друга страна е необосновано. Налице са отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество. Установените от касационната инстанция нарушения при изработването на плана в оспорените му части водят до незаконосъобразност на заповедта на областния управител за одобряването му. Поради това същата ще следва да се отмени и преписката се върне със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. Разноски в полза на жалбоподателката не се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение